от Мартин Лутер
„С вяра се засели в обещаната земя като в чужда, и живееше в шатри, както и Исаак и Яков, наследниците заедно с него на същото обещание” (Евреи 11:9)
Вярата променя хората. Тя ги кара да виждат всичко в нова светлина. Ушите им чуват, очите виждат и сърцата им започват да усещат нещо напълно различно от това, което всеки разбира.
Вярата е жива и силна. Тя не е глупава представа. Тя не плува безцелно в сърцата подобно на патица във вода. По-скоро тя прилича на нагрята вода. След като е била нагрята водата е различна. Тя все още е вода, но е топла. Същото става и когато Светия Дух ни даде вяра. Вярата променя ума и отношенията. Тя създава един напълно нов човек. Вярата е действена, цялостна и могъща. Ако хората трябва да опишат правилно вярата те биха казали, че тя е един процес, не резултат. С други думи вярата променя сърцето и ума. Разумът е склонен да се концентрира върху настоящето – тук и сега. Вярата се занимава с нещата, които са невидими и, противно на разума, ги смята за присъстващи. Това е причината вярата да не се среща толкова често между хората колкото петте сетива. Ако вземете известен брой хора от света сред тях ще намерите относително малко вярващи. Повечето хора са заети с това, което могат да видят, да докоснат и да използват вместо да слушат Божието Слово.