За християнското книгоиздаване – отново


от Радостин Марчев

Sharing UNREST through Library Donations - #MEAction

Преди няколко години ми се наложи да разработя въвеждаща програма за богословско обучение за България. Бях много притеснен понеже никога не бях правил подобно нещо. Въображението обаче ми изигра лоша шега – дори за миг не ми беше идвало наум, че може да изпитам затруднение да намеря подходящи книги на български език, които да използвам като учебници по различни предмети. Но точно така се случи.

Вземете например въведенията в базови дисциплини като Стар и Нов завет. По Нов завет имаме Обзор на Новия завет на Ървинг Дженсън, която по определени причини не ме удовлетворява. Имаме също Коментар на Новия завет от Уилямо Макдоналд (в 3 тома), който освен, че намирам за твърде слаб като съдържание не съдържа и съществена информация необходима за предмета. Накрая разполагаме с Изследване на Новия завет от Мерил Тени – книга, която е писана, за да отговори точно на подобни нужди. За съжаление книгата е доста остаряла (издавана 1951), а тиражът в България е изчерпан. Още по-лошо се оказва положението със Стария завет. Тук отново Обзор на Стария завет на Дженсън не ме задоволява, Изучаване на Стария завет на Хенри МакКийтинг е доста кратък за подобна обема дисциплина, а Богословие на Страия завет на Валтер Кайзер практически е друга дисциплина. Отново, най-близо до изкисванията се приближава Въведение в Стария завет на Глийсън Арчър. Голяма част от него обаче е посветена на борбата с „модерното богословие” и доказване реалното авторство на писателите на старозветните книги – нещо, което води в донякъде различна посока.

Това е положението след 30 години християнско книгоиздаване в България – от падането на комунизма насам. На практика нито един от по-новите и чудесни въведения (напр. Encountering the Old testament на Бил Арнолд и The Old Testament на Ричард Хес или Encounterning the New Testament на Робърт Ярброу и Introduction to the new testament на Карсън и Мо – да спомена само няколко от цялата плеада налични)  не са преведени на български език.

За проблемите с християнската литература аз съм писал на други места. Като причини тогава посочих малкия български пазар и (свързаните с това) намалелите чужди инвестиции. Сега си давам сметка, че има поне още една не по-малка причина – липсата на навици за четене от страна на българските християни. Тя на свой ред има две страни.

Първата е обща – християните като цяло не четат особено много християнска литература.  

Втората е по-конкретна и е свързана с подборът на християнските книги, които те все пак четат. В по-голямата си част те просто не са сериозно богословие (вкл. чисто практическо богословие). Пример за това са коментарите на Новия завет от поредицата „Библията говори и днес” и техния старозаветен аналог на Тиндейл, издадени от БХСС. И двете групи спадат към това, което можем да наречем популярни или въвеждащи коментари, които не са нито особено задълбочени нито твърде технически и по този начин са насочени именно към редовия християнин. Въпреки това вече повече от десетилетие тиражите не могат да се продадат.  Разбира се, никое издателство няма да има интерес да издаде книга, за която знае, че няма да се продава и по този начин няма защо да се учудвам на трудността си да намеря въведения за по-богословско изучаване на Стария или Новия завет.   

Разбира се, изобщо не е необходимо всеки християнин да има сериозни богословски познания. Един вярващ човек може да има зрял и христоподобен характер и без да знае как да направи справка за четирите различни значения на дадена еврейска дума. Тук просто отбелязвам, че липсата на достатъчно хора с богословски интереси на едно по-високо ниво предопределя липсата (в голяма степен) на подобна богословска литература.

От друга страна аз продължавам да вярвам, че интересът към по-добро познаване на вярата, която християните твърдят, че е най-важното нещо в живота им, би трябвало да подтиква вярващите към по-системно и сериозно четене. Това е нещо, което църквата (а в по-общ, но и вероятно по-същностен смисъл и семейството) трябва да се стремят възпитават. А личният ми опит показва, че „книжните червеи” са странно и малобройно, но трудно унищожимо племе.

А горчивия вкус от написаното донякъде се компенсира от току що излязлото второ издание „Истина и метод” на Гадамер – една от основополагащите творби във философската херменевтика.    

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.