Бракът и Христовата тайна – 2


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzL

Когато става дума за брака идеята за медения месец преследва съвременния човек без значение дали съзнаваме това или не. Някои течения на сексуалната революция са смятали, че бракът е една отживялва времето си социална конструкция или, дори по-лошо, една потисническа за сексуалната свобода на човечество институция. Разбира се, в някои отношения бракът през последните години е претърпял съществен регрес. Съжителството расте и средната възраст за сключване на брак се покачва с всяка изминала година. В същото време обаче отбележете какво се случва с брачната индустрия и с медийните норми свързвани с женитбата. Сега предложенията са много по-драматични  от това мъжът да падне на колене с пръстен в ръка. Те често представляват отиграна хореография, при която семейството и приятелите се крият наблизо, за да изненадат избраната булка с парти след предложението, бе да забравят да имат фотограф под ръка. Класите, които могат да си позволят не е необичайно да видим „направление брак,” при което се очаква семействата и приятелите да пътуват до някое екзотично място, за съвършеното заснемане на събитието.

Твърде често можем да чуем служители (и аз см един от тях), които ще кажат, че предпочитат да посетят погребение отколкото сватба. Причината за това е, че на никое погребение те не са били очерняни от тъщата на починалия. Сватбите често са наситени с напрежение именно понеже са толкова идеализирани. Ако на сватбата нещо се обърка се приема, че единственият съвършен ден в живота на двамата е бил провален. Идеализираното виждане за брака не е проблем само на тези, които се женят. Хората, които са били призовани от Бога да останат сами до края на живота си могат понякога да се почувстват отблъснат в подобна среда или дори да завиждат на брачната двойка понеже те също са приели идеята, че „откриването на единствения човек” ще направи живота цялостен и несекващо щастлив.

Но едно християнско виждане не може нито да принизява брака нито да го идеализира. Ако бракът е това, което Библията ни казва, че е, тогава той не е средство за себереализация. Ако го виждаме по този начин ще бъдем разочаровани. Бракът е една въплътена картина на благовестието, един евангелски разказ.

Бракът е важен и може да бъде щастлив и утвърждаващ живота, но единствено ако бъде разглеждан в контекста на кръста. Една от най-големите пречки в брака и за семейното щастие е търсенето на идеала – идеалният брачен партньор, идеалната връзка, идеалния брак. Това по своята същност е една форма на егоизъм. Човек влага в брака способността да служи на собствените си нужди. Но единствено когато човек се фокусира върху нещо различно от самия себе си и върху другите той може да намери щастие и задоволство. Благовестивто ни казва, че това идва посредством свързването заедно, ставането една плът. Кръстоподбния брак определя тази връзка по начин различен от света. Ако разсъждаваме върху благоверстието ще видим, че един брак, който отразява тази блага вест ще прилича на самото благовестие. Любовта ще бъде определяна с термините на обективната вярност и на субективната интимност. Един кръстоподобен брак, подобно на едно кръстоподобно благовестие, се определя от завета и връзката.

За да разберете защо това е важно помислете за благовестието, което ни спасява. От една страна благовестеито е, да използваме езикът на Мартин Лутер, изцяло външно за нас. Ние заставаме пред Бога разчитайки не на нашите собствени дела или достойнство, а на Божията вярност в Собствените Му обещания. Когато Божиите хора се покажат недостойни представители на Неговия характер и мисия Той не ги изхвърля, а се позовава на обещанията, които е дал, обективно в историята. Когато Израел си направил златен образ за поклонение Мойсей напомнил на Бога „Спомни си Авраам, Исаак и Яков, твоите слуги, на които се закле в Себе Си” и Бог не погубил народа (Изход 32:13-14). По подобен начин сега ние стоим пред Бога поради обективната реалност на Божия завет виждан в живота, смъртта, възкресението и вечното свещенство на Исус Христос. Но благовестието не само идва при нас чрез заветната вярност, но и чрез интимната свързаност. Ние сме съединени с Христос, както тялото с главата, и Той живее чрез нас. Ние не само получаваме облаги от Неговата любов за нас на кръста, но, тъй като Духът живее в нас, се учим да го обичаме и да обичаме това, което Той обича. Част от тази реалност намираме и в брака. И в двата завета и връзки виждаме една схватка, борба срещу нашия собствен егоизъм изразена в стремежа да станем едно с другия.

