Бракът и Христовата тайна – 3


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLСъс завета трябва да върви и свързаността. Любовта – според библейската дефиниция – е едновременно действена и чувствена. В притчата на Исус за това какво означава да обичаш своя ближен самарянинът е подтикнат от състрадание – той чувства – когато вижда пребития човек до пътя и, в същото време, той действено му служи. Христос обича Своята църква, но я обича по един действен начин, като предава Себе Си заради нея. Едно кухо чувство на обективност свързано с нашето изкупление би ни довело до една студена, умствена вяра, която лесно може да се окаже бездейна. Ние стоим поради това, което Христос е направил обективно за нас в Христос, но ние също така живеем един нов живот, една вяра, която действа в любов точно както и Христос живее в нас в любов. Ние сме в Христос от момента на нашето изкупление, но ние също така и растем в Христос за едно дълго, продължаващо през целия ни живот освещение. Бракът показва връзката една плът, която, подобно на самото благовестие, е едновременно юридическа и изградена върху отношения, едновременно обективна и субективна, заветна и свързваща. Обетите ни един към друг означават, че ние сме, обективно, свързани в една плът. Нашата близост в брака обаче означава, че ние растем в тази връзка на една плът като се учим да живеем в хармония един с друг. Интимността, подобно на верността, е по-трудна отколкото изглежда.

Понякога хората напълно отхвърлят романтичната любов и приятелство като основа за брака. Някои, които възразяват на това, което им изглежда като традиционно разбиране ще кажат, че любовта в брака по начина, по който повечето от нас биха я дефинирали е едно съвременно изобретение. Тези, които говорят за „библейската” дефиниция на брака понякога казват, че той представлява една икономическа спогодба създадена, за да управлява отношенията между роднини или да осигурява финансова стабилност. Бракът, според това виждане, бил една икономическа и политическа спогодба, а не въпрос на лична или романтична любов, въпрос на осигуряване повече на роднини отколкото на брачен партньор. В определен смисъл това е доста вярно. Множество култури по света дори и днес сключват бракове, които се уреждат от родителите, понякога изкисващи голяма зестра точно както в древния свят на Библията. Със сигурност тези бракове понякога са лишени от любов и представляват просто трансакции, но често, противно на това, са изпълнени с  искрени чувства, нежност и дори романтика. Човек просто не може да твърди, че романтичната любов напълно липсва от библейските свидетелства за брака. Дори ако човек не признава авторитета на Битие (който аз признавам) той все пак би трябвало да разбира, че това е един древен документ, който по някакъв начин би трябвало да е смислен за своите читатели. В него събирането на Адам и Ева не е просто икономическо, а и нежно и любящо. Адам ликува, когато вижда своята съпруга като „плът от плътта ми и ст от костите ми” (Битие 2:23). И забележете, например, стремежа на Яков към Рахил, в който, след като я среща, той я „целува и плаче високо” (Битие 29:11). Ако всичко, което Яков е търсел са яретата на баща му той със сигурност също толкова лесно би ги получил женейки се за Лея. Но той работи 7 години, за да може да се ожени за Рахил „и обикна Рахил повече от Лея” (Битие 29:20). Този смисъл на любовта като чувство на лична привързаност се откроява и в еротичното ликуване на Песента на Соломон. Брачната любов не е, говорейки библейски, просто някакъв икономически договор, дори когато тя е уговорена от семействата.

Хората, които говорят за относителната новост на любовта дефинирана като романтика и приятелство обаче са напълно прави за стойността, която романтичната любов играе в нашата култура, не само за брака, но и за едно чувство на единство и дори цялостност. Обожествяването на романтиката може да се окаже смъртоносно както за верността така и близостта, за завета и за свързаността. Ето защо: Силата на греха и разрушението никога не се състои в създаването на нещо напълно ново, а в злоупотребата и изкривяването на нещо, което Бог е създал добро. Страстният копнеж за любов не е изключение. Критиците на „брака по любов” са напълно прави, че този проект изглежда се е провалил вземайки предвид ръста на разводите, неверността и съжитвелството, но аз твърдя, че това, което се е променило не е прехода от уговорени бракове към бракове по любов, а по-скоро самата ни дефиниция на любовта, която ние наистина, както отбеляза един наблюдател, сме идеализирали и по този начин сме претоварили институцията на брака отвъд това, което тя може да понесе.

