Господната молитва – 4


от Уесли Хил

1Втора молба: Да дойде Твоето царство

На съвременен английски (и български – б. пр.) думата „царство” обичайно се свързва с място. Царството на царя е земята, която той владее. Но когато евангелист Марк обобщава начинът, по който Исус започва Своето земно служение той избира следните думи:

А след като Иоан биде предаден на властта, Исус дойде в Галилея и проповядваше Божието благовестие, казвайки:  Времето се изпълни, и Божието царство наближи; покайте се и повярвайте в благовестието (1:14-15).

Гръцката дума, която Марк и другите евангелисти използват за да обобщят посланието на Исус – basileiaвероятно може да се преведе по-добре с дума, която обозначава действие. Термини като „управление,” „царуване” и дори „царственост” са по-близки до оригиналното значение на basileia – което означава, че когато Исус казва „Божието царство наближи” Той прогласява, че Бог заявява Своето управление над света в и чрез служението на Исус. Исус прогласява факта, че Бог – подобно на един цар, който е бил далеч и сега се завръща в родната си земя – за да заеме най-накрая трона си. Исус прогласява един вид повторна коронация. Богът, Когото може би сме мислели за замлъкнал, за да не се обади никога повече, е обратно на сцената и е готов да управлява.

Но какво царуване ще бъде това? Коронацията може да бъде ужасяваща. Възцаряването на нов цар или водач може да бъде свързано със страх. Ако никога не сте изпитвали страх когато нов президент, премиер или монарх поема властта то вие сте живели живот на рядка привилегия. За много хора по света – както през историята така и в настоящето и дори в съвременния западен свят – предаването на властта на нов водач е свързана с разяждащо безпокойство.

Една сцена от края на Кръстникът – един от най-запомнящите се филми, които някога съм гледал – добре представя този страх. Главният герой, Майкъл Корлеионе, стои близо до кръщелния купел в една пищна католическа църква за кръщението на своя племенник. Докато камерата показва неговото стоическо изражение и елегантен костюм сцената е прекъсната от серия убийства, които Майкъл е поръчал и които се случват точно в момента на кръщелната служба. Оказва се, че Майкъл се превръща във водач на нюйоркската банда като се изкачва до трона посредством кървава баня. Цената на неговата власт е смъртта на всеки, който стои на пътя му. Агонизиращата, покрусяваща последна сцена на филма го показва коронован като „дон Корлеоне” – новият властелин на ужаса.

Измислената история е достатъчно запомняща се, но подобни истории се случват постоянно и в реалния живот. Диктатори потъпкват човешкото достойнство и се изкачват на тронове. Терористи поемат властта чрез насилие. Зли водачи, които по никакъв начин не се интересуват от бедните или болните поемат контрол на правителства и царства и поради това гражданите се опасяват за живота си. Коронациите, за по-голямата част от нашия свят, са поводи за несигурност, загриженост и страх.

Вероятно също такива загриженост и страх са сковавали сърцата и на слушателите на Исус когато Той е проповядвал. Посланието му за Божието царства е събуждало всички кипящи емоции, които коронациите обичано предизвикват: трепета на несигурността за това колко сурово ще бъде управлението на новия цар, неприятното подозрение, че царят може да поиска от тях това, което те не са готови да му дадат, страхът в какви войни ще ги замеси. Това са нещата свързани с царете в нашия свят. Вероятно слушателите на Исус са си спомняли думите на пророк Самуил:

Каза още: Така ще постъпва царят, който ще се възцари над вас; ще взема синовете ви и ще ги определя за колесниците си, и да му бъдат конници, и за да тичат пред колесниците му.  И ще си ги назначава хилядници и петдесетници, и ще ги поставя да работят земята му, да жънат жетвата му, и да правят военните му оръжия и приборите за колесниците му.  Ще взема и дъщерите ви за мироварици и готвачки и хлебарки.  И ще взема по-добрите от нивите ви, лозята ви и маслините ви и ще ги дава на слугите си.  Ще взема и десетъка от посевите ви и от лозята ви и ще ги дава на скопците си и на слугите си.  И ще взема слугите ви, слугините ви, по-добрите момчета, и ослите ви и ще ги употребява в своите работи.  Ще взема десетък от стадата ви; и вие ще му бъдете слуги.  В оня ден ще викате поради царя си, когото ще сте си избрали; но Господ няма да ви послуша в оня ден (1 Царе 8:11-18).

Юдейския свят от 1 век вече добре познавал подобни царски истории. Евреите в Палестина били използвани от амбициозни водачи издигнали се до своето положение чрез предателства, интриги и кошмарни убийства. Те познавали историята за убийството на Юлий Цезар. Знаели и как продължила тя.

Но идващото Божие царство не следвало обичайния модел според Исус. Божието царство обещавало освобождение, а не подтисничество на Израел. Да вземе Бог Своята корона означавало изгряването на нова ера на свобода, а не на  подтисничество. Когато Исус искал да насочи с;слушателите Си към знаците за настъпващото Божие царуване Той казал неща като: „с Божия пръст изгонвам бесовете, то Божието царство е достигнало до вас” (Лука 11:20). С други думи, когато видите, че хората са освобождавани от потисничество тогава виждате Божието царство в действие. Исус направил учениците Си емисари на Божието спасително царуване: „изпрати ги да проповядват божието царство и да изцеляват” (Лука 9:2). Там където виждаме изцеление и възстановяване от деформациите на греха и смъртта там виждате изявено Божието царство.

