от Мартин Лутер
„Но оня, който се съмнява, осъжда се ако яде, защото не яде от убеждение; а всичко, което не става от вяра, е грях” (Римляни 14:23).
След като е повярвал никой не трябва да смята, че може да гледа лековато на греха. Греха наистина е грях без значение дали е извършен преди или след познанието на Христос. Бог винаги мрази греха. Всеки грях е смъртен – грях, който води към смърт – дотолкова доколкото става дума за самото действие. Но той не е смъртен за вярващия. Христос Примирителя е умилостивил греховете ни чрез смъртта Си. За невярващите, не само, че всички техни грехове са смъртни, но дори и добрите им дела са грехове. Както казва Павел в Римляни: „Всичко, което не става от вяра е грях”.
Философите правят фатална грешка, когато групират греховете според самите действия, а не според човекът, който извършва греха. Вярващите имат същите грехове, понякога дори по-големи от греховете на невярващите. Но греховете на вряващите са простени и не се използват против тях. Греховете на невярващите обаче остават и ще бъдат използвани против тях. За вярващия греховете действие е грях, който лесно може да бъде простен. За невярващия той е смъртен грях, който води до смърт. Разликата не идва от естеството на греховете сякаш тези на вярващите са по-малки, а на невярващите по-големи. Разликата е в човека, който го извършва.
Чрез вяра вярващите разбират, че греховете им са простени заради Христос. Христос е дал Себе Си за греховете им. Така те остават праведни въпреки своите грехове, макар че те имат грехове и продължават да грешат. Но невярващите остават неправедни. Макар вярващите да са свободни от грях те знаят, че техния грях няма да се използва против тях поради вярата им в Христос. Това е мъдростта и утехата на вярващите.
Rado's blog 