Бракът и Христовата тайна – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПоглеждайки назад мога да видя голямата радост в живота ни, която никога не можехме да си представим в мечтите си за бъдещето. Обичахме вечерите, в които се хранехме само с хляб и сирене понеже това беше единственото, което можехме да си позволим. Обичахме да водим заедно младежкото служение и да решаваме какво да правим когато на мисионерско пътуване се появяваше някой тийнейджър с торбичка марихуана. Обичахме да седим заедно докато аз пишех своята дисертация и да правим почивки, през които да преглеждаме записани телевизионни програми, които познавахме толкова добре, че можехме да казваме репликите заедно с актьорите. Истината е, че нямаше възможност да накараме нашият бюджет да работи. И нямаше начин да пораснем толкова, че да бъдем „готови” за това, което ни готвеше провидението. Ние се нуждаехме един от друг. Трябваше да порастем, заедно и да знаем, че любовта ни един към друг не се състои в това да контролираме всичко. Не започна по този начин и все още не винаги е така. От самото начало имахме страст, но нямахме онзи вид интимност. Тя изисква дълго и бавно сливане на два живота заедно, уязвимост и поемане на риск. Писанието казва, че първите ни прародители били „ голи..и не се срамували” (Битие 2:25). Обикновено не обръщаме на това голямо внимание освен когато се уверяваме, че картинките в детските библии включват чифт вратове на жирафи, които прикриват интимните части. Но тази реалност е същностна за Божията идея за семейството.

В една църква, в която някога служех веднъж стоях във фоайето след служба говорейки с група възрастни двойки, една от които току що се беше върнала от ваканция на Карибите на борда на круизен кораб. Очаквайки да чуем възторжен разказ за почивката им някой попита за пътуването само, за да види, че и двамата направиха странни гримаси. „О, беше ужасно,” каза съпругата. „Избрахме този круиз понеже беше най-евтиният, който можехме да намерим, но когато се качихме на борда и отидохме до басейна разбрахме, че пътуването е за нудисти.”

Явно тази евангелска двойка не беше очаквала обкръжение където, подобно на някой европейски плаж, жените ходят без фланелки точно както и мъжете. „Нудистко пътуване,” повтори жената. „Можете ли да си представите?” Възцари се неловко мълчание за няколко минути, след което една възрастна жена, стълб на вяра в църквата, каза: „Звучи чудесно. Винаги съм искала да отида на нудистко пътешествие.” Споглеждахме се един друг с широко отворени очи докато накрая тя каза: „Мисля, че е прекрасно през нощта да  можеш да гледаш звездите.” Въздъхвайки ние осъзнахме, че тази възрастна светица мислеше, че „нудистки” (topless) означава липсата на покритие над горната палуба на кораба. Никой не предложи услугите си, за да обясни на възрастната дама какво означава „нудистко.” Вероятно повечето от нас решиха, че е безопасно тя да отиде в гроба със своята наивност и че дори да не е така, никой от нас не иска да бъде човекът, който ще я просветли. Без съмнение тя би се учудила как е възможно някой читав християнин да знае подобни неща и мисля, че бих се съгласил с нея за това.

Не всеки би се засегнал от демонстрацията на частична голота като тази (очевидно, в противен случай хората не биха могли да запълнят местата на подобни круизи). Но има причина подобна проява да привлича хората и причина, поради която трябва да има предупреждение да държим настрана малолетните и хората, които биха могли да се почувстват засегнати. Дори тези, които не виждат голотата като въпрос на морал могат да я приемат като един вид уязвимост. Всеки има някакво чувство за вида неудобство или усещането за срам, които вървят с голотата. Хората, които сънуват, че отиват на училище или на работа, поглеждат надолу и разбират, че не са облечени подходящо правят това във време на голяма лична уязвимост или несигурност. Чувството за голота е един вид интимност в удачния контекст, но когато не е се превръща в излагане на показ. Много от тези чувства за неудобство се появяват между половете, между тези, чийто тела разкриват разликите помежду им. Това отива далеч отвъд чисто физическия аспект. Голотата и срама от първичната човечност е свързана с техния стремеж да бъдат, по думите на змията, „като богове” (Битие 3:5).

И все пак, както правилно отбелязва философът Леон Кас, гледката на собствените им голи тела показва, че това не е така. „В поглеждането за първи път към нашите тела като полови същества, ние откриваме колко далеч сме от нещо божествено,” пише Кас. „По-конкретно, ние откриваме, първо, нашата постоянна непълнота и липса на цялостност, както външна така и вътрешна. Ние се нуждаем и сме зависими от един допълващ и все пак различен друг, дори за да осъзнаем или да реализираме своята телесна природа. Ние научаваме, че секса означава, че сме половинчати, а не цели, и по-лошо, че ние не управляваме липсващата, допълваща ни половина.” Бракът има за цел да събере две допълващи се реалности в едно цяло талкова реално колкото са органите на самото тяло.

