Бракът и Христовата тайна – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLВръзката е пълна с блестяща радост. Именно затова тя е толкова трудна. За някои хора тази трудност се намира на сексуално ниво. За други е на емоционално или когато човекът трябва да признае, че е, например, уплашен, депресиран или гневен. За трети трудността е в духовната интимност. За мен сексът е много лесен и обикновено не изпитвам трудност да покажа на съпругата си как се чувствам емоционално, но ми е много трудно да се моля с нея. Това може да е изненадващо понеже аз лесно се моля с непознати хора или водя в молитва цяло множество. За мен дори е лесно да се моля заедно със съпругата и децата си. Но да се молим, само двамата аз чувствам неудобно и почти болезнено интимно сякаш гледам към себе си в скрито огледало. Мисля, че причината е понеже никой не ме познава по-добре от нея. Тя познава цялото ми лицемерие и в каква степен не съм в състояние да следвам идеалите си. Всичко това, на едно чисто рационално ниво, не е разумно възражение. Все пак аз съм евангелски християнин, който вярва, че всяка молитва е принесена и чута по благодат и че всеки път аз заставам пред Бога като грешник чрез Христос. Но аз трябва да зная, че на едно подсъзнателно ниво това е пречка за мен, за да мога да е боря с нея. За вас пречките за интимност може да са различни, но да ги откриете, за да можете да се борите с тях заедно е необходимо, за да растете заедно в една плът. Да бъдеш „гол и да не се срамуваш” е един вид война.

Преди няколко години пред къщата ми проблясваха светлините на линейка докато медиците си подаваха различни знаци намествайки съпругата ми в носилката. Тя наскоро беше преживяла спонтанен аборт – четвърти – и оттогава нещо сериозно се беше объркало. Тя получи кръвоизлив и припадна на пода на стаята, при което аз веднага повиках бърза помощ. Всичките ни синове на възраст между 2 и 11 години се бяха сгушили на пода на една от стаите ни. Опитах се да изглеждам уверен. „Всичко ще се оправи,” казах аз. „Майка ви се почувства зле, но ще се оправи.” Моят по това време 9 годишен син Самюъл никога не е бил лесна мишена за пропаганда. Той знаеше, че лъжа. Знаеше, че виждам ужаса в очите на нашият съсед, една медицинска сестра, която също се опитваше да изглежда спокойна заради мен точно както се опитвах заради децата. „Тя няма да се оправи, татко,” каза Самюъл през сълзи. „Зная за какво са линейките. Зная и какво е кръвта. Майка ще умре и ние всички ще останем сираци.” Опитах се да преборя с гаденето понеже се страхувах, че е прав.

Връщайки се към съпругата си аз вървях до нея докато я изнасяха през вратата и вътрешно се свивах гледайки бледото й безкръвно лице когато забелязах нещо. Можех да видя отразена в металните пръти на носилката й една снимка на нас двамата в деня на нашата сватба. Гледах тези две щастливи лица хваната на фотографията осъзнах, че те се тревожеха единствено от възможността нещо да развали меденият им месец. Радостта от тези отдавна отминали дни направи ужаса от днешния ден още по-лош. Обичах я повече отколкото тогава. Знаех какво мога да изгубя. След една цяла нощ в болницата когато на няколко пъти изглеждаше, че тя ще почине от загуба на кръв жизнените показатели на Мария се стабилизираха. След няколко кръвопреливания тя започна да се оправя. Децата ми нямаше да са сираци. Когато се върнах у дома, за да й взема нови дрехи се спрях и погледнах снимката. Зачудих се какво бих казал ако можех да изпратя послание обратно във времето на моето мършаво 22 годишно аз. Какво бих му казал за любовта и брака?

Осъзнах, че бих му казал да благодари на Бога за проваленият му меден месец. Бих му казал, че още нищо не знае за любовта и брака. Бих му казал, че никой брак не се развива перфектно и че всеки меден месец има някои неудобства. И бих му казал, че това е хубаво понеже живота не се живее с абстрактни идеали за собствената си съдба, а в единство, което идва от изпитанията, борбите и носенето на кръста, заедно. Бих му казал, че малките трудности, с които се сблъсква сега ще избледнеят в сравнение с трудностите, с които ще се срещне по-нататък. Бих му казал да престане да бъде толкова изпъчен и наперен и да благодари на Бога, че показва към него такава милост, давайки му такава съпруга и такъв живот. Моят 22 годишен приятел по онова време беше непреклонно упорит и сигурно щеше да спори с мен. Просто бих се изсмял и бих казал: „Не трябва ли да си пестиш гласа за обетите си?” Бих казал на по-младото си аз какви са истинските ми проблеми. Бърках щастието със спокойствие. Мислях, че за да бъдат една церемония или меден месец „добри” те трябва да се случат според моят план. Бях дълбоко и цялостно глупав. И ми се иска да кажа, че съм надрастнал всичко това. Но си мисля, че моето аз след още 20 години вероятно ще каже подобни думи за мен сега.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.