Вчера, на 26.06.2020, на 81 годишна възраст, почина големият новозаветен учен Джеймс Д. Г. Дън.
Дън е роден на 21 Октомври 1939 година. Учи икономика и статистика в университета в Глагоу. След дипломирането си се насочва към богословието и защитава докторска степен в Кеймбридж. Преза целия си живот преподава в университетите Нотингам и Дърам. Лицензиран служител към Шотландкста църква, макар че по време на престоя си в Нотингам проповядва в Методистка църква.
Джеймс Дън беше едновременно плодовит автрор, забележително ерудиран учен и човек, който не се страхува да казва мнението си, дори то да се различава от преобладаващите богословски виждания.
Той е автор на няколко чудесни коментара – вкл. на посланията към римляните, галатяните, филемон и колосяни както и Деяния на апостолите.
Друга област, на която отделя голямо внимание – особено в по-ранните си години – е Светия Дух. Дън не спада към харизматичния лагер, но неговите книги Baptism in the Holy Spirit (1970) и Jesus and the Spirit: A Study of the Religious and Charismatic Experience of Jesus and the First Christians as Reflected in the New Testament (1975) заслужават вниманието на всеки заради серизоната и внимателна работа с библейския текст – характерна черта на цялото му творчество.
През целия си живот Дън е ентусиазиран изследовател на писмата на апостол Павел – увлечение, което кулмимира в масивната (850 страници) The Theology of Paul the Apostle.
Интересът на Дън към формирането и развитието на ранното християнство ражда неговата най-известна тритомна поредица писана в самия край на живота му – Christiqnity in the making – Jesus Remembered (2003), Beginning from Jerusalem (2008) и Neither Jew nor Greek: A Contested Identity (2015) както и редица други изследвания като Unity and Diversity in the New Testament: An Inquiry into the Character of Earliest Christianity и Did the First Christians Worship Jesus?: The New Testament Evidence. Параелно с това се развива неговото разглежане на достоверността на новозаветните документи пречупено през призмата на устната традиция, която стои зад тях. Beginning from Jerusalem съдържа важна информация за зрелите разбирания на автора, но редица други негови произведения задълбават в същата посока – напр. The Oral Gospel Tradition и A New Perspective on Jesus: What the Quest for the Historical Jesus Missed.
Може би най-известната тема на Джеймс Дън (заедно Е. П. Сандерс и Н. Т. Райт) с е свързана с т. нар. „нова перспектива,“ която настоява за нов прочит на документите от времето на втория храм и твърди, че религията на евреите е 
вкоренена в благодатта, а не в дела на праведност. Това на свой ред води до нов прочит на редица новозаветни текстове и теми – особено на писмата на Павел. Виждането на Дън е разпръснато из множество негови текстове, но най-важното обобщение се намира в голямата му книга The New Perspective on Paul.
Самият аз намерих Дън като автор доста късно. Една от причините за това е, че макар той да пише много ясно и елегантно темите и дълбочината на тяхното разглеждане изискват немалка богословска задълбоченост. През последните години той обаче е един от най-вдъхновяващите за мен писатели.
По всички критерии Джеймс Дън беше един от най-значимите и ерудирани съвременни протестантски богослови. Ще ни липсва.
За наш срам Дън все още не е издаван в България. В блогът ми могат да се намерят следните негови преводи:
– Нова перспектива за Исус (цяла книга)
– Божията правда (виж върките към трите части на есето)
– Оправдание чрез вяра и съд според делата в богословието на Павел
Rado's blog 