Тъмната страна на „културата на чистотата”


от Радостин Марчев

Pure: Inside the Evangelical Movement That Shamed a Generation of ...

Книгата на Линда Клайн Pure: Inside the Evangelical Movement That Shamed a Generation of Young Women and How I Broke Free (Atria Books; Reprint Edition, 2019) се оказа едновременно увлекателна и доста тежка за четене.

Най-общо книгата разглежда т.нар. „движение за чистота,” което настоява, че младите хора трябва да запазят секса за брака пазейки се „чисти” за своя бъдещ партньор. Разбира се, това е историческата християнска позиция по въпроса, но в през последните десетилетия тя получава едно специфично и силно ударение в американската евангелската субкултура и чрез огромното влияние, която последната има по целия свят. Редица организации провеждат събрания  посветени на темата, в края на които младите хора са призовавани да направят посвещение да останат „чисти”, а на едно по-ниско ниво тя получава силно и редовно ударение в местните църкви и младежки групи. Когато президентите Рейгън, Буш и Тръмп наливат милиони долари училищни програми за сексуално възпитание основаващо се на въздържание феноменът надхвърля чисто християнската аудитория. Той също така поражда цяла една индустрия произвеждаща тениски (със съответни надписи), библейски стихове и пръстени, които да напомнят на младите хора за решението, на което са се посветили. И, разбира се книги. Заглавия като „Казах сбогом на срещите” на Джошуа Харис, „Защо истинската любов чака” на Джош МакДауел (и двете преведени на български език) – стават популярен израз на движението.

Казах сбогом на срещите

Авторката, Линда Клайн, показва тъмната страна на движението. Сама израснала в подобна култура и след това в продължение на 10 години интервюирала повече от 80 жени преминали през нея тя документира травмите, които последната носи – чувство за срам, нереалистични очаквания за семейството, депресия и т.н. Някои от историите, които тя споделя (разказани с думите на хората, които са ги споделили) са наистина сърцераздирателни.

До голяма степен именно това направи четенето на книгата толкова трудно и противоречиво за мен. От една страна, Клайн признава, че се е оттеглила от организираната религия и въпреки нейното твърдение, че е християнка, моето впечатление е, че тя повече не приема традиционните християнски учения за сексуалността (в повече от едно отношение). От друга, по собствените й признания (виж заключението на книгата) тя не е включила истории на хора, които смятат, че подобно възпитание е изиграло положително влияние в живота им. Накрая, аз бих бил предпазлив да търся произхода на всеки проблем, който интервюираните хора споделят в „движението за чистотата”.

От друга страна аз нямам причини да се съмнявам, че това, което тези жени разказват е вярно. Всъщност аз съм убеден, че под формата, по която често оперира „движението за чистота” (което трябва да бъде разграничено от общите християнски концепции за сексуален морал) може да навреди и в редица случаи реално вреди на хората. Книгата на Клайн е само едно от множествата свидетелства появили се през последното десетилетие на хора преминали през него, а самите те са само добавка към сериозната критика идваща от страна на редица богослови.

Първо, статистиките показват, че „движението за чистота” не постига целта си. Християните (в Америка) като цяло не губят своята девственост на по-късен етап от светските хора нито пък броят на техните партньори е по-малък. Дори когато подобни разлики са отчитани по-детайлните изследвания показват влиянието на други фактори (като социален статус или чисто „техническа  девственост,” при която младежите са се ангажирали с различни други видове еротика). Макар и по-трудни за анализ статистиките вероятно показват същото по отношение на училищните програми акцентиращи на въздържанието.

Второ, изключително силния акцент върху сексуалната чистота понякога се подчертава до степен, която всъщност води до отрицателни резултати. Исторически християните са били единодушни, че сексуалната активност трябва да бъде запазена за брака и че престъпването на тази практика е грях. Християните също така са подчертавали, че това е само едно от множеството изкушения, с които вярващите се сблъскват и че ако паднат (както се е случвало през вековете с безброй светии) те могат да намерят милост и прошка пред Бога, Който продължава да ги обича, вика и търси. Прекаления наблег върху един конкретен вид грехове (сексуалните) от „движението за чистотата” може да попречи последното да бъде чуто и разбрано. Когато девствеността се сравнява с дъвка, която веднъж сдъвкана никой след това няма да пожелае и която вече е „използвана” и „мръсна” това лесно може да заслепи хората за реалността на Божията любов. Разказите на хора преминали през подобна криза показват, че това не е само възможно, а напълно реално. И това е едновременно богословски и практически проблем – при това сериозен.

