Тайната вечеря, в която (не) можем да участваме


How Often Should the Lord's Supper/Communion Be Observed?

от Радостин Марчев

 

Да проповядваш на велики четвъртък в условия на карантина, когато хората не могат да дойдат на църква, е едно от най-неудачните неща, които може да ти се случат. Велики четвъртък според евангелския разказ е денят на тайната вечеря.

Марк 14:22-24 И когато ядяха, Исус взе хляб и като благослови, разчупи, даде им, и рече: Вземете, [яжте]; това е Моето тяло. Взе и чашата, благослови, и даде им; и те всички пиха от нея. И рече им: Това е Моята кръв на [новия] завет, която се пролива за мнозина.

Всяка година на този ден християните се събират заедно и заедно разчупват хляба и пият от виното така както преди 2000 години е направил Исус със Своите ученици. Тази година ние не можем. Ние стоим пред компютри, таблети и телефони и се опитваме да се приближим поне малко към това, което искаме, но не можем да направим заедно. Но не е същото и ние го усещаме твърде добре.

Но може би точно днес когато чувстваме най-силно тази липса е добре да си напомним към какво всъщност сочи тази вечеря и защо нещо случило се през 1 век е все още толкова важно и през 21.

И четиримата евангелисти казват, че тя се е състояла или на самия ден на еврейския празник Пасха или много близо до него. И в двата случая Исус използва празника, за да празнува една Своя Пасха по нов начин.

Тези от вас, които познават СЗ знаят, че Пасха е най-големият еврейски празник. Евреите по целия свят все още го празнуват. Той напомня за най-великото събитие в тяхната история. След като били 400 години роби в Египет Бог изпратил Мойсей, за да ги изведе от там. Когато му се явил в горящата къпина Той казал: „Моят народ извика в бедата си съм Мен и Аз чух гласа му и слязох, за да го избавя.“

Ние знаем историята: Мойсей извежда еврейския народ от Египет с големи чудеса, така че фараонът накрая от страх не само ги пуска, а почти ги изгонва. И когато излизат Бог им заповядва да пазят един празник, който да им напомня за това какво се е случило. Всяка година евреите имали специална вечеря със своите семейства. Те ядели безквасен хляб, който да им напомня, че са бързали да напуснат Египет и хлябът им не е имал време да втаса. Ядели са вечерята си с горчиви подправки, за да не забравят никога горчивината на робството. Ядели са и едно агне, с чиято кръв преди това са белязали вратата на къщите си, за да си напомнят, че Бог е поразил египтяните със Своите язви, но е подминал евреите. И на тази вечеря най-възрастния мъж в къщата разказвал историята за изхода, така че тя никога да не бъде забравена.

Извеждайки евреите от Египет Бог ги прави Свой собствен народ и сключва завет с тях.

Исус взема тази пасхална история, толкова важна за евреите, и празнува празника….но по Свой собствен, по-различен начин. Той разчупва безквасния хляб, взема чашата с вино и казва: „Така като Бог е сключил завет с евреите Аз сключвам с вас нов завет.“

В разказа на четиримата евангелисти за Пасхата има един голям пропуск. Нито един от тях не споменава нищо за агнето, което е най-ваната част от вечерята. И това не е случайно. Понеже ако прочетем внимателно НЗ ние знаем, че Самият Исус е агнето, което е заклано за спасение на хората.

Йоан 1:29 Ето Божият Агнец, Който носи греха на света! Казва Йоан Кръстител когато за първи път вижда Исус и този мотив преминава през целия Нов Завет.

Така че, казано простичко на велики четвъртък ние си спомняме новия завет, който Исус сключи с нас за един нов изход.

И да си кажем честно, точно сега ние се нуждаем от такъв изход. Нашият свят се намира в условията на епидемия – нещо, което аз, а предполагам и повечето от вас, никога досега не съм преживявал. В някои страни всеки ден стотици хора умират от вируса, а в света броят им вече е повече от 100 000 само за няколко месеца. И ние стоим в къщи и разбираме ясно, че някои неща са извън нашия контрол и че можем да направим много малко.

Слава Богу, в България нещата не са особено страшни. Но някои хора писаха в общата ни група, че изпитват паника да не се заразят понеже са възрастни и болни и се страхуват, че няма да преживеят болестта.  Но дори и другите, които не се страхуват от болестта сигурно се притесняваме какво ще стане след нея. Икономистите казват, че светът навлиза в икономическа рецесия. Как ще се справим? Ще имаме ли работа и доходи? Политиците дават обещания, но знаем от опит, че не трябва да се вярва. Но Христос дава обещание, което Той подпечата със Своя печат – не с мастило, а със Собствената Си плът и кръв.

 Това е Моята кръв на [новия] завет, казва Той докато подава чашата на вечерята, кръвта която съвсем буквално ще да се пролее само няколко часа по-късно.

Този нов завет не ни обещава пълна безопасност и спокоен живот. Не означава, че ние не можем да се  заразим с болест или че няма да изпитваме лишения. Но той обещава, че Христос е победил света и всичко, което той може да ни направи и че чрез Него тази победа става и наша победа.

