от Мартин Лутер
„Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” (Йоан 3:17)
Никой не трябва да бяга от Христос или от Бог-Отец. Бог желае да стоим близо до него по същия начин, по който пилетата се събират под крилете на квачката. Точно както децата се прилепват към родителите си и ние трябва да намираме убежище в Христос и в небесния Отец.
Света вече е осъден поради първородния грях, грехопадението и Мойсеевия закон, понеже се е отклонил след дявола. Законът на Мойсей, нашата съвест и сърцето ни вече са ни осъдили. Павел казва, че собствената ни съвест ни обвинява и осъжда (Римляни 2:15). Не е необходим друг съдия. Света винаги е бил пълен с присъда и смърт. Той никога не е заслужавал любов. Затова не е необходим друг съдия. Но Синът е бил изпратен, за да смълчи тези мисли.
В миналото никой не е виждал славата на този текст и не е приемал внимателно думите му: „Понеже Бог не е пратил Сина на света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.” Христос не е съдия. Той е посредник, помощник, утешител и трон на милост. Той е нашият епископ, брат и застъпник. Той е едновременно нашия дар и помощник във време на нужда. Няма причина да бягаме от Него. Но сърцата ни все още са наранени и не са изцелени. Ние по природа сме склонни да не се доверяваме на Бога. Затова всеки от нас трябва да изследва този текст отново както малко дете би направило това. Ние трябва да научим, че Христос не е дошъл, за да осъди света.
Rado's blog 