Когато се чувстваме забравени


61+Rdn5Ca1L._SL300_

от Мартин Лутер

Тогава си спомни Бог за Ноя и за всичко живо и за всичкия добитък, що бяха с него в ковчега; и Бог накара вятър да мине по земята, та водите престанаха.” (Битие 8:1)

Да бъдеш затворен в плуващ ковчег толкова дълго време не е шега и едва ли може да бъде описано като забавление. Ной и семейството му видели изливането на водите и били блъскани напред-назад от вълните. Ной усещал, че Бог го е забравил. Мойсей споменмава за това когато пише, че Бог накрая си спомнил за Ной и семейството му. Чрез вяра Ной и семейството му успели да превъзмогнат своите чувства на изоставеност. Но те трябвало да се борят с човешката си природа. Понеже Ной никога не се бил  сблъсквал с нещо толкова сериозно той се чудел дали Бог ще покаже милост и ще си спомни за него и семейството му. Накрая те победили своята несигурност. Но това се случило единственмо след голяма борба. По същия начин младите хора, кото желаят да живеят чист и добродетелен живот трябва да положат съзнателни усилия да контролират грешните си желания.

Нашата човешка природа е слаба. Тя не може да търпи идеята, че Бог може да ни изостави или забрави. Ние дори искаме да се хвалим и да изтъкваме себе си когато Бог си спомни за нас, погледне ни благосклонно и ни даде успех. За учудване ли е, че оставаме без надежда когато чувстваме, че Бог сякаш ни е изоставил и че всичко върви на зле?

Не забравяйте, че тази история ни дава един пример за вяра, търпение и устояване. Тя ни учи, че ние трябва да вярваме и да се доверяваме на Бога. Тя също така ни показва нуждата от търпение. Но търпението няма да има смисъл ако ние нямаме лични съмнения и борби. Дори Христос ни призовава да устояваме в трудни ситуации когато казва в Новия Завет: „Но който устои докрай ще бъде спасен” (Матей 24:13).

1 thought on “Когато се чувстваме забравени

  1. Явно е , че когато хората говорят на различни езици / или по скоро на различни диалекти – надявам се/ е необходимо да са по-обстоятелствени , за да се разбират /не в смисъл на съгласяват/.Сигурно трябва да си говорят и с по-къси изречения , за да се схване смисъла.
    Иначе , като през гугъл преводача – всичко става бъркотия.
    Та , като казвам , че човеците стават пелагианци като четат Пелагии , не съм съвсем прав. Всички се раждаме пелагианци , каиновци дето искаме да се откупим сами , като принасяме делата на собствените си ръце.А някои , като си натрупат учители /пелагианци/по собствените си похоти , така се пелагианизират , че никой освен Господ не може да ги освободи.За съжаление църквите са пълни с пелагианци и недай си някои от тях да станат пастири – става страшно/говоря съвсем хипотетично и нямам никакво намерение да наскърбявам повечето от пастирите , но и да си заравяме главата в пясъка и да се правим , че Божието Царство е дошло в силата си , също не е редно /.Такъв , ако искаш да те намрази по най-бързия начин , кажи му че спасението е по благодат , чрез вяра , и си готов.А ако вземеш да му обясняваш , че стадото, което му е дадено да се грижи за него е божия народ за който е платена високата цена на скъпоценната кръв на Агнето, за да бъде изкупен, и че е избран род , царско свещенство – направо му забиваш нож и се превръщаш във враг до гроб. На такъв , не му теква , че казаното в Матея 24:13 … „Но който устои до край, той ще бъде спасен”… не е условие за спасение , а признак характерезиращ устояващия остатък на Божия народ.И това е същото ,което Господ казва в цялата 6 гл. на Йоана.Не искам да цитирам конкретен стих , защото ще бъде изваден от контекста.
    И когато Стоянка с натежало от скръб сърце отиде при трона на пелагианеца – фарисеи , който гордо и твърдо устоява до край в свещената си тъпота , ще чуе , че спасението на давещите се е в тяхните собствени ръце.И не се намира някой да му обясни , че спасението не е дело на собствените му ръце , а на Светата Троица и е станало факт на Голгота , планирано от Бог Отец осъществено от Сина и приложено от Неговия Дух в сърцата ни.И ако в същите тези сърца Бог не тури страх , за да не отстъпим от Него , ще устоим , ама когато цъфнат налъмите.И че неговото устояване пет пари не струва без Божията Сила с която сме пазени за спасение.
    А Стоянка, ще си тръгне бодра и насърчена с почти убита вяра ,да устоява докрай, сама в собственото си нещастие.
    Та да коментирам Лутер и Калвин , а също така и Спърджън и Пакър , е ако не нагло , то е най-малкото глупаво и ще кажа , само че това дето го пише Лутер , съвсем не е това което повечето християни мислят за този стих и е хубаво да попрочитат повечко коментари на човеци ,дето пред тях сме ,като пигмеи пред Еверест.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.