Бог ни е създал да „оставим” баща си и майка си и да се „прилепим” един към друг ставайки „една плът” (Битие 2:24). По някакъв начин този преход също толкова травмиращ колкото и раждането. Ние оставяме зад себе си познатото и пристъпваме в един нов свят, в който сме отговорни един за друг. В Божия план част от причината да правим това е поради непреодолимия ни стремеж един към друг, който се проявява в хормоналното опиянение на ранната любов. На този етап двойката желае да бъде заедно, просто двамата, за неопределен период от време. Те могат да говорят един с друг по телефона в продължение на 12 часа, стига да е възможно да отделят това време. Могат да стоят на кея и да се целуват докато слънцето изгрее. Стремежът към романтична любов се усеща наистина добре. Проблемът не е в нещо от това, а само когато започнем да смятаме, че това всъщност представлява „любовта.” Лесно е да направим това в едно общество, в което популярната култура налага подобно разбиране.

Все пак популярната култура е движена от реклами, а рекламите се движат от млади хора. Стоковите пазари не желаят да продават паста за зъби на 50 годишни хора. Един 50 годишен човек вече има своя любима марка и ако не се стигне до някаква значима промяна вероятно ще продължи да ползва познатото до края на живота си. Затова корпорациите искат да продават паста на бъдещи 50 годишници, да утвърдят техните предпочитания в годините преди те да са станали твърди. Това е противното на това, което обикновено се случва с, да кажем, политическите реклами, които са склонни (с някои изключения) да се насочват към по-старите вкусове и предпочитания. Причината за това е очевидна: възрастните хора гласуват, а младите не са склонни да го правят масово. Но популярната култура се стреми да отразява техните преживявания обратно към набелязаната демография. Привидно най-трансцедентното от тези преживявания е чувството за любов. Но когато то бъде представяно единствено с термините на подрастващите човек не е толкава лесно любовта да бъде разпознае когато тя се развие и узрее. Често когато срещам млад човек,  който изразява своето недоволство от трудността да срещне партньор мога да проследя трудностите му до този феномен. Той търси някой, който да го „завърши” по всякакъв начин, някой който може да посрещне всяка физическа, емоционална и умствена нужда. В преследване на това някои млади хора намират човек, който може да ги забавлява със своята новост и непредсказуемост, но не и по начини, които могат да бъдат поддържани през дългото време на брака, който ще бъде изпълнен, поне понякога, с трудности и болка, да не споменавам рутината свързана с изграждането на дом.

Някога познавах един млад мъж, който желаеше да се ожени и всъщност имаше доста възможности, но всеки път тръгваше след жени, които в края  на краищата го нараняваха. Един ден му казах, че според мен проблемът е, че търси 25 годишна жена докато всъщност трябва да търси 75 годишна. Бързо съобразих, че е трябвало да подбера думите си по-добре понеже той вероятно реши, че му предлагам някакъв странен фетиш. Разбира се, нямах предвид, че трябва буквално да се ожени за жена, която е 50 години по-възрастна от него. Имах предвид, че той оценяваше потенциалните си партньорки гледайки единствено на настоящето – колко привлекателна е тя, колко забавна изглежда, колко е постигнала в работата си. Подготовката за брак обаче означава да се подготвяме да търсим някой, когото можем да обичаме и който може да ни обича за дълъг съвместен живот. Мъдро би било да изберем спътник, с когото можем да си представим не само да лежим в леглото през медения ни месец, но и да коленичим до болничното му легло в някой хоспис. Подобно заветно виждане за цял живот, за принадлежност един на друг през всичко, е единственият начин да имаме истинска радост. Вие ще качите килограми. Ще видите как косата ви посивява и след това пада. Ще съгрешавате и ще се окажете недостойни да се прославяте от Бога. Едно заветно виждане за брака ще покаже, че вие не сте партньори, които отбелязват точките в някакво договорно отношение, а че сте една плът, посветени да живеете и да служите заедно не поради това какво можете да спечелите, а понеже просто принадлежите един на друг.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.