от Мартин Лутер
„И аз ще пискам от Отца и Той ще ви даде друг утешител, който ще пребъдва с вас довека” (Йоан 14:16)
Правилно е да кажем, че Светия Дух е наш утешител понеже Той ни казва да очакваме да прави това. Сега не искам да споря за Неговата божествена личност и природа. Тук Христос казва, че Духът е различна личност – Светия Дух не е нито Отец нито Сина. Но в Йоан 15 ние виждаме също, че Духът е Бог – Светия Дух има същата природа на Отец и Сина. Засега е достатъчно да научим, че Той е наречен наш утешител.
Думата утешител показва как трябва да мислим за Светия Дух. Един утешител не е законодател или някой подобен на Мойсей, който ни плаши с дявола, смъртта и ада. Не, един утешител изпълва угнетеното сърце с Божията радост. Един утешител ни насърчава да се радваме, че греховете ни са простени, смъртта е победена, небето отворено и Бог ни се усмихва.
Всеки, който разбере какво означава Духът да бъде наш утешител вече е спечелил битката. Този човек няма да намира нищо освен утеха и радост на небето и на земята. Понеже Отец Го е изпратил, за да ни помага и понеже Христос Го е помолил да прави това изпращане със сигурност не е направено в гняв. Вместо това то произлиза от една бащинска, сърдечна любов. Християните трябва да си напомнят за това име на Светия Дух. Той е утешителя, а ние сме угрижените и свитите хора, на които Той помага.