Места за изкупление или отвъд когнитивното богословие


от Радостин Марчев

Places of RedemptionПриключвам книгата на Мери Фулкерсън Places of Redemption: Theology for a Worldly Church с много смесени чувства. Тя определено е различна от всичко, на което съм попадал досега.

Най-просто, книгата описва изследването на автора на една особена църковна общност. Събирайки за домашно библейско изучаване последните членове на една бяла умираща общност техният водач е поразен от историята на срещата на Филип с етиопския евних. Това, което прави впечатление на хората е безрезервното търсене и след това приемане на различните, тези, които не са като тях. След молитва и дълго мислене те вземат решение съвсем съзнателно да се опитат да се превърнат в такава общност – не буквално търсеща евнуси, а съзнателно търсеща  различните. Първоначално това се изразява в завързване на приятелства и привличане на хора от афро-американски и африкански произход. Двете групи се оказват много различни. Докато афроамериканците са родени в САЩ африканците идват от различни страни на черния континент и техните преживявания, светоглед и разбирания често попадат в съвсем други категории. След време към общността се присъединяват хора и от други раси и националности. Тяхното интегриране във всеки един случай означава преодоляване на предразсъдъци и стремеж да стъпиш в обувките на другия – и то едновременно от двете страни. В крайна сметка „Добрият самарянин” се превръща в една от най-етнически разнородните християнски общности в страната.

Вторият повратен момент в историята идва с появата на няколко човека със специални проблеми. Повечето от тях са посещавали различни други църкви, където не са се почувствали приети. Предизвикателството пред „Добрият самарянин” е как да посрещне тези хора – не просто да задоволи нуждите им, а как да намери начин да ги включи реално в живота на една общност – не само като приемащи, а както пълноценни участници, които имат с какво да допринесат за него.

Всичко това означава, че общността трябва да развие определи специфични практики, които да й позволят да функционира именно като отворена към различните. А това в никакъв случай не е лесно. В началото на книгата авторката разказва за едно от първите си посещения на богослужение когато се оказва застанала до човек в инвалидна количка. Чувството, което изпитва е неудобство поради незнанието си какво е уместно да направи – да стисне ръката на парализирания човек, да сложи своята ръка на рамото му, да коленичи до него така че лицата им да бъдат на едно ниво? По подобен начин една авфроамериканска живяла през по-голямата част от живота си в орбитата на черни църкви разказва за силното си подозрение към белите хора като цяло. По нейните думи те „не само, че ни мислят злото, но и са глупави”. Преодоляването на подобни придобити реакции и развиването на нови отношения на приемане и доверие се оказва нещо, което се гради трудно и бавно. В крайна сметка обаче техният успех или провал ще определи дали църквата ще може да функционира като Христово тяло или не.

Фулкерсън се фокусира именно върху откриването, описанието и анализа на тези практики. Нейното прилагане за постмодерни подходи на моменти е доста трудно за четене, но в крайна сметка мисля,ч е съдържа няколко много ценни неща.

Първото е, че ние трябва да се научим да отделяме повече внимание на богословското значение на неща като място и тяло. В конкретния случай създадената атмосфера в „Добрия самарянин” има своето чисто богословско значение. Същото може да се каже и за физичността на участниците. Специалните нужди на някои от тях определят начина, по който те пречупват християнската вяра в своя живот.

Второ, Фулкерсън развива идеята за „въплътено християнство” – християнство, което не може да бъде анализирано или оценявано просто абстрактно, а единствено в своя специфичен контекст. Именно последния определя кои добродетели трябва да излязат на преден план и как и кои пороци са най-опасни за дадения човек или общност и в крайна сметка дали следва вярно Христос или не.

Трето, авторът поставя въпроса за това какво може да се класира за богословие. Обичайният ни подтик е свързан с чисто интелектуалната, когнитивна способност на човек да обясни своята вяра с по-голяма или по-малка задълбоченост. Но това може да се окаже доста подвеждащо. Един човек може да има много добро умствено разбиране например за молитвата, но не по-малко важен от това е въпросът дали той действително се моли на практика. Дори по-нататък – начинът, по който той се моли също би ни казал много за неговото богословие. И обратно, някой, който не е способен да даде особено задълбочени отговори на интелектуални богословски въпроси може да демонстрира забележително духовни практики и практическа вярност. Нашите практики – често неосъзнати и съвсем не задължително строго религиозни – разкриват много за нашето богословие. Всъщност те отварят една изцяло нова страна, която трябва просто няма как да бъде пренебрегната.

Всичко това, разбира се, е повече или по-малко моя интерпретация на съдържанието на книгата на Фулкерсън  (както и на някои допълнителни статии, които съм чел от автора). Всеки, който реши да посегне към нея трябва да е предупреден, че на места тя не е никак лесно четиво. Всъщност, самият аз изобщо не съм сигурен, че съм съгласен с някои от нейните изводи или насоки. Но някои други по-големи или по-малки парчета имат потенциала да взривят – в добрия смисъл на думата – някои закостенели области на мисленето ни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.