Затова Исус учел учениците Си да викат: „Да дойде Твоето царство,” което означава „Отче, направи изцелителното Си управление все по-явно и видимо в нашия свят. Нека Твоето царуване да се утвърди още по-здраво на места където болестите и злото все още изглежда владеят.”

Исус също така учел учениците Си да се молят: „Да дойде Твоето царство” понеже  – не трябва да крием неудобната истина – Божието царство все още не е видимо по начина, по който искаме то да бъде. Божието царство, каза Исус

То прилича на синапово зърно, което, когато се посее в земята, е по-малко от всичките семена, които са на земята;  но когато се посее, расте, и става по-голямо от всичките злакове, и пуска големи клони, така че под сянката му могат да се подслонят небесните птици. (Марк 4:31-32).

Или както се изразява на друго място: „Небесното царство прилича на квас, който една жена взе и замеси в три мери брашно, докле вкисна всичкото” (Матей 13:33). Божието царство идва на света в служението на Исус – но не по начин, който може ясно да бъде разпознат с човешки очи. Можем да го разпознаем чрез вяра, но все още не го виждаме по начина, по който това ще стане един ден.

Една илюстрация използвана от съвременните библейски тълкуватели във връзка с тайнствената вече-но-не-още природа на Божието царство е разликата между денят D, в който започнала операцията на Съюзниците през Втората световна война за дебаркирането в Нормандия, Франция през 1944 и денят V-E, който дошъл около 11 месеца по-късно когато нацистка Германия се предала безуловно.[1] Днес историците, които гледат назад разбират, че войната е била спечелена когато съюзниците стъпили на нормандския бряг. Нападението в денят D сложило краят на нацисткия режим, макар че лагерите на смъртта продължили да работят и още много животи на войници и цивилни били изгубени преди Германия да се предаде през май следващата година.

Ние живеем по подобен начин между два бележите дни. Ние гледаме назад към живота, смъртта и възкресението на Исус като момента, когато Божията власт била безапелационно заявена – богословският ден D, ако можем да се изразим така. По един твърде реален начин Божието завладяване на Неговия разбунтувал се свят било осъществено когато Неговият Син излязъл от гроба в неделната сутрин. Но страданието продължава и ние все още копнеем за един край, който все още не е видим и всеобщ. В това време между времената, докато очакваме Исус да дойде в Своята слава, ние, които сме схванали видението за начина, по който войната ще приключи, ние „които имаме начатъка на Духа вътрешно стенем очаквайки осиновлението си, сиреч изкупването на нашето тяло” (Римляни 8:223). Ние знаем, че един ден Бог ще направи за нас и за цялото Си творение това, което е направил за Исус възкресявайки Го от мъртвите, но засега плачем и очакваме. И поради тази причина ние продължаваме да се молим: „Да дойде Твоето царство,” което означава „Отче, нека да видим в настоящето повече и повече знаци, че войната, която Ти водиш срещу силите, които покваряват и държат в плен Твоя свят е близо до своя край. Дай ни по-ясно разбиране за този велик ден когато смъртта ще бъде погълната победоносно. Помогни ни да видим, че възкресението на Исус не е било просто едно единично събитие, но ще обхване и нас, така че ние да споделим Неговата промяна.”

„Ние чакаме,” казва Карл Барт, „докато Великден се превърне в обичайното събие за света.[2]

[1] Класическият пример се намира в Oscar Cullmann, Christ and Time: The Primitive Christian Conception of Time and History (Philadelphia: Westminster, 1964), 84.

[2] Barth, Prayer, 39.

1 thought on “Господната молитва – 4

  1. Този , Който държи всичко /цялото творение/ в ръката си ,чрез Могъщото Си Слово, е Същия , Който Го е подчинил на суета / безцелно , безсмислено съществуване/ и тление , по причина , че най-съвършената част от него , това което Бог направи твърде добро – неговата корона , човекът Адам не изпълни предназначението си , а имено да прослави Твореца си.Заради неговото непокорство смъртта , чрез своето жило греха ,влезе в света , а с нея и тлението.
    Този Бог – ВСЕМОГЪЩИЯ , не е същия , за който пише автора.
    Словото Му , което ни е оставил не говори, чрез антропоморфизмите в Него за претенции, войни , битки , военни положение и други такива , в смисъла който автора влага.Нашият ,Християнския Бог е Онзи , Който ВЛАДЕЕ и Който …” в Христа примиряваше света със Себе Си, като не вменяваше на човеците прегрешенията им, и че повери на нас посланието на примирението.”Да , на дявола му е делегирана някаква временна власт , но това е защото сме си го заслужили и освобождението от нея е резултат от ИЗКУПЛЕНИЕТО и ПРИМИРЕНИЕТО ни с Бога….” 18. като знаете, че не с тленни неща – сребро или злато – сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви,
    19. но със скъпоценната кръв на Христа, като на агнец без недостатък и пречист,
    Изкуплението е велико ,неотменимо, неотложно дело на Триединния Бог , чрез което Той удоволетвори изискванията на Своята Святост и Справедливост и така стана възможна регенерацията , обновлението първо на човеците , а при идването Му в Слава .и на цялото творение.Този , за Който народите са като капка във ведро се смее на такива писания за окопи , за войни и т.н.Такива работи пишат тия от Движение „Слово на Вяра” .Да Той ни освобождава от робството на греха и сатана ,но го прави по благодат във великата си милост и заради любовта ,с която докрай ни възлюби. За да не отиде всичко , заедно с дяволите на боклука.Затова и ни дълготърпи!Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.