В един смисъл това, разбира се, е свързано със сексуалност единение (към което ще се върнем в следващата глава), но в същото време е свързано и с много повече от това. Преди всичко вашите сексуални органи и вашите ХХ и YY хромозоми не са единствените допълващи се неща у вас. Всеки човек пристъпва към брака с определени силни страни и уязвимости. Част от това какво означава активно да се обичате един друг е да знаете кои са те и да се стремите да ги подкрепяте. Интимността означава, че вие обичате тези реалности и че, докато растете в любов към вашият партньор, все повече растете в любов дори към  тези динамики без нито да приемате за даденост силните страни или да го презирате заради това, че не е силен в други области. Често „другата жена” или „другия мъж” в брака не е истински човек, с когото мъжът или жената имат  афера, а един идеализиран, въображаем съпруг или съпруга, с когото партньорът постоянно се сравнява. Бракът ни би бил пълен провал ако съпругата ми очаква да съм съпруг, който може да поправя неща, да обработва градината и да участва в задачи като поправка на покрива или убиване на къртици в задния двор. Тя е женена за човек, който може да проповядва проповеди и да пише книги и толкова. Мога да ви направя списък на царете на Израел и Юда ако искате, но наистина не зная как да сваря яйце. Мога да е появя по телевизията и да дебатирам причините за световната бедност ако ме помолите, но не бих могъл, дори със съдебна заповед, да ви кажа къде държим крушките.

И обратно, познавам хора заемащи позиции подобни на моята, чийто партньори са също толкова публични лица, които постоянно помагат в задачите, набират средства и стоят до тях. Жена ми по-скоро би се подложила на опасна медицинска процедура отколкото да държи реч или да участва в дискусия на някоя конференция. Това се е оказало голямо благословение за мен. За разлика от някои хора в света, в който работя, аз мога да се откъсна от работата си. Има много хора с амбиции за мен и за моето служение и понякога това може да доведе до различни видове натиск от страна на хора, които знаят какво трябва да правя (поне в умът си). Мария не е един от тях. Довечера мога да се прибера у дома и да й кажа, че съм решил да се върна в родния си град и да работа в анонимност или на лодка за лов на скариди до края на живота ни и тя ще бъде запалена от ентусиазъм. Причината не е, че тя не се интересува от това, което правя, точно обратното. Тя не обича моята „платформа за служение” или моят „бранд,” тя обича мен. Тя ме познаваше и обичаше дълго преди някой освен съседите ми да беше чувал моето име и що се отнася до нея нищо не се е променило. Ако съм мечтал да бъда част от някаква „властова двойка” (а аз не съм) бих могъл да се изкуша да се опитам да я превърна в такъв човек. Ако е очаквала от мен да живея по-„нормален” живот тя може да съжалява за количеството време, което отделям за учене или пътуване. Интимността означава, че ние знаем кой всъщност е другия човек, за добро или за лошо, и даваме най-доброто от себе си, за да компенсираме неговите слабости със силните си страни.

Интимност, по-нататък означава да знаем какво носи радост и болка на другия. Отново, връщайки се към аналогията с тялото и главата, човек може единствено „да обича своето тяло” ако знае къде е бил наранен. Да опитате канадска борба на кухненската маса с някой приятел може да е напълно подходящо за вас, но не и ако ръката ви е счупена. Да ядете морска харна е много добро нещо, но може да е смъртоносно за човек алергичен към миди. Има много подигравки за т. нар. „отключени предупреждения” в колежите и университетите – предупреждения за определени идеи или концепции в определена книга, филм, музика или реч. До голяма степен тази подигравки са оправдани тъй като много студенти са „задвижвани” от идеи, с които те не са съгласни и по този начин вместо да се ангажират с тях те предпочитат да ги изолират напълно. Но идеята за „отключените предупреждения” води началото си от едно легитимно опасение за хората преживели истинска травма. Ако някой се възстановява от наскоро преживяно убийство с нож на родител той вероятно не би искал да гледа филм за престъпленията на използващ нож сериен убиец същата седмица. Но един обикновен зрител би могъл да гледа поредицата без колебание. Същото е валидно и за брака. Има определени действия или думи, които никога не трябва да използваме един за друг независимо от контекста. „Ти се превръщаш в майка си” може да бъде комплимент за човек роден в люлка, над която грее звезда, но за много хора това не означава – и не е приемано – по този начин.

Интимността означава, че ние не просто сме женени един за друг, а че сме женени и за спомените и опитностите на другия човек. Ако сте израснали в семейство, което обича да спори на висок глас това за вас може да бъде сплотяващо преживяване. Вашият партньор, който може би е израстнал в дом, в който повишения глас означава кавга и омраза, може да го преживее по съвсем друг начин.

Един мой приятел, един от най-искрените и праволинейни хора, които познавам, веднъж и каза колко трудно й е да посещава семейството на своя съпруг поради сарказма, с който постоянно си говорели. В това семейство сарказмът означавал принадлежност. Човек бил подкачвам като сигнал, че е „вътрешен” и се очаквало той да отговори също толкова остро. За нея това бил стресиращо. В един брак човек трябва да знае не само как да действа с любов, но и по-конкретно как определени думи или действия могат да бъдат възприети. Познавам една двойка, в която бащата на съпругата бил сериен прелюбодеец. За нея най-голямата трудност била да се научи да вярва на съпруга си. Когато се налагало да се прибере малко по-късно отколкото очаквала тя го подлагала на истинска инквизиция изисквайки отчет за всяка минута. За него, за да я обича той трябвало да знае това и да работи, за да установи доверие. Това можело да означава да се увери, че редовно се обажда когато графика му не е известен. Той лесно би могъл да посочи партньора на своя колега, който не се впечатлявал от подобни неща, но да направи това би означавало да обича някоя измислена, а не реална жена.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.