Трето, ударението, че човек трябва да е чист до брака често може да създаде едно нереалистично очакване за състояние и борбите, през които младите вярващи преминават. В периода на пубертета мислите и чувствата на младежите се насочват към противоположния пол. Това включва сексуални чувства, мисли и желания. Когато последните се появят християните израснали с убеждението, че трябва да са чисти съвсем естествено търсят начин да ги потиснат – нещо, което не са в състояние да направят. Никак не е трудно оттук те да достигнат до убеждението, че с тях има нещо „сбъркано” понеже не могат да се преборят с „греха” и следователно не са „чисти”. Разбира се, християните трябва да бъдат учени да не дават свобода на всяко желание, което се появи в тях и да се съпротивляват на това, което не е правилно, но естеството на тази духовна борба изисква едно нюансирано послание, което често липсва в „движението за чистотата” или просто е погребано под непосилния товар да бъдат „чисти” в един нереалистичен смисъл.

Четвърто, едно често срещано учение е, че женското тяло е визуално изкушаващо за мъжете, поради което момичетата трябва да са много внимателни в начина, по който се обличат, за да не съблазняват своите „братя”. Само по себе си това в никакъв случай не е неразумен съвет. Той обаче става проблемен, когато църквата достигне до положението да вижда именно жените като източници на изкушението и в по-голяма или по-малка степен свали отговорността от мъжете (нещо, което е в крещящо противоречие с текстове като напр. Марк 9:43-47). Пряко свързани с това опасности са не само момичетата да започнат да гледат на своята женственост като нещо греховно, но и дори да бъдат обвинени, че са провокирали насилието срещу себе си заради начина, по който се обличат, държат и т.н.). Една от историите, които Линда Клайн разказва е за момиче, което е било изнасилено и когато се прибира при родителите си християни първото нещо, което чува е въпросът „Как беше облечена?” Това, че една жена може волно или неволно да бъде изкусителна и да провокира мъжете е несъмнено, но то никога и в никакъв случай не прехвърля вината за насилието върху жертвата, която „заслужава” това. А когато това се съчетае с едно неадекватно, но широко разпространено разбиране за разликите между половете, при което мъжът е виждан като воден от тестостерон мачо с потенциала да стане герой, който се грижи и защитава, но като страничен ефект от това е податлив на почти неконтролируеми сексуални приви (за които все пак не трябва да бъде обвиняван прекалено строго – мъжете са си такива по природа) резултатите са катастрофални.

Пето, в желанието си да опази младите хора до брака  „движението на чистотата” лесно и често може да деградира в легализъм, който налага стриктни правила какво е позволено в отношенията между половете. Самият аз съм бил питан от объркани родители християни дали смятам, че една двойка, която има сериозна връзка може да се държи за ръце след като децата им са били строго мъмрени за подобно „нехристиянско” поведение. Примерите могат да бъдат умножени и дискусията за допустимите граници със сигурност има своето място, но като  цяло легализмът не води до добри резултати. Много по-често той стимулира една себеправедност и осъдителност – две характеристики, които в наикаъв случай не са християнски добродетели.         

Шесто, „културата на чистотата” често съвместява едно изключително отрицателно виждане за сексуалното възпитание с обещанието, че хората останали девствени до брака след него ще се наслаждават на „умопомрачителен” сексуален живот. Подобни очаквания са нереалистични  – меко казано. Първата еротична среща на двама сексуално напълно неопитни човека почти никога не води до забележително изживяване. В резултат на това младежите често преживяват разочароваща изненада без да могат да разберат какво се случва и защо не са в състояние веднага да вкусят плода, с който са били изкушавани толкова дълго. Добавете към това често срещаните очаквания, че преди брака жената трябва да бъде напълно пасивна сексуално, а след него изведнъж да се превърне в „сексуална тигрица,” която задоволява всяко желание на съпруга си и тъмните краски се сгъстяват още повече.  

Накрая, през последните няколко години се оказа, че не само Католическата църква има проблем със сексуалното насилието от страна на свещеници. Бяха документирани съвсем буквално стотици случаи и в евангелските църкви в Америка, които по подобен начин са били системно прикривани, извършителите често са били оставяни необезпокоявани да продължат своето „служение,” а жертвите смълчавани. Това ясно показва, че зад „културата за чистотата” се крие проблем – огромен проблем. Един от тези скандали е свързан именно с църквата на автора на бестселъра „Казах сбогом на срещите”. Впоследствие Джошуа Харис напусна служение, разведе се и публично заяви, че това, което е учил в своята книга е погрешно и навредило на много хора, за което той моли за прошка.

Нищо от написаното по-горе не трябва да се разбира в смисъл, че сексуалната чистота не е изконна християнска позиция нито пък, че тя не е чак толкова важна. Но ние трябва да си дадем сметка, че тя може да бъде поучавана по различни начини, някои от които често не дават добри резултати, а други направо вредят – макар и с най-добри намерения. В този смисъл книгата на Линда Клайн – въпреки многото забележки и резерви, които имам към нея – ни казва нещо важно, което християните ще направят добре да слушат внимателно.

Допълнителни материали:

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.