от Мартин Лутер
„Защото вие, братя, на свобода бяхте призовани; само не употребявайте свободата си като повод за угаждане на плътта, но с любов служете си един на друг.“ (Галатяни 5:13)
Понеже има два различни вида хора има и два различни вида обида. От едната страна са обидени слабите, от другата силните. Бог иска да държи двата по средата, за да избегне и двете обиди.
Слабите се обиждат когато се случва нещо, което те не разбират и не могат да го различат от злото. Римляни 14 се занимава надълго с такава ситуация. Например когато слабите виждат, че силните ядат храна забранена от Закона като нечиста те не се осмеляват да я ядат понеже съвестта им не позволява това. Въпреки това те не трябва да осъждат това, което правят другите. Тук Павел става евреин с евреите, слаб със слабите, за да им служи чрез любов, така че те да могат да станат силни в Христос.
От друга страна силните са обидени когато са огорчавани то слабите и стават нетърпеливи от тяхната бавност и непохватност. Без да мислят за другите те престъпват своята свобода в Христос, поради което слабите се обиждат. За тях би било по-добре да пазят целия Закон ако с това избягват да обидата дори на един човек. Това означава да живеем по Духа. Каква полза да противопоставяме Духа на свободата на Духа на любовта?
Но вие може да настоявате: „Ние сме свободни да правим това!“ Наистина е така. Но вие трябва да поставите слабостта на своя брат и сестра пред свободата си. Причинявате им болка ако ги обидите чрез своята свобода. Не забравяйте, че задачата на любовта е да желаем най-доброто за другите. Вместо да търсите колко свобода можем да имаме открийте колко можете да служите на своите братя и сестри.
Rado's blog 