Новото християнство


The Next Christendom: The Coming of Global Christianity (Future of ...Току що завършвам книгата на Филип Дженскинс The Next Christendom: The Coming of Global Christianity (Oxford University Press; 3 edition, 2011) и трябва да  призная, че отдавна не съм чел нещо по-интересно.

Най-просто Дженкинс описва изместването на центъра на християнството от Европа към Африка, Латинска Америка и Азия. Това е тенденция, която е много ясна веднага щом човек погледне числата за ръст (или намаляване за Европа), но става направо втрещяваща когато направим статистически прогнози базирани на настоящите тенденции.

За западните християни тези факти са до голяма степен неизвестни или поне повечето от тях не успяват да преминат отвъд чисто техническите числови стойности и да преведат какво на практика означава това. Причината до голяма степен се скрие във факта, че западното християнство все още упражнява непропорционално голямо влияние в области като финанси, ръководни позиции в световен мащаб, образование и богословие (Незападните богослови никак не са малко, но рядко могат да се намерят издадени от големи християнски издателства. Помислете например кога за последно сте чели книга на африкански християнин – или поне такъв, който не живее и работи на запад.) В доста близко бъдеще обаче това ще започне да се променя. Два от първите значими примери са сблъсъкът в световната Англиканската общност относно ръкополагането на хомосексуалисти. Южната църква, която в момента представлява мнозинство от известно време се съюизи с консервативното западно крило и това доведе до известно втвърдяване на позициите завършило първоначално с мораториум, а впоследствие дори с изключването на Епископланата американска църква. Подобни тенденции по същия въпрос се наблюдават и в Методистката епископална общност. Споровете в нея се водят от години, но либералното крило не само, че не успява да вземе превес, а напротив, последните гласувания показаха, че всъщност световната общност клони към  традиционните приемания. Причината, разбира се, е увеличаващия се глас на незападните църкви, които са като цяло консервативни.

Филип Дженскинс обаче съвсем не спира на ниво цифри. Той чертае  една картина, която е не само странна, но и непозната на съвременния западен християнин.

– Макар новата „южна” църква да е консервативна тя може да не е точно това, което западните консервативни християни си представят. Например, по отношение на политическото деление ляво-дясно тя може да изглежда много по-различно. Докато на запад, особено в Америка, огромната част от консервативните християни са неизменно „десни” то на юг това съвсем не е задължително така и лявото крило е много силно – без при това да бъде богословски либерално. Една от видимите страни на този факт е, че голяма част от небелите имигранти в САЩ са християни, но гласуват преобладаващо за демократите (Същото е валидно и за метната „черна” църква, която, отново, в по-голямата си част е по-консервативна от повечето евангелски общности.).

– Разделението на църква от държава е до голяма степен чуждо на назападната църква. В този смисъл съвсем не е невероятно в бъдеще да видим страни, които се обявяват за християнски, в които църквата играе много силно влияние в политиката и дори теокрации. Остава отворен въпросът доколко такива общества ще се окажат потиснически за нехристиянските малцинства в тях.

– По-голямата част от южните християни са от „харизматичен” тип. Те имат силно виждане за свръхестествения свят съпътствано с изцеления, пророчества, екзорсизъм и т.н. Това се отнася с пълна сила и за традиционни общности като католици, англикани, лутерани и методисти.

– Макар традиционните общности да запазват своята водеща роля и това да не е вероятно да се промени имаме бум на нови църкви и движения.

– Южното християнство е силно контекстуализирано към средата, в която се развива. Това означава, че множество практики и нови ритуали, които са непознати на запад, но традиционни за юга са инкорпорирани в него. По този начин то може да изглежда много различно от християнството, което ние познаваме. Някои поставят въпроса доколко подобен синкретизъм е допустим от чисто богословска гледна точка и къде пресича допустимата точка. Но макар той да е напълно логичен и валиден ние трябва да си напомняме, че редица наши западни традиции съвсем не са „изконно християнски,” а са резултат от същото това приспособяване на вярата към местните условия. Похристинчването на редица древни езически празници е само един от многото примери за това.

– На много места в южния свят бъдещето ще е свидетел на сблъска между християнството и исляма – две големи монотеистични религии, които скоро ще бъдат разпределени приблизително поравно в тези области. Как те ще взаимодействат и доколко това ще доведе до сериозни конфликти остава неясно. В Индия значителен играч ще бъде и индуизма, който в момента е източник на най-големите репресии едновременно срещу индийските християни и мюсюлмани.

Казано просто, очаква ни интересно бъдеще. Книгата на Дженкинс се нуждае от осъвременяване понеже за изминалите 9 години от нейната последна редакция доста тенденции са се развили съществено. Но дори в този си вид тя е изключително информативна и интересна – дори да приемем, че авторът греши в някои от своите анализи и прогнози.

Един кратък от откъс от не можете да прочетете ТУК.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.