Апостол Павел изразява това по следния начин:

Римляни 8:33-39 Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправдава?  Кой е оня, който ще ги осъжда? Христос Исус ли, Който умря, а при това и биде възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога, и Който ходатайствува за нас? Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? скръб ли, или утеснение, гонение или глад, голота, беда, или нож? Не; във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил. Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ.

Сигурно повечето от вас добре познават този текст, но точно сега е времето да го прочетем отново и нещо повече – да го чуем истински. Понеже това е същността на нашия Нов завет с Христос.

В него дори смъртта престава да бъде заплаха и се превръща в един победен враг. Понеже Христос възкръсна и ние ще бъдем възкресени подобно на Него. След няколко дена ние ще празнуваме това, но днес и всеки ден в условията на епидемия ние можем и трябва да си го напомняме.

Всеки ден когато се връщам от работа моята съпруга ме посреща с една пръскалка, в която има антибактериологичен препарат. Тя пръска ръцете ми, чантата ми, телефоните ми – всичко, което може да пренесе зараза. И това е правилно – ние трябва да сме внимателни и да вземем предпазните мерки, които зависят от нас. Но това не трябва да ни довежда до паника и ужас понеже Христос е сключил завет с нас.

И докато ядем от хляба и отпиваме от виното, докато усещаме техния вкус в устата си, ние трябва всеки път да си задаваме въпроса: Вярвам ли в това? Днес ние стоим затворени у дома и не споделяме хляб и вино, но можем, даже трябва, още по-ясно да си зададем този въпрос: Вярвам ли в Исус Христос? Вярвам ли истински? Имам ли тази увереност, която може да се справи със страха и паниката?

Може би сега, когато сме затворени у дома, е момента, в който трябва да отделим време и сериозно да премислим какво влияние оказва нашата вяра върху живота ни – точно в тези обстоятелства.

Но новия завет е дори повече от това. Начинът, по който Христос го сключи беше чрез общо ядене – чрез ядене от един хляб и пиене от една обща чаша. Днес ние предварително разчупваме хляба на хапки и използваме отделни малки чашки по хигиенни причини. Други църкви обаче са запазили този първичен начин на отслужване на Господната вечеря и той ясно сочи към нещо много същностно – ние всички сме свързани един с друг, ние сме влезли в нови отношения на един народ и едно семейство създадено и обединено около и в Христос.

1 Кор. 10:16-17 Чашата, която беше благословена, и която ние благославяме, не е ли това да имаме общение в Христовата кръв? Хлябът, който пречупваме, не е ли да имаме общение в Христовото тяло? тъй като ние, ако и да сме мнозина, сме един хляб, едно тяло, понеже всички в единия хляб участвуваме.

Ние не избираме членовете на собственото си семейство – ние просто ги приемаме като хора, с които сме свързани. Ние не избираме и хората, които да се присъединят към църквата – поканата е отправена към всеки, който вярва и ако има такива ние ги приемаме с радост без значение какви са. Често това са много различни от нас хора, а понякога са хора, с които обичайно не бихме се събрали и на които не бихме дали приятелството си. Но в Христос ние сме направени едно семейство, което трябва не само да се търпи, а да се приема и обича.

Днес ние не можем да се съберем около хляба и виното, които ни напомнят това, но въпреки това можем да си зададем въпроса: Какво е за мен църквата – не сградата, а общността? Мога ли да я нарека семейство? Държа ли се с нея като със семейство? Действам ли както към семейство? Липсваме ли си сега когато не можем да се видим?

Живеем в свят, в който хората стават все повече на брой, но все по-изолирани един от друг. Общностите значат все по-малко за сметка на отделния човек – на мен самия, на моите нужди, интереси, желания и полза. И в един такъв свят една от основните задачи на църквата е да показва, че има и друга начин да живеем, има друг начин да бъдем истински хора. И това ще бъде едно от нещата, които ще доведат други при Бога.

Така че аз искам да ви помоля, когато свършите слушането на тази проповед отделете няколко минути, за да се помолите за отношенията в църквата и за хората от нея. След това може би ще решите да се обадите по телефона на някой, който не сте чували отдавна или да му напишете нещо.

Хляб и вино. Христос не ни остави дебела книга с богословие или план за величествена църковна сграда, която да построим. Той ни остави общо ядене, остави ни нов завет за нов живот. Това правете за Мое възпоменание. Днес ние не можем да вземем Господна вечеря физически, но това не означава, че не може да участваме в нея. Чрез вяра ние можем да бъдем свързани с Исус Христос, Който е истинската духовна храна и духовно питие.[1]

Това трябва да е най-голямата разлика между нас и останалите хора. Ние имаме Бог, Който е винаги до нас и никога няма да ни остави. Той сключи завет с нас със Своята смърт и възкръсна, за да ни даде вечен живот. Напомняйте си това. Направете го част от живота си. И дори през епидемия живейте като хора на новия завет – един нов народ, който има нова надежда, която нищо от този свят не може да разклати или да отнеме.

И се молете за времето когато ще можем отново всички заедно да се съберем около хляба и виното, за да си напомняме всичко това.

[1] Виж 1 Кор. 10:3-4.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.