Библейската критика на светската справедливост – някои лични бележки


от Радостин Марчев

Завършвайки превода на голямата статия на Тимъти Келър „Библейската критика на светската справедливост и критическата теория” аз съм доволен. Смятам, че това е важен (макар и на места по необходимост опростен) текст, който си струва да се прочете и дискутира от повече хора. Той със сигурност не е „последната дума” и е напълно възможно някои идеи в него да бъдат предизвикани – при това именно от християнска гледна точка. Дейвид Финч например прави това изхождайки до голяма степен от една анабаптистка перспектива. Допускам също, че Келър би имал адекватен отговор от своята собствена реформирана позиция. Всъщност подобен разговор би бил доста ценен[1].

Мислейки обаче за нашата собствена българска действителност ми се иска да обърна внимание на четири неща.

Първо, както Финч много удачно посочва, християните трябва да престанат да смятат, че тяхната християнска етична гледна точка е универсално приемана. Средностатистическия българин не само, че не живее според християнският морал, но и като цяло не мисли според това, което Келър нарича „категории на библейската справедливост”. Това не означава, че етичните категории, с които той оперира са напълно различни от християнските. Напротив, в много случаи те съвпадат и това създава съвсем реална възможност за съгласие и сътрудничество. В други случаи обаче това не е така. И когато това се случи защитата на християнската етика/справедливост ще изисква нещо повече от простото цитиране на Библията, която по никакъв начин не е надежден авторитет за светските ни съграждани. Това е нещо, което църквата трябва да разбере относно начина, по който може адекватно да комуникира в общественото пространство.

Второ, вярващите трябва да бъдат много внимателни, за да не бъдат измамени от християнски звучаща реторика. Често това е просто начин да бъде спечелена тяхната подкрепа за дадена партия или личност, зад която на практика няма особено християнско съдържание. Например, когато Ангел Джамбазки говори за защита на традиционното семейство той има предвид нещо много по-тясно – отхвърляне претенциите на хомосексуалните двойки да сключват брак и да осиновяват деца. Традиционните семейни ценности обаче включват и неща като сексуални отношения и деца ситуирани вътре в едно хетеросескуално, сключило брак семейството – нещо, което самият Джамбазки очевидно не вижда за нужно нито да прокламира нито да спазва в личния си живот.

Това не означава, че християните не могат да се обединят с хора, с които не са напълно съгласни по даден въпрос, по който имат консенсус – напротив. Но, и това ни води към третата ми бележка – те трябва да са много внимателни да не неглижират цялостната християнска етика свеждайки я единствено до няколко „горещи бутона”. Да агитираш за забрана на хомосексуалните бракове като в същото време не отдаваш голямо значение на останалите страни на „традиционни семейни ценности” всъщност не е особено християнски морал/етика/справедливост. Всъщност това е някакво грозно изопачаване на последния и като такова съвсем справедливо ще бъде видяно от много хора за лицемерие. В този смисъл, макар да е възможно християните да са съгласни по някои въпроси с (да кажем) Джамбазки, те трябва да са първите, които ясно да кажат, че в неговите традиционни семейни ценности всъщност няма нищо особено традиционно (разбирано в изконния християнски смисъл).

Четвърто, и пряко свързано с всичко казано по-горе, вярващите трябва да си дадат сметка за реалната корелация между християнския морал и неговото законодателно регулиране в общественото пространство. Както съм писал на друго място това съвсем не е толкова лесно. Очевидно християните могат да лобират за отхвърляне на еднополовите бракове, но със сигурност би било трудно дори да предложат закони срещу лакомията или злите мисли срещу ближния – да не говорим за липсата на любов. Самото естество на християнската етика е такова, че тя просто не може да бъде адекватно и пълно изразена чрез закони.  Когато добавим към това наблюдението на Келър, че голяма част от населението да надена страна оперира с модели и категории за справедливост различни от християнските става ясно, че легализирането на един чисто християнски морал би могло да стане единствено чрез повече или по-малко репресии. А доколко това е допустимо от чисто християнска гледна точка остава спорен въпрос – както чисто теоретично така и от гледната точка на историческите поуки за случаите и местата, в които е правено.

Казано с други думи християните в България трябва не само да желаят да видят реализирано едно по-християнско законодателство, но и да мислят дълго и сериозно за начините, по които могат да достигнат до това, за възможностите адекватно да комуникират с единомислещите и за етичността (от чисто християнска гледна точка) на своята собствена позиция във всеки един момент от тези сложни процеси.

[1] За едно кратко въведение как различните християнски традиции подхождат към политиката виж Five Views on the Church and Politics. Zondervan Academic, 2015.  

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.