Деветата заповед

от Питър Лейтхарт

Не свидетелствай лъжливо против ближния си

Понякога християните четат десетте слова като „морален закон” свързвайки ги с личната етика. Тези заповеди наистина управляват живота на отделните хора. Но Яхтве се обръща към Своя син, Израел, така че общностния живот на Израел да бъде съобразен с думите на Синай. Десетте новосъздадени слова поставят социалния живот на Израел под Божията власт. Поклонението, разпределението на времето, родителския и другите авторитети, употребата на сила, сексуалността и семейния живот и собствеността са интегрирани в завета.[1] С деветото слово на фокус идват съдът и справедливостта.

Деветата заповед не е „Не лъжи.” Тя е по-конкретна. Тя изисква „свидетелите” призовани в съда да казват истината, цялата истина и нищо освен истината. Те не трябва да бъдат „свидетели в полза на неправдата” (Изход 23:1; Втор. 19:15-21). Един лъжлив свидетел е бухалка, меч и остра стрела (Притчи 25:18), който използва светската сила, за да погуби своя ближен или да навреди на доброто му име. Ние говорим истина за и на нашите ближни понеже те са направени по Божия образ. Да лъжесвидетелстваме означава да богохулстваме срещу друг човек понеже лековатата употреба на Господното име е богохулство срещу него.[2]

На други места Тората говори за подкупи, заплахи и други форми на корупция (Изход 23:8; Втор. 10:17; 16:19; 27:25). Съдебните решения формират социалния живот налагайки промени на приетите обичаи[3] и определяйки награди и наказания. Ако съдилищата са контролирани от пари или насилие обществото ще бъде управлявано от богатите, силните или злите. За да бъде справедливо обществото трябва да бъде формирано от истината, централно за което е вярното свидетелство и справедливите решения в съдебните зали.[4]

Еврейският глагол в деветото слово обичайно се превежда като ”отговарям.[5]” В контекст той подчертава „отговор на един, който е призован” или „отговор на въпрос зададен в съда.” Но той сочи към една по-голяма истина, че човешката реч е реч, която дава отговори. Яхве говори на Адам преди Адам да се обърне към Ева. Всеки един от нас се ражда безгласен. Ние се учим да говорим едва след като на нас самите ни е говорено.

Това разширява деветото слово. То изисква да казваме истината във всяка ситуация, не само при формалните процедури съпътстващи съдебното дело. Както казва Мартин Лутер то забранява предателството, клеветата и разнасянето на зли слухове.[6] Верни думи могат да бъдат разрушителни когато са изказани като клюка. Малко теми са по-значими в книгата Притчи от мъдрата употреба на езика. Твърде често думите са опасни (Пр. 10:8). Изборът на момент кога да се говори определя огромната разлика между гнилите думи и думите – златни ябълки поднесени на сребърен поднос (Пр. 25:11). Сладките думи са опасно изкусителни (Пр. 5:3), но поради същата причина те могат да убедят царе (Пр. 16:21; 22:11). Мазното говорене позволява на амбициозните да крадат сърца (виж Авесалом, 2 Царе 15:6). Измамата е смазката на социалния живот, от извинителните любезности до себичното ласкателство, което е наречено най-вредната лъжа.[7] Ние рядко съгрешаваме без да сме си приготвили спасителен план в случай, че ни хванат: „Винаги мога да се отърва като излъжа.”

Деветото слово е удачно за нашата опосредствена епоха. Ние сме потопени в една вихрушка от слухове, инсинуации, лъжливи обвинения, клевети и изкривяване на фактите. Хората са съдени и линчувани от онлайн тълпи. Обичаме да споделяме постове по фейсбук и туитър дори когато не сме в състояние да гарантираме за тяхната достоверност. Лутер казва, че деветото слово изисква от нас да предполагаме „най-добрата възможност за всичко” и да дадем на другите шанса да се окажат невинни. Ние преувеличаваме глупостта или злобата на идеологическите си противници, за да отбележим точка и да получим почести във фейсбук битката. Макар официално да е посветена на десетте слова църквата не се справя по-добре. Християните палят дигитални клади, за да изгорят предполагаемите еретици без удачен процес, смирение или грижа.

Това не е просто неудачна употреба на неутрална технология. YouTube ни дава достъп до по-противоречиви видео материали – и колкото по-странни толкова по-добре. Туитър е средство за себепредставяне, често в излъскан образ, където всеки потребител играе играта на „продуктов мениджмънт.”[8] Съвсем не случайно социалните медии насърчават нарушаването на дветото слово.

Лъжата може да се окаже втъкана в основите на нашата култура. Когато един член на племето торая сяда в своето кану той лъже боговете като казва на висок глас, че възнамерява да отплува утре. Нито един торая няма да направи комплимент на момиче наричайки го красиво понеже се страхува, че боговете могат да му дадат кучешко лице.[9] Усмихваме се на примитивните суеверия, но в недалечната ни история източна Европа е живяла в подобни лъжи. Както забележително се изразява Вацлав Хавел: „Понеже режимът е пленник на собствените си лъжи той трябва да фалшифицира всичко. Той твърди, че не разполага с всепристстващ и безпринципен полицейски апарат. Претендира, че зачита човешките права. Претендира, че не преследва никого. Претендира, че не го е страх от никой. Претендира, че не претендира нищо.” Съветския блок се срина когато говорещи истината хора като Хавел и Йоан Павел II изрекоха простите, детски думи: „Царят е гол.”[10]

Деветото слово е паралелно на четвъртото, заповедта за съботата. В Господния ден ние изповядваме истината, която е Исус Христос, чуваме истината от Писанието и пеем истината. Литургията ни учи да казваме истината. Тя формира църквата като говорещ истината народ, синове на Отца чрез вечния Син.

