от Мартин Лутер
„Непрестанно се молете, за всичко благодарете понеже това е божията воля за вас в Христос Исус“ (1 Солунци 5:17-18)
Добре е молитвата да е първото нещо, което правим сутрин и последното вечер. Пазете се от лъжливи, измамни мисли, които казват: „Почакай малко, можеш да се помолиш и след час. Първо трябва да свършиш това или онова.“ Понеже с подобни мисли вие се отвръщате от молитвата към належащата работата, която ви заобикаля и ви задържа, така че никога не се връщате през този ден към молитвата.
Разбира се, някои дела са толкова добри или дори по-добри от молитвата, особено когато те са наложителни. Въпреки това ние трябва да се молим непрестанно. Христос ни казва да продължаваме да искаме, да търсим и да хлопаме (Лука 11:9-11). А Павел ни казва, че никога не трябва да преставаме да се молим (1 Солунци 5:17). По подобен начин ние постоянно трябва да е пазим от греха и злите дела, в които можем да паднем ако не се боим от Бога и не пазим заповедите Му в ума си по всяко време. В Псалм 1 четем за благословения човек: „Той се наслаждава в закона на Господа и в ноевия закон се поучава ден и нощ“ (ст. 2).
Не трябва да пренебрегваме навика на истинската молитва и да бъдем отклоняваме от нея от неотложната работа – която обикновено съвсем не е неотложна. Ние можем да станем лениви в молитва, хладни и уморени от нея, но дявола никога няма да стане ленив спрямо нас.