В брака първо идва завета. Брачните церемонии са различни на различни места и време като различните култури акцентират единството по различни начини. Но във всяка култура съществува някакъв вид обет за вярност между съпруга и съпругата. На пръв поглед това изглежда доста безспорно. Все пак при всичките ни спорове за секса и брака в съвременната западна култура повечето хора са съгласни поне с идеята за вярност. Повечето хора, дори тези, които отхвърлят моногамията, не харесват идеята единият от партньорите да мами другия или да нарушава посвещението си към него. И въпреки това идеята за любовта като заветен съюз е по-спорна отколкото си мислим и то не само извън църквата.

След като казах по-рано, че един от греховете, които ме преследват е желанието ми да намеря своята идентичност в одобрението на другите, да бъдат харесван от хората съвсем ясно е, че училищния психолог трябваше да ме разубеди да не избирам тази професия. Всеки ден аз се занимавам с религия, култура и политика – с някои от най-наболелите въпроси на деня. И все пак най-проблемното нещо, което казвам обикновено не се случва в телевизионни дебати свързани с някой въпрос относно „културната война,” а в офиса ми когато говоря на някоя двойка за техния брак. Проблемът понякога е свързан с това, че аз отказвам да извършва бракосъчетания, които биха ме накарали да престъпя съвестта си (например на вярващ с невярващ). Понякога ответния удар идва понеже не позволявам на сватбеното парти да направи случаят тривиален като, например, размяна на piñata между булката и младоженеца по време на церемонията или бащата на буката публично да заплашва, че ще застреля младоженеца ако някога си позволи да изневери на малкото му момиченце (Да, това се случи веднъж.). Но най-често противоречията възникват когато кажа на младоженците, че няма да пишат свои собствени обети. Понякога двойката се обижда от това. Как се осмелявам да им кажа, че няма да си подготвят собствени обети при положение, че това е тяхната церемония? И, да, точно в това е въпросът. Това всъщност не е тяхната церемония.

Един мъж и една жена не си измислят свои собствени обети понеже, за разлика от останалата част от общността, те не знаят какви обети да подготвят. Разбира се, те могат да говорят колко много се обичат един друг, с какво нетърпение очакват да споделят живота си, но основната цел на заветните обети не е да сочи към нечии чувства в момента, а към нечие посвещение пред лицето на едно непредсказуемо и неясно бъдеще. Никой няма да дойде от бъдещето, за да каже на съпруга, че един ден ще му се наложи да води жена си през химиотерапия за рак на гърдата или да обяви, че един деня двойката ще види домът си иззет и продаден от ипотечната копания или че някой ден те няма да спестяват пари за своите пенсии или за пътуването, което искат да направят, а за рехабилитацията на своя син наркоман. Тези, които са вървели преди тях свидетелстват за всякакви възможности, добри и лоши. В брака един мъж и една жена дават обет пред свидетели: „каквото и да се случи, аз ще съм с нея, аз ще съм с него.” Това е един обективен обет, който е напълно независим от конкретните обстоятелства, в които двойката се намира. Един мой приятел често казва на наскоро сключилите брак двойки, че най-важното нещо свързано с техния брак няма да е това, което ще направи  бракът им напълно различен от всички останали, а това, което ще го направи като тях.

