Велика събота: равносметка


от Радостин Марчев

Велика събота е времето между две големи събития – смъртта и възкресението на Христос.

Учениците през 1 век били напълно объркани и съкрушени – Този, Когото смятали за Месия е убит и те не знаят как да продължат живота си оттук нататък.

За нас това не е така понеже ние знаем продължението на историята, знаем какво следва. Богослужението в Православната църква много красиво описва великата събота по следния начин:

Днес гробът държи Този, Който в дланта Си държи творението.
Камък покрива Господа, Който е покрил с добродетел небесата.
Спи животът и адът трепери, Адам се освобождава от оковите си.

Странно време – разпети петък е минал, възкресение все още не е дошло – съботата сякаш виси в нищото. Но, знаете ли, докато си мислех за това ми дойде наум, че велика събота е един от най-добрите моменти за равносметка защото в определен смисъл тя много прилича на нашия християнски живот. Той е хванат между момента на нашето повярване когато греховете ни са простени и второто идване на Христос когато ще се случи и нашето възкресение и прославяне. Но сега, между тези две събития ние живеем обикновен, незабележим живот – ние живеем нашата събота между кръста и възкресението.

Затова събота е добро време за равносметка как всъщност живеем своя християнски живот. Едно от най-добрите места където можем да видим това в перспектива се намира в края на 15 глава на 1 Коринтяни.

В нея Павел говори за важността на възкресението в християнската вяра. И след като е обяснил защо без възкресение всъщност не може да има християнство и защо ние, поради възкресението на Христос, можем с увереност да очакваме и самите ние да бъдем възкресени той не казва: „И сега, когато знаете това можете спокойно да седнете и да чакате този велик момент“. Той казва нещо съвсем различно – сега не е време за почивка, а за работа:

1 Кор. 15:58 Затова възлюбени мои братя, бъдете твърди, непоколебими, и преизобилвайте всякога в Господното дело, понеже знаете, че в Господа трудът ви не е празен.

Така че велика събота е време да се запитаме – Такъв ли е моят християнски живот? „Изобилстваме ли в Господното дело” както се изразява Павел?

От една страна християнският живот е съвсем обикновен живот. Ние имаме същите задължения както всички останали хора и правим същите неща като тях. Но от друга перспектива той не може и не трябва да бъде обикновен живот.

Отново Павел го описва по следния начин в

Римляни 6:3-4 Или не знаете, че ние всички, които се кръстихме да участваме в Исуса Христа, кръстихме се да участваме в смъртта Му? Затова, чрез кръщението ние се погребахме с Него да участваме в смърт, тъй щото, както Христос беше възкресен от мъртвите чрез славата на Отца, така и ние да ходим в нов живот.

Нов живот, казва Павел. Ние сме умрели за старото, за да живеем по нов начин. Нещо повече – ние не само живеем по нов начин – ние живеем така понеже сме станали нови творения.[1]

Обърнете внимание, Павел не пита дали сме членове или редовни посетители църква. Той не пита дори дали сме съгласни с това, което християнството учи. Той пита нещо друго – Бил ли е живота ти променен от Христос, станал ли е нов? Нищо по-малко от това не е достатъчно.

Така че в това съботно очакване на възкресението аз ви моля да си зададем 3 въпроса:

  1. Променен ли е живота ми от Христос? Направен ли е нов, не съвършен, но нов, заради срещата ми с Него?
  2. Предал ли съм този нов живот в служба изцяло на Него – преди да служа на своите лични удоволствия, интереси и дори семейство?
  3. Посветил ли съм се на това да се боря с всичко в мен, което противоречи на този нов живот?

Аз не мога да отговоря за вас нито вие за мен. Всеки един от нас трябва сам да направи тази равносметка за себе си.

Ето как един богослов описва своята собствена проверка.

Наричам себе си християнин! Но Христос лежи мъртъв в мен.

Говоря на езици с петдесетаците, посещавам библейски изучавания с евангелистите, целувам икони с православните, работя за справедливост с либералите. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Отивам на църква, казвам Амин и пея Алилуя. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Моля се с Христовите думи, които зная наизуст. Ям хляба на живота и пия Неговата чаша. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Пазя Рождествения пост и бденията, пея възкресенските химни, казвам Христос воскресе. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Уча за Христос, чета книги за Него и ако това все още не е достатъчно самият аз съм написал няколко. (Наскоро получих писмо от една жена от Йоханесбург: Благодаря ви за вашата книга. Тя ми помогна отново да вярвам в Христос.). Но Христос лежи мъртъв в мен.

С дара на пророчество напиращ в мен аз се изкачвам по тесните стъпала на амвона. Оглеждам лицата на покланящите се богомолци. Проповядвам Христос сякаш живота ми зависи от това. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Чета и се моля, паля свещ и всяка нощ коленича до леглото си. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Отивам на поклонническо пътуване, моля се в манастири, посещавам огромни църкви и катедрали, виждам реликви на светии и мъченици. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Моля се: О, премъдрост, О, Адонай, О, Есеев корен, О, ключ давидов, О, утринна звезда, О, царю на народите, О, Емануил. Адвент е и аз се моля сякаш очаквам нещо. Но Христос лежи мъртъв в мен.

Появяват се съмнения. Не дребните съмнения, с които мога да се справя, но съмнения подобни на земетресения, съмнения, които разрушават пътищата и срутват мостовете. Нямам много съмнения – само четири: Матей, Марк, Лука, Йоан. Четирима свидетели, които казват, че Христос още е жив. Но аз зная мястото където го положиха: Защото Христос лежи мъртъв в мен.

Вземам осветения хляб. Мисля си, че това е най-великата тайна или най-голямата глупост. Кой знае. Ям от него сякаш ям смърт. Защото Христос лежи мъртъв в мен.

Когато ми казват: Издигнете сърцата си, аз лъжа: Ние ги издигаме към Господа. Сърцето ми е пепел, а не хвала и благодарност. Не мога да го издигна дори да се опитвам. Защото Христос лежи мъртъв в мен.

И тогава….

И тогава търся и намирам моят враг, този, когото обичам най-малко. Поглеждам го в лицето. Изричам името му. Стискам ръката му и казвам братко. И Христос се изправя в мен, жив както в първия ден. И вътре в мен се раздвижва нещо като голям камък и всички гробове се отварят.

Днес е велика събота. И днес искам да ви помоля внимателно да изпитаме сърцата си, за да можем утре да празнуваме с пълна радост.

[1] Ср. 2 Кор. 5:17.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.