Неспособни да слушаме


от Радостин Марчев

Uncommon Ground: Living Faithfully in a World of Difference: Keller,  Timothy, Inazu, John: 9781400219605: Amazon.com: Books

Едно от най-обезсърчаващите за мен неща, с които все повече се сблъсквам през последните години в общественото пространство (и особено в социалните мрежи) е неспособността да се води ангажиращ разговор, при който различните страни се слушат една друга с добронамереност и желание да разберат. Вместо това на преден план излизат желанието да защитя своята собствена позиция на всяка цена, да надприказвам човека срещу мен, когото приемам за враг и да имам последната дума – дори с цената на окарикатуряване на това, което той казва, а не рядко и с директна обида към него.

На практика това означава неспособност да чуем това, което ни се казва. Ние не искаме да слушаме, искаме да говорим – и да надговорим. Един от преките резултати от това е, че става почти невъзможно да стигнем до смислен дебат. Още по-лошо – дори когато спорещите страни могат да се съгласят по някои аспекти и да си сътрудничат за тях това просто не се случва защото обикновено до този момент нашият опонент е бил прекалено демонизиран, за да можем да очакваме каквото и да е добро от него и по този начин лишен дори от най-малкия рейтинг на доверие.

Вероятно това е едно от проклятията на плурализма. Както казват Джон Иназу и Тимъти Келър в своята книга  Uncommon ground: Living Faithfully in a World of Difference[1] “в обществата липсва съгласие за целта, която трябва да преследваме, природата на общото благо и смисъла на човешкия просперитет. Това не са различия свързани единствено с това какво мислим, а много повече с начина, по който мислим и виждаме света”.   

Изправени пред този сблъсък на идеи християните често реагират по един от следните 3 начина. Те или се опитват да доминират обществото посредством политика или други средства, или се отдръпват от участие в него, или търсят начини да бъдат актуални за света. В България не е трудно да видим изражения на всеки от тях. Същевременно всеки един от тях носи със себе си значителни слабости и опасности. Първия обикновено води до агресивност, грубост и неспособност да се оцени доброто, което вече съществува. Вторият създава едно „християнско гето,” което в своя похвален стремеж към святост често изпада в различни, но не по-малки грехове от тези, които пламенно осъжда. Третият в стремежа си да бъде актуален лесно несъзнателно заменя благовестието за дадена културна или политическа стратегия. Всяко от тези неща също лесно може да се види у нас.

Предложението на Келър и Исазу е нещо, което те наричат „уверен плурализъм”. Най-просто това означава в един свят на различни идеи и ценности християните да държат здраво и да споделят уверено своята вяра, но правейки това да показват „смирение, търпение и толерантност”. И трите качества са важни понеже именно те стоят в основата на възможността за разумен и смислен диалог. Познаването и увереността във верността на нашата вяра трябва да ни накара да спрем да се защитаваме на всяка цена и с всички средства. Смирението може да премахне често срещаната агресивност и синдромът на последна инстанция и да ни помогне да осъзнаем, че дори да не сме съгласни с много неща, които другите казват ние все пак можем да научим нещо от тях. Това е първата крачка към еди разговор, който отива отвъд простото желание да спечелим една словесна битка. Търпението е необходимо, за да можем да разберем човекът, с когото спорим. Както казах ние твърде често спорим не са с позицията на нашия опонент, а с нашата карикатура за нея. Търпението е нужно, за да можем да чуем, обмислим и преценим валидността на (поне част от) неговите аргументи и да можем да съдим за най-добрата версия на позицията му. Толерантността е необходима, за да оставим на хората свобода да дишат – дори когато не са съгласни с нас. Това не означава да се съгласяваме с тях, но означава да им дадем право да мислят различно. Накрая ние трябва да се научим да разделяме хората от идеите. Човекът, който мисли различно от нас не е непременно зъл, глупав или морално пропаднал. Често е напълно възможно в него да открием свой ближен, който може и си струва да бъде наш приятел.

Всичко това, разбира се, в момента е до голяма степен в областта на добрите пожелания докато реалността е съвсем различна. Но всяка реалност изисква упражняването на специфични добродетели и борба с конкретни пороци. И вероятно именно нашата християнска вяра изисква да развиваме в себе си и да демонстрираме спрямо другите смирение, търпение и толерантност.  

А колко много ни липсват….

[1] Следващите параграфи следват някои идеи нахвърляни в книгата.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.