от Майкъл Бърд
Преди известно време един приятел ме попита за моята дефиниция за „библицизъм”. Това ме накара още веднъж наново да премисля нещата свързани с Писанието, херменевтиката, източниците на богословие и авторитета.
Моята дефиниция за библицизма е следната:
Библицизмът е подход, който вижда Библията като единствен източник за формулиране на християнската вяра и практика специално отхвърлящ нуждата от историческа перспектива, черпене на мъдрост от по-широката традиция, разбиране на влиянието на културата, в която той живее и приемане на прозрения от перспективи извън групата, към която той се числи дори когато тя съзнателно замества историческата перспектива с почитани фигури, рецитира собствената си традиция, издига определени културни ценности и установява определени вътрешни за групата граници.
Библицизмът е вид подход, който казва, че всичко от което се нуждаем е даден превод на Библията, че извън Библията няма фактори, които трябва да влияят на нейното тълкуване и със сигурност не трябва да формират моето разбиране.
Иронията е, че библицъзмът въплъщава точно тези неща, които твърди, че отрича: едно извънбиблейско влияние за това как Библията трябва да бъде разбирана.
Виждаме това когато:
Хората отричат нуждата от историческа перспектива за разбирането на Библията, напр. еврейската литература от времето на втория храм, и въпреки това говорят за важността да се учим от фигури като Джон Оуен или Чарлз Спърджън.
Хората излагат предполагаемата поквара на католическата, православната или англиканската традиция дори когато самите те се позовават на консенсуса в своята собствена църква/кръг за това как Библията трябва да бъде тълкувана и прилагана.
Хората защитават неща в името на Писанието, които вземат страна в местните политически дебати и въпреки това нещата, които приемат или отхвърлят не намират съгласие в глобалната християнска перспектива, като напр. притежаването на автоматично оръжие.
Хората казват, че не могат да научат нищо извън своя собствен кръг, племе или църква. Не четете Н. Т. Райт или Карл Барт!
Нека да ви кажа, че библицизмът определено не е протестантското виждане!
Когато реформаторите и техните наследници говорят за Sola Scriptura това не означава една „гола” Библия, само Библията, а по-скоро върховенството на Библията над традицията, опита, природата и т.н.
Когато протестантите говорят за яснотата на Писанието те нямат предвид, че всичките му части са еднакво ясни, а че Писанията са ясни що се отнася до благата вест и спасението. Отвъд това човек може да има нужда от един Филип тичащ до колесницата му, който да му помогне и обясни това или онова в Библията.
Когато протестантите говорят за достатъчността на Писанието те нямат предвид, че то е достатъчно, за да се справим с всички неща оставащи отвъд предмета, по който самата Библия говори, като сърдечна хирургия, лекуване на биполярно разстройство или микороконокима. Библията може да съдържа ценности, принципи и твърдения, които са от полза за тези неща, но те не са достатъчни, за да можем да се справим изцяло с тях.
Когато протестантите говорят за авторитета на Писанието те имат предвид авторитета на Светия Дух говорещ в Писанието, същия Дух, Който участва в триединния план за спасение, Който просветлява вярващите за истината, Който издига пастири и учители за църквата и Който оживява изповедалното и литургично наследство.
Rado's blog 
Има само една истина и безброй лъжеучения , къде повече , къде по-малко опасни.
От Адамово време в основата на всички бесовски учения стои въпросът : „Истина ли каза Бог”. Основната им цел е да ти разбият вярата в Библейския Бог и Неговото Слово ,и да ти дадат , като заместител идол , който отговаря на въжделенията ти и на вътрешното състояние на сърцето ти. За нищо няма да ти държи сметка ,нито да ти се сърди ,стига само да му се кланяш.Ще даде сина си на бесовете да излеят гнева си върху него / сиреч ще им го даде жертва / , за да те изкупи.Познато трябва да ти е .За някой това е „библейската истина” за благата вест и спасението .Щото жертвата на Илия беше погълната от огъня на Истинския Бог , не от бесовете.Това може да го няма в еврейските традиции от втория храм.
Това дето го пише Бърд , със сигурност никой нормален проповедник или пастир няма да го каже, ако не иска да му се изпразни църквата. Разбира се , че ще се опреш на традицията , но е важно на коя/напр. тази в чиято основа стои принципа , че Библията обяснява сама себе си/. А иначе като не филтрираш всичко през Нея , добре ще си прекараш.А Бърд , какво да каже , като се знае кой му е патрон.
Не можах да разбера кое точно те притеснява от написаното.
Това, което Бърд казва е стандартното реформаторско виждане. За това като цяло няма спор между богословите. И общо взето, например, Калвин, не казва нещо особено по-различно от него.
Твърденията на Бърд в този пост , за едни хора които излагат , защитават или казват нещо , са несполучлив опит с по едно изречение , грешно да се резюмират цели проповеди , интервюта , даже теми от цели конференции и като резултат , според собствения ти език , получаваш карикатури с които рекламираш новите си книги. Да обясняваш на Макартър и хората от неговия кръг , какво е реформаторско богословие , като в същото време ги упрекваш в крайности , в които нито вярват , нито изповядват ,е повърхностно и несериозно, та дори и да говориш някой верни неща!
Не разбирам хората с либерални души , които искат да се правят на реформатори.Има нещо изкривено в тая работа.Затова са и неоортодоксиите, и новите перспективи!
