История на църквата 8 – 13


index

от Евсевий Кесарийски

Глава 13

Епископите на църквата, които доказали чрез кръвта си истинността на изповядваната от тях религия

  1. Що се отнася до управниците на църквата, които пострадали мъченически в главните градове първият мъченик за Христовото царство, когото ще споменем сред паметниците на благочестието бил Антимий, епископ на град Никомедия, който бил обезглавен.
  2. Сред мъчениците в Антиохия бил Луциан, един презвитер в тази епархия, целият живот на когото бил чудесен. В Никомедия, в присъствието на императора, той прогласил небесното царство на Христос, първо в устна защита, а след това и чрез дела.
  3. От мъчениците във Финикия най-забележителните били посветените пастири на духовното Христово стадо: Тираний, епископ на църквата в Тир, Зенобий, един презвитер от Сидон и Силван, епископ на църквите в Емеса.
  4. Последният от тези, заедно с някои други, бил даден за храна на дивите зверове в Емеса и по този начин бил приет в ранга на мъчениците. Другите двама прославили божието слово в Антиохия чрез търпение дори до смърт. Епископът бил хвърлен в морските дълбини. А Зенобий, който бил много умел лекар, умрял от тежките мъчения, които претърпял.
  5. От мъчениците в Палестина Силван, епископ на църквите в Газа, бил обезглавен заедно с тридесет и девет други в медните мини във Фено. Так също така и египетските епископи Пелий и Нил, заедно с други хора, претърпели смърт чрез огън.
  6. Сред тях ние трябва да споменем Памфилий, един презвитер, който притежавал голяма слава в Кесарийската епархия и бил най-почитания сред мъжете от нашето време.
  7. Добродетелта от тези мъжествени дела ние сме записали на удачното място. От тези, които претърпели забележителна смърт в Александрия, Египет и Тебия Петър, епископ на Александрия, един от най-чудесните учители на Христовата религия, трябва да бъде споменат първи. А неговите презвитери Фауст, Дий и Амоний, станали съвършени Христови мъченици. Освен тях има още много забележителни хора, които са почитани от епархиите на своите страни и региони.

Не е за нас да описваме битките на хората, които се сражавали за божествената религия по целия свят и да кажем точно какво се случило с всеки от тях. Това ще е удачно дело за тези, които са били свидетели на събитията. В друга книга аз ще опиша за потомството тези, които съм видял със собствените си очи.

  1. Но в настоящата книга аз ще добавя към тези, които вече споменах отмяната издадена от нашите гонители и събитията случили се в началото на гонението, които ще са най-полезни за четящите ги.
  2. Какви думи могат в достатъчна степен да опишат величието и голямото благоденствие на римското управление преди войната против нас когато управниците били миролюбиви и приятелски настроени? Тогава хората, които заемали най-високи постове в управлението и държали тази позиция в продължение на 30 или 40 години прекарвали времето си в безметежен мир, в празници и публични игри и в най-приятни удоволствия и радост.
  3. Докато по този начин тяхната власт растяла безпрепятствено и се увеличавала ден след ден те изведнъж променили приятелското си отношение спрямо нас и започнали една неумолима война. Но още не била приключила втората година от тази промяна когато настъпила промяна в цялостното управление и преодолява всичко.
  4. Понеже тежка болест сполетяла главният от тези, за които говорихме, чрез която разсъдъка му пострадал, а вторият по ранг след него се оттеглил, за да води личен живот. Едва се случило това и цялата империя се разделила, нещо което не е писано да се е случвало никога по-рано.
  5. Скоро след това Констанциий, който през целия си живот бил най-благосклонно настроен към поданиците си и най-приятелски към божието слово, завършил живота си според естествения ред на природата и оставил собствения си син, Константин, както император и Август на негово място. Той бил първият от тях, който бил почетен сред боговете и след смъртта си приел всяка чест, която някой може да окаже на един император.
  6. Той бил най-добрия и милия от императорите и единственият сред тях в наши дни, който прекарал цялото си управление по начин достоен за положението му. Освен това той се отнасял благосклонно и доброжелателно към всички. Той не участвал по никакъв начин във войната против нас, а запазил благочестивите, които се намирали под неговата власт здрави и необезпокоявани. Той нито събарял църковните сгради нито измислял нещо друго против нас. Краят на живота му бил достоен и трижди блажен. Единствено той в края на живота си оставил своята империя щастлива и славна на собствения си син и наследник – човек във всяко отношение твърде благоразумен и благочестив.
  7. Неговият син Кнстанций веднага поел управлението бивайки провъзгласен за върховен император и Август от войниците и дълго преди това от Самия Бог, Царят на всичко. Той се доказал като император притежаващ благочестието на баща си спрямо нашите учения. Такъв бил той.

Но след него за император бил избран Лициний чрез общия глас на управниците.

  1. Тези неща много наскърбили Максимин понеже до това време той бил наричан от всички за единствен цезар. Поради тази причина, понеже бил много властен, той заграбил достойнството за себе си и станал Август, сам правейки себе си такъв. Междувременно този, когото споменахме като възстановил достойнството след своята абдикация когато бил хванат да заговорничи срещу живота на Константин, загинал от най-срамна смърт. Той бил първият, чийто декрети, статуи и публични паметници били унищожени поради неговото нечестие и злина.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.