Църква, пандемия и технологии – в търсене на новата нормалност


Investment in technology key for Turkey's transformation - Latest News

от Радостин Марчев

(текстът е публикуван във в. „Зорница“ (Юли, 2020)

Живота в условия на пандемия постави църквата в нова, непозната за нея ситуация. И тъй като никой от нашето поколение не е преминавал през подобно нещо се наложи да се ориентираме и експериментираме в движение, откривайки адекватни начини да живеем живот угоден на Христос.

Подобно предизвикателство в никакъв случай не е изцяло негативно. Разбира се, болестта застрашава и в някои случи дори отнема живота на хората и носи сериозни икономически последствия. Но тази необичайна обстановка също така подтикна отделните християни и църковните общности като цяло да търсят и прилагат на практика нови начини да служат на ближния и да поддържат църковния живот в условия на по-голяма или по-малка изолация.

Вероятно това беше усетено най-силно в областта на новите технологии. Без значение дали продължиха да се събират на живо или прекратиха за известно време физическите богослужения повечето църкви предлагаха онлайн или записани излъчвания. Разбира се, за много от тях това беше рутинна практика от доста време, но карантината подейства като силен стимул да помислят как могат да го правят по-качествено и творчески. Някои добавиха допълнителни кратки послания в дни,  в които никога по-рано не е имало богослужения. Общества, които избраха да не се събират на живо въпреки това предлагаха цялостни богослужения с хваление и време за децата специално подготвени и записани за интернет излъчване, в които понякога включваха впечатляващи компютърни ефекти. Трети се срещаха онлайн в малки групи за общение и библейско изучаване.

Съвременните технологии със сигурност се оказаха изключително полезни за християнските общности във време на подобна криза. Вероятно благословение няма да е прекалено силна дума. Но вярно е и обратното – кризата създаде значителен стимул за още по-широко и професионално използване на тези технологии от църквите. Можем с доста голяма увереност да кажем, че дори и след нейното приключване тяхната роля ще остане голяма и „новите територии,“ които те са завзели няма да бъдат отстъпени. И макар че това не е непременно лошо то със сигурност крие някои опасности.

Рано или късно тази криза ще премине, мерките за физическа дистанция ще отпаднат и ние ще се завърнем към обичния начин на живот. И тогава някои хора със сигурност ще се изправят пред изкушението да продължат да бъдат – поне в някои дни – виртуални християни. Добре подготвеното онлайн богослужение е само на едно натискане на копчето от нас. Няма нужда да ставаме рано, да приготвяме дрехи, да пътуваме или да търсим място за паркиране. И ако не ни хареса просто можем да го спрем. Или да потърсим друго, което ни допада повече. Ние сме платили сметката си за интернет и с това сме получили правото да пазаруваме богослужение по собствен вкус.

Има съвсем реални причини това да не е достатъчно – причини, които нямат нищо общо с трудно умираща традиция или инат да не опитваме нови неща. Истината е, че виртуалното богослужение няма да ни въвлече в общото пеене – пък било то и донякъде фалшиво. То няма да ни позволи да станем от местата си, да пристъпим към общата трапеза и да усетим вкуса на хляба и виното, които съвсем физично и осезаемо ни напомнят, че „ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме“ (1 Кор. 10:17). Виртуално никога няма да преживеем значимостта на дребните жестове на ръкостискане или прегръдка.

Дори много от нещата, които смятаме, че са ни спестени виртуално – непредвидимите малки свади, дочутата непремерена дума, усетения лош дъх или капризното и нетактично поведение, с които нередяко се сблъскваме в църква – всъщност работят в наш ущърб. Именно събирането заедно на коренно различни хора, хора, които в други случаи вероятно не биха имали какво да си кажат и дори не биха се понасяли стои в самия център на християнството. Христос не само е приел „другия,“ но го е направил мой брат или сестра и ме е призовал да го обичам въпреки неговите слабости и грешки. Нашето събиране заедно, при което се учим да превърнем това разбиране в практика е едно от най-мощните средства, чрез които Бога ни формира по Своя Собствен образ. По този начин именно разнородността на една църковна общност, която на пръв поглед е предпоставка за потенциални трудности всъщност е едно от най-големите й предимства.

И всичко казано дотук е просто леко драскане по повърхността на един въпрос, който може да се окаже айсберг, единствено върхът на който е ясно видим….

Новите технологии са сред нас и няма да си отидат независимо дали това ни харесва или не. Те са един подарък и ние сме призовани да ги използваме мъдро. Мъдро означава да не пропускаме възможностите, които те ни дават като в същото време държим сметка за техните ограничения и опасностите, които носят със себе си. Нашето завръщане към нормалността ще бъде един тест дали сме разбрали това.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.