от Радостин Марчев
Д-р Стивън Холмс е старши лектор по богословие в университета Св. Андрей и ръководител на колежа Св. Мария с интереси в систематичното, историческото, философското богословие и патристиката.
The Quest for the Trinity: The Doctrine of God in Scripture, History and Modernity e първата негова книга, която чета и определено съм впечатлен. Холмс пише леко и забележително достъпно за сложната материя, в която нагазва, но това в никакъв не е за сметка на съдържанието. Основната теза на автора е, че бумът на богословска литература свързана с Троицата през 20 век не е задължително причина за положителната оценка, с която това обикновено се посреща. Причината, разбира се, не е, че за Троицата не трябва да се пише. Точно обратното. В същото време Холмс смята, че голяма част от съвременните постановки, които стоят зад това литературно съживление всъщност са повече или по-малко отклонения от историческата християнска доктрина разработена, изложена и единодушно поддържана през патристичния и средновековния период. (Задочният) спор се върти около крупни фигури като Карл Ренар, Йоан Зизиулас, Волфганг Пененберг, Робърт Дженсън и Юрген Молтмън както и около (предполагаемото) предефинирането на понятия като природа и личност в по-новата история на философията, което неизбежно води до напрежение с богословската древност, която влага в тях различен смисъл. Нагазил в тези дълбоки води Холмс засяга и редица други спорни теми – като филиокве и предполагаемата сериозна разлика в подхода към троицата на изток и запад (концентрирайки се особено върху Августин и степента, до кяото той правилно разбира източните тринитарни идеи). Всичко това, както казах е написано на доста достъпен стил – поне за хора, които имат повече от рудиментарни понятия по темите.
Една от най-интересните черти на книгата е нейното сериозно ангажиране с патристичната литература, което заема повече от половината й обем. На практика Холмс използва именно този свой анализ на историческото патристично развитие на тринитарното богословие, за да критикува съвременните тенденции, които според него са се отклонили в неправилна посока.
Самият аз не смея да кажа дали авторът е прав и ако да доколко по простата причина, че не мога да претендирам за достатъчно задълбочени познания в тази област. Все пак неговата по-ранна книга The Holy Trinity: Understanding God’s Lifeе предизвикала достатъчно силен отзвук, за да провокира издаването на цял сборник с отговори –някои от доста влиятелни богослови (виж The Holy Trinity Revisited: Essays in Response to Stephen Holmes). Мисля обаче, че си заслужава да обърна внимание на нещо много интересно. Д-р Стивън Холмс е баптисти богослов. Битуващото мнение е, че баптистите често са склонни към библицизъм отричайки както историческите вериповедални формули така и патристичното наследство. В случая ние виждаме точно обратното. Макар да подчертава, че абсолютният авторитет за верността на дадено богословско твърдение да остава библейското свидетелство Холмс на практика критикува съвременни тенденции правейки този библейски прочит до голяма именно през призмата на църковните отци – при това на ниво много по-различно от простото трупане на цитати-доказателства. Това вероятно би трябвало да ни покаже една друга тенденция в съвременното развитие на богословието – а именно, че полето на патристиката отдавна вече не може да се смята за изключено от сериозно изследване от страна на евангелското крило в протестантското християнство. И това е само един от многото примери за това, които могат да се приведат.