Говоренето на истината не е задължително приятно. Ние се учим да говорим истината когато се учим да виждаме ясно и когато пречупим навика да прикриваме своят страх с благочестивото извинение за „любов.”[11] Веднага след като Яхве забранява на израилтяните да мразят своя сънародник (Левит 19:17) и точно преди да им каже да „обичат ближния като себе си” (Левит 19:18) Той им казва да „изобличават ближния си” (Левит 19:17). Пророци като Натан (2 Царе 12) и Илия (3 Царе 17-19) не са били приятни. Те наистина са изпълнили клишето: говорели са истината на властимащите. И думите им са носели божествена сила да изкореняват и да засаждат, да събарят и да градят (ср. Еремия 1:10). Истинното поправление е проява на любов, не на омраза. Ако казвате истината вие ще създадете конфликт и след това ще бъдете призовани да бъдете миротворци. Истинският мир може да бъде постигнат единствено ако истината разбие лъжливия мир на лъжите.

Тук е спъваме в обратната страна на днешния социален безпорядък. Докато с готовност разпространяваме слухове по социалните медии ние преминаваме на пръсти покрай истината. Ние казваме, че сме толерантни и желаем да избегнем конфликтите. Но всъщност сме страхливци и то мразещи страхливци. Ако не можем да кажем истината не можем и да идентифицираме истинското зло. Ако забравим да наричаме проблемите с истинските им имена не можем да предложим и разрешение.

Втората част от Декалога се занимава с любовта към „ближния,” но изплъзващия се ближен се показва наяве за първи път в деветото слово. Това ни казва нещо за отношенията към ближните. Може да ни е доста лесно да избягваме убийството, прелюбодейството и кражбата. Повечето от нас не влизат в юмручен бой със съседите си нито пък тайно пускат в джоба си сребърни лъжици докато са на вечерно парти. По-голямата част от общуването ни с нашите ближни се осъществява посредством говорене. Мъдро, първият конкретен тест за нашата любов към ближния е Как говорим за него?

Деветото слово ни забранява да говорим лъжливо срещу своя ближен или „приятел.” Какво да кажем за неприятелите ни? Можем ли да изказваме лъжи по техен адрес? Августин е бил абсолютист: лъжата никога не е оправдана.[12] Но героите в Писанието често мамят своите врагове. Еврейските акушерки излъгали, за да защитят новородените деца (Изход 1). Раав заблудила войниците на собствения си цар, за да защити шпионите евреи (Исус Навин 2; виж и Яков 2). Яил се престорила, че предостави убежище на Сисар докато пробила главата  му с чук и кол за палатка (Съдии 4). След една поредица от женски лъжи ние стигаме до Давид, който няколко пъти лъже, за да се избави от Саул, Анхис и други. Всички тези праведни измами се случват по време на война и обикновено защитават невинен живот. Те отразяват Божията правда: В началото змията подмамва Ева да яде от дървото. Оттогава насам новите Еви връщат това върху главата на змията, око за око, лъжа за лъжа.

Но всичко това са изключения. Истинното говорене е дело на любов и ние трябва да обичаме своите неприятели както и приятелите си. Във всички нормални обстоятелства ние говорим истината на и за нашите врагове отказвайки да принизим техните добродетели или да преувеличим слабостите им.

Подобно на другите деветото слово се отнася за Исус Христос, истинският и верен Свидетел. Той говореше истината през живота Си предизвиквайки отмъстителната ярост на неприятелите Си. Той говореше истината на скептичния Пилат. Като Свидетел Той ни призовава за свидетели, които говорят истината за надеждата, която е в нас, живата надежда, която е самият Исус. С деветото слово Исус ни призовава към мъченичество.[13]

Мъчениците не са пораженци. Мъченичеството е неотменно. Мъчениците говорят разбиващата света истина по пътя на своята разбиваща и обновяваща света смърт. Деветото слово е заповед на Твореца. Той е Господ на нашия език. Тя също така е и едно обещание, Господния залог за вярно свидетелство: при последния съд, ако не по-рано, истината ще излезе наяве и верните свидетели ще бъдат възвисени.

[1] Brueggemann, “Truth-Telling,” 292.

[2] Miller, Ten Commandments, 344–45.

[3]  Помислете за драматичния ефект на американските закони и съдебни решения свързани с гражданските права, особено на юг.

[4] Brueggemann, “Truth-Telling,” 293.

[5] A point made by Hirsch, Horeb, 265. See my exploration of the usage at “False Answer,” Theopolis Institute, December 7, 2018, https://theopolisinstitute.com/leithart/false-answer.

[6] Martin Luther, Small Catechism.

[7] Hirsch, Horeb, 251.

[8] Идеята, че употребата на социалните медии е „продуктов мениджмънт” оидва от мяот колега от   Теополис Алистър Робъртс.

[9] Това е от творбата на A. C. Kruyt, цитирано от J. Douma, The Ten Commandments: Manual for the Christian Life, trans. Nelson D. Kloosterman (Phillipsburg, NJ: P&R, 1996), 322–23.

[10] Vaclav Havel, “The Power of the Powerless,” history.hanover.edu/courses/excerpts/165havel.html.

[11] Hauerwas and Willimon, Truth about God, 120.

[12] Augustine, On Lying. See his statement, e.g., in 5.6. Paul J. Griffiths defends and updates Augustine’s position in Lying: An Augustinian Theology of Duplicity (Eugene, OR: Wipf & Stock, 2010). За разлика от него Йероним разделя лъжата на 3 категории (злостна, полезна и хумористична) и смята замо първата за грешна.  Виж Augustine, Letter 28 to Jerome и Коменмтара на Йероним върху Гал. 2:11–14.

[13] Hauerwas and Willimon, Truth about God, 124.