Една церемония – независимо колко голяма или колко малка – не е тържество за двойката празнуваща своята индивидулаизирана любов. Церемонията, каквато и да е тя, е едно заветно действие. Събраните не са публика, а свидетели. Това е причината в множество брачни церемонии да присъстват елементи, които нямат особен смисъл за нашите културни приемания. Това е подобно на концепцията за рудиментарните органи, които не изпълняват реална функция, но сочат назад към някакъв предишен етап в еволюционната история. Разбира се, има имам предвид многото церемонии, в които по някое време служителят казва; „Ако някой може да посочи причина този мъж и тази жена да не бъдат заедно нека да говори сега или да замълчи навеки.” Никой не очаква някой действително да се изправи и да възрази (дори ако някой в залата смята, че свърването им е лоша идея). Най-близкия сценарий, който можем да си представим би бил в някой клиширан филм, в който старо гадже се изправя и моли буката да избяга и да се омъжи за него. И все пак тази част е изключително важна. Държавата издава брачно свидетелство като един начин, по който казва, че ще има граждански последици ако пристъпят с измама към обета (ако, да кажем, вече е женен за някой друг или ако двамата са брат и сестра) и последици ако престъпят своя обет (дори ако това е просто необходимостта да подадат молба за развод). В един християнски брак събралите се свидетели са знак, че църквата е тук, за да държи двамата отговорни за обетите, които те са дали пред Бога. Бракът не е просто за двойката, а за благовестието. Това означава, че бракът е работа на цялата църква.

Отговорността се отнася, на първо място, до заветния аспект на единението една плът: обетът за вярност и постоянство. Заветната вярност означава, че „това, което Бог е съчетал човек не трябва да го разделя.” Точно както Исус ни даде знаци за този завет с кръщението и с Господната трапеза сочейки ни нещо, което Той обективно е направил за нас съединявайки ни със Себе Си в Своето изкупително дело, бракът е едно постоянно посвещение да бъдем една плът без значение какви сили се опитват да ни разделят. Това не означава просто сексуална вярност (макар че, разбира се означава и това), а една вярност действено да се обичаме един друг без значение на цената „както Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея” (Еф. 5:25).

Преди няколко години попаднах на телевизионно предаване, в което един евнагелизатор отговаряше на въпроси задавани писмено му от публиката. Един отчаян човек изложи дилемата си: съпругата му е болна от деменция прогресирала до точката, в която вече не го разпознава, но мъжът има желание да се среща с друга жена. Отговорът би трябвало да  лесен за един изповядващ евангелски християнин тъй като в думите „Не прелюбодействай” няма нищо сложно за разбиране. Бях втрещен когато говорителят каза на човека, че първо трябва да се разведе със съпругата си преди да може да се среща с други жени. Съпругата, каза проповедникът, вече „не е тук.”

Това беше нещо повече от просто объркване. Повече от жестокост. Това беше отрицание на благовестието на Исус Христос. Разбира се, изглеждаше сякаш това, което човекът казва е логично. Той беше прав, че болната жена не разбира дали съпругът и вечеря с някой друг. Тя не би могла да знае, че той се е развел с нея. В този смисъл тя наистина не беше тук. В това има смисъл и точно в това е проблемът. Да се отдръпне от тази жена, на която този мъж беше обрекъл живота си пред Бога, означава да проектираме една различна тайна – че мъжът обича своята плът, но не и съпругата си, на един Христос, Който не би понесъл кръста заради Своя народ. Това не е просто лош брачен съвет, а лошо благовестие. Разбирам защо един мъж би бил изкушен да се отдръпне от своята поразена от деменция съпруга. Някой с подобно умствено заболяване не може да направи нищо за своя съпруг. Няма романтика, няма секс, няма партньорство, няма дори компания. Ако бракът е просто производно на тези части защо да не напуснем когато те са си отишли?

