Неспокойна вяра


Restless Faith: Mouw: 9781587433924: Amazon.com: BooksВинаги съм харесвал Ричард Моу. Според мен той е един от най-интелигентните съвременни християнски гласове. Новата му книга не прави изключение.Restless faith е сборник с естета свързани с по-голямата тема за същността понятието евангелско християнство, към което авторът се определя.

Оттук нататък започва интересната част.

Първо, темите, които Моу засяга са много интересни – и изключително разнообрази. Той говори за авторитета на Библията, баланса между индивид и общност, политическата ангажираност на християните, начина, по който те трябва да общуват с други религии, евангелието на просперитета и положителното смислене, музиката, изкуплението калвинизма и за някогашната му пристрастеност към алкохола – да спомена само няколко въпроса.

Второ, един от основните мотиви на книгата е личното препозициониране в християнската вяра, ако мога да се изразя така. В заглавието тази идея е изразена с английската дума restless. Моу е много честен в своето признание, че с течение на годините неговото християнство е извървяло дълъг път и развитие, при което той е бил изправен пред необходимостта да променя вижданията си по много въпроси. Тази постоянна незадоволеност, неяснота, постоянен диалог е една от характеристиките на живата вяра. Обратно, когато нашето християнство стане статично, когато имаме всички отговори и можем винаги да се позовем на „вярната формула” и когато задаването на въпроси се приема за неверие и се обезкуражава ние сме стъпили на един опасен път.

Трето, Моу няколко пъти говори за нещо, което нарича „втора наивност” – едно преутвърждаване на своята ранна вяра, след като тя е била изпитана и преминала през цялата критика и съмнения, на които може да бъде подложена. Примерът, който той дава е популярният лозунг „Библията го казва затова го вярвам”. Едно нещо е това да бъде казано от новоповярвал християнин, който все още няма и понятие от купищата сложни въпроси свързани с библейския авторитет, археологическата достоверност и споровете за същността на откровението, а съвсем друго от човек, който се е борил с години с тях. Такава „втора наивност,” казва Моу, е възможна, но тя е много по-различна от първата.

Четвърто, както и обикновено, Моу намира начин да изрази мнение както в едновременно с това винаги запазва своите “добри обноски“ – още една тема, която преминава през голяма част от неговото творчество. През последните години все повече се убеждавам, че това е качество, което изключително липсва на голяма част от християните. То не е нито липса на страст нито конформизъм на всяка цена, която замита неудобните неща под килима, а по-скоро изказване на ясно убеждение с подчертано уважение към хората, които са на различно мнение. В самата си същност то включва едновременно смирение, желание да разберем преди да говорим и готовност да се учим дори от хора, с които не сме съгласни. И това е единственият начин да водим полезен и смислен диалог.

За книгата на Моу може да се каже още много, но със сигурност е по-добре то да бъде прочетено от източника. Обемът й не е голям, стилът е ясен и лек и се чете за доста кратко време.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.