Аз помолих да посочиш нещо конкретно, което виждаш като неправилно понеже според мен повечето от нещата, които Бърд пише могат доста лесно да се извлекат например от Калвин. Това, което самият Бърд твърди не е, че той е реформатор, а че представя реформаторското виждане, което не е това, което той нарича „библицизъм“.
Дори и да е вярно само по себе си написаното , то е невярно за хората към които е адресирано , това е което казвам.Повече – може на някой да му се види грубо!А и гледам , че и друг интересен материал си качил!
Не можах да разбера как ще е едновременно и вярно само по себе си и неврно към хората, към които е написано?
Сигурно е възможно някой да се засегне от подобен текст, но често казано аз не го намирам за груб, макар че със сигурност е предизвикателен. Бърд не си позволява епитети или кавалификации и дори не свързва това, което пише с никой конкретен човек, църква или организация. Ти се опитваш да направиш подобно прикачване в предишните си коментари, но не и той.
Разбира се, аз съм съгласен с теб, че грубостта не е добродетел, а виртуалното общуване лесно я стимулира. Дали сам успявам да се спарвя с нея достатъчно добре могат да кажат другите. Това, което обаче мога да кажа от опита ми в преподаване на курсове точно по херменевтика е, че библицизмът във формата, в която го описва Бърд се среща доста често. И обикновено е доста по-агресивен от по-нюансираната херменевтика, която си дава сметка колко много неща не са леки и ясни. Така че нямам и грам съмнение, че въпросът трябва да се повдига – особено у нас където качествената по предмета литература е твърде малко.
Не си в час! Не те упреквам , човек не може всичко да знае!Стоплям , защото от 10 год. наблюдавам , какво се случва в Грейс Комюнити Чърч.Няма да изреждам точка по точка, сам ще се сетиш.
На конференцията 2017 год , като гост говорител , беше поканен Майкъл Рийвз , който направи изумителна проповед за Вечното Слово , което от някои коментатори се счете за разнобой , макар че Макартур изрично заяви , че Рийвз е проверен и одобрен лично от него.
Когато Бърд говори за Джон Оуен и Чарлз Спърджън , има в предвид Стив Лоусън , който наистина е дразнещо краен библеист и е в противоречие с Майкъл Рийвз.Но Лоусън , макар и уважаван , е по-скоро изключение. Ето ти и един линк за да ги свържеш по лесно нещата: https://www.patheos.com/blogs/troublerofisrael/2018/09/why-i-cant-sign-the-social-justice-statement-biblicism-individualism-and-a-bifurcated-great-commission/
Освен това , когато говори / Бърд/ за политика , оръжия и аборти , визира една зашеметяваща проповед на Макартур от последните месеци , за бунтовете в Америка/заслужава си да я чуеш/.
За католическата църква е от едно интервю , пак в последно време
Това за хирургията и биполярното разстройство ,естествено са някакви тенденциозни глупости макар Макартър да има блестящи проповеди за достатъчността на писанията!
Изобщо е очевидна топлата връзка Райт – Бърд и престрелките с Макартур , които не спират!
Не казвам , че Макартър е идеален. Например на последната конференция нападна Келър , заради частичното му одобрение за Райт/така предполагам макар поводът да беше контекстуализацията , мисля/ и скритата му вражда/на Келър/ с Лигън Дънкън , с което естествено не съм съгласен.Това е ,идеален е само Господ.
Аз нямам съмнения, че зад поста на Бърд стоят лични впечатления и вероятно някое ново съвсем скорошно наблюдение – това най-често е начинът, по който се раждат публикации в блоговете. Дали са точно тези, за които пишеш честно казано не съм убеден – за някои е възможно, други ми се виждат прекалено общи, много популярни и лесно могат да се свържат с много други хора. Когато Бърд иска да каже нещо конкретно за някого той обикновено го прави без да се притеснява. В случая не го прави. Но това е интересно – ако може да се покаже, че Бърд наистина визира МакАртър това ще даде нова перспектива на поста му.
Нямам желание да споря дали МакАртър е „библицист“ или не. С това обяснение обаче разбирам какво имаш предвид в предишния си коментар – според теб с примерите си Бърд съзнателно визира МакАртър и други конкретни хора (повечето от) които ти не смяташ за „библицисти“.
Това, за което бих се хванал е, че описанието на Бърд на „библицизма“ е съвсем реално и критиката му – вярна.
Положително е че има разговор в евангелските среди относно този проблем. Правилното отношение и разбирането как, кога и с каква цел е събрано Писанието може да е само от полза и да внесе дори повече увереност в нас в спасителния промисъл на Бога. Част от проблема е, че мнозина християни са научени да свързват „библицистичното“ схващане на Писанието с верността си към Бога, като че ли смятат, че ако имат (или някой друг има) друг поглед, той се явява неверен към самия Бог. Така защитавайка библицизма си (харесва ми този термин, не го бях чувал преди, може и да не съм прав но сякаш е нова форма на солa скриптура без историческия и теологичен товар, който последния носи) те повече защитават собствената си вяра която чувстават заплашена, и тук реакциите са повече с емоционално първосигнален отенък наместо осмислени и минали през призмата на историята на събирането на канона на стария и новия завет.
Разговор има и още как.
Долното е връзка към една моя презентация в СУ от 2017 на тема „Принципът Sola Scruptura и църквоната приемственост“. Като цяло не казвам нищо по-различно от Бърд, но ъгълът е донякъде различен https://rado76.wordpress.com/2017/11/15/reformation-conference/.