История на църквата 8 – 10

от Евсевий Кесарийски

Глава 10

Писанията на мъченикът Филей описващи случалото се в Александрия

1. След като споменахме Филей като притежаващ висока репутация в светското знание нека той сам да бъде свидетел за себе си в следващите извадки, в които показва кой бил той и в същото време описва по-точно отколкото ние бихме могли мъченичествата случили се по негово време в Алесандрия.
2. „Имайки пред себе си всички примери, модели и благородни белези, които са ни дадени в божествените и свещени Писания блажените мъченици, които бяха с нас не се поколебаха, а с искреност насочиха очите на ушите си към Бога над всички и спрели умовете си върху смъртта за религията те се държаха здраво за своя призив. Понеже те разбираха, че нашия Господ Исус Христос заради нас е станал човек, за да може да премахне всички грехове и да ни даде средствата, чрез които можем да влезем във вечния живот. Понеже „Той не пожела да държи равенство с Бога, но смири себе си приемайки образа на слуга. И като се намери в човешки образ стана послушен до смърт, дасже смърт на кръст” (Фил. 2:6-8).
3. Затова също, ревностни за още по-големи дарове, христоносните мъченици понесоха всички изпитания и всякакви изобретателни мъчения и то не само веднъж, а някои и втори път. И макар пазачите да се надпреварваха един друг да ги заплашват по всякакви начини не само с думи, а и с действия те не се отказаха от убеждението си понеже „съвършената любов пропъжда страха” (1 Йоан 4:18).
4. Какви думи могат да опишат тяхната смелост и мъжеството им пред всяко мъчение? Понеже на всички, които пожелаха беше дадена свобода да ги насилват, някои да ги бият с пръчки, други с тояги, други да ги бичуват, а други с вериги и с въжета.
5. И зрителите на тази ярост бяха много и проявяваха голяма злоба. Понеже някои с ръце вързани на гърба им бяха окачени на колове като всеки техен член беше разпънат с различно устройство. Тогава мъчителите по команда разкъсваха с инструментите си целите им тела, не смао страните им както се прави при убийците, но и стомаха, коленете и бузите. Други бяха издигнати нависоко, провесени на портата за едната ръка и понесоха най-ужасното от всички страдания чрез подуване на техните стави и крайници. Други бяха завързани лице в лице за стълбове без краката им да докосват земята, но с тежести прикрепени към телата им, които ги теглеха надолу.
6. Те понасяха това не само за времето, през което управителят разговаряше с тях или си почиваше, а почти през целия ден. Понеже когато премина към други той остави подвластните си служители да наблюдават първите и да гледат дали някой от тях, победен от мъчението няма да се пречупи. Той заповяда да ги завържат безмилостно с вериги и когато издишваха последния си дъх да ги хвърлят на земята и да ги влачат.
7. Понеже той каза, че не трябва да имат дори най-малка милост към нас, а да мислят и действат сякаш вече не съществуваме. Така враговете ни измислиха и това второ мъчение като допълнение към бичуването.
8. Някои също, след тези ужаси, бяха напъхани в дънери като ръцете и краката им бяха разпънати през четири отвора, така че те бяха принудени да лежат на гърбовете си на дънерите неспособни да се държат поради новите рани, с които телата им бяха покрити по причина на бичуването. Други бяха хвърлени на земята и лежаха там поради пораженията от мъченията, давайки на зрителите една по-ужасна гледка на жестокостта, тъй като носеха на телата си белезите на множеството и различни наказания, които бяха измислени.
9. Докато това продължаваше някои починаха поради мъченията, засрамвайки неприятеля със своята упоритост. Други, наполовина мъртви бяха хвърлени в затвора и страдайки в агония почнаха след няколко дена. Но останалите, които се възстановиха след положената над тях грижа, придобиха увереност за времето на дългия си престой в затвора.
10. Затова, когато им заповядаха да изберат дали да бъдат освободени от насилие докосвайки се до нечиста жертва и да получат от нея омразната свобода или да откажат да пожертват и да бъдат осъдени на смърт, те не се поколебаха, а с радост отидоха на смърт. Понеже те знаеха това, което отнапред бяха известили Светите Писания. Понеже е казано: „Този, който жертва на чужди богове ще погине” и „Да нямаш други богове освен Мен””.
11. Тези са думите на истинския философ и обичащ Бога мъченик, който, преди окончателната си присъда, докато все още бил в затвора, се обърнал към братята в своята епархия, описвайки им положението си като в същото време ги увещавал да стоят твърди, дори след неговата приближаваща смърт, за Христовата вяра.
12. Но защо е нужно да се спираме на тези неща и да продължаваме да описваме нови битки на божествените мъченици по света, особено когато те вече не били третирани според общия закон, а нападани като враждебни войници?