История на църквата 8-7

Глава 7

Египтяните във Финикия

1. Тези от Палестина ние познаваме, както и тези в Тир и Финикия. Кой от хората, които ги видели се учудвал от безбройните удари с камшик и от твърдостта, която тези наистина удивителни атлети на религията показали под тях? Или, веднага след бичуването, от борбата им с кръвожадните диви зверове, когато били хвърлени пред леопарди, различни видове мечки, диви глигани и бикове подтикнати с огън и нагорещено до червено желязо? Или от удивителното устояване на тези благородни мъже пред лицето на всякакви диви зверове?
2. Ние самите присъствахме когато се случваха тези неща и записахме божествените сили на нашия измъчван Спасител Исус Христос, които действаха и се проявиха могъщо в мъчениците. За дълго време човекоядните зверове не смееха да докоснат или да се приближат до телата на възлюбените от Бога, но се хвърляха към тези, които отвън ги дразнеха и насъскваха. И те никак не биха докоснали светите атлети, които стояха сами и голи и протягаха ръцете си към тях, за да ги привлекат към себе си – понеже им беше заповядано да правят това. Но всеки път когато се хвърляха към тях те бяха възпирани от някаква божествена сила и отново отстъпваха.
3. Това продължи дълго време и предизвика не малко учудване сред зрителите. И тъй като първия див звяр не направи нищо втори и трети бяха пуснати срещу един и същ мъченик.
4. Невъзможно беше човек да не се удиви от несломимата твърдост на светите мъже и от несломимото и непоклатимо постоянство на тези, чийто тела бяха млади. Можеше да се види един младеж на възраст под двадесет години, който стоеше развързан и разперил ръце под формата на кръст без да бъде ужасен или смутен, увлечен в искрена молитва към Бога без ни най-малко да отстъпва от мястото, на което стои докато мечките и леопардите дишаха ярост и смърт почти докосвайки плътта му. И въпреки това, не зная как, техните уста бяха възпрени от една божествена и непонятна сила и те тичешком се върнаха обратно на местата си. Такъв беше той.
5. Можеха да се видят и други, понеже те бяха петима, хвърлени пред един див бик, който хвърли във въздуха с рогата си тези, които се приближава към него отстрани, за да го бодат оставяйки ги полумъртви. Но когато се спусна с ярост и заплаха срещу светите мъченици, които стояха сами, той не успя да се приближи до тях и макар че риеше с копита, бодеше с рогата си във всички посоки и дишаше ярост и заплаха поради раздразнението от нагорещените железа все пак беше задържан настрана от тайното Провидение. И понеже той по никакъв начин не ги нарани те пуснаха върху тях други диви зверове.
6. Накрая, след всички тези ужасни и различни атаки, те всички бяха посечени с меч и вместо да бъдат погребани в земята бяха предадени на морските вълни.