Исус имаше невяста, която вече не Го разпознаваше. Тя беше забравила, коя е – и се беше отрекла от Него. Христовата невяста беше избягала и се беше върнала към стария си живот. Той не я изостави. Когато Исус дойде при Своята църква след възкресението Си църквата правеше същото нещо, което нейните членове правеха преди да срещната Исус: ловяха риба на лодката. Исус не си отиде. Той остана верен на думата Си и верен на невястата Си. Той отиде до хълма на черепа, до долината на Шеол и дори отвъд нея, всичко това заради Своята невяста. Бракът трябва да отразява всичко това и докато го прави да сочи обратно към Христос, Който е в уязвимите, в маргинализираните, в „тия най-малките.”

Понякога обаче християните пристъпват към брака с някакво предполагаемо предварително споразумение за това какво ще се случи ако бракът не задоволи нечии нужди и желания. То може никога да не е изказано на глас, но много двойки имат свой скрит ядрен арсенал – възможността за развод – който те се надяват никога да не използват освен по начина, по който повечето страни използват своя ядрен арсенал, като защита да не бъдат наранени от някоя друга страна. С други думи: „Обещавам да не се развеждам докато мога да живея с теб.” Това договорно виждане за брака обаче не е разбирането на християнското благовестие. То има толкова смисъл колкото и договорът между устата и стомахът постановяващ как да действа стомахът ако устата не му дава достатъчно храна. Ако една двойка е свързана заедно като една плът един предварителен план за бягство – дори и неизказан – не е нищо повече от предоговорен развод. Ако разводът е възможност за вас ще намерите причина да пристъпите към него. Вашият партньор няма да посрещне всичките ви очаквания и вие няма да задоволите всичките му очаквания. Вероятно не сте (надявам се) планирали как да се погрижите за финансовите си сигурност ако убиете партньора си. Защо не? Все пак понякога в брака може да се стигне до убийство. Не планирате тези обстоятелства понеже да убиете партньора си би било немислимо. За съжаление разкъсването на връзката една плът е съвсем мислимо дори за много християни. Това не би било така ако виждахме себе си като една плът съединени чрез завет.

Този завет се обновява чрез напомняне. Забележете колко често в Писанието ни се казва „помнете” какво Бог е направил обективно за нас. На децата на Израел е казано когато изглежда, че Бог ги е изоставил, да си спомнят, че Той ги е избавил от Египет. Когато върви през долината на мрачната сянка Давид си спомня тоягата и жезъла на своя добър пастир. Когато са изкушени да се обърнат към идолопоклонство и да пропилеят живота си на християните е казано да си спомнят, че не сме свои си, а сме били купени с цена. Това е вярно за благовестеито и за брака. Всеки брак ще се натъкне на кризи – някой ще се разболее, някой ще бъде уволнен, някой ще изневери или ще се случи нещо друго. Споменът за завета, за евангелската тайна на брака, е това, което ще ни накара да се сражаваме когато света, плътта и сатана се опитват да ни разделят.

3 thoughts on “Бракът и Христовата тайна – 2

  1. За да не ни се налага да изпадаме в ужас , когато Го виждаме ,че ходи по водата и усмирява бурята ,в която ни е поставил/ защото преди това сърцата са ни окаменели, когато пред нас е нахранил 5000 мъже,/ е нужно ежедневно да се подържаме в благоговеене , като непрестанно си благовестваме сами на себе си. А съм сигурен , че 90 процента от християните дори не знаят какво е Евангелие , по причина , че никой не им говори за това!
    /Малко като преразказ по картината върху корицата/!:)

  2. Към цитатите: „Бракът не е просто за двойката, а за благовестието. Това означава, че бракът е работа на цялата църква.“ и „За съжаление разкъсването на връзката една плът е съвсем мислимо дори за много християни. Това не би било така ако виждахме себе си като една плът съединени чрез завет.“
    Между първият и вторият цитат, ако имаше реална дискусия – „на живо“, бих поставила въпроса: „Ако бракът е работа на цялата църква /явно става въпрос за местната, където се е случила венчавката/ , не е ли и разводът работа на същата църква? Интимността в личните взаимоотношения и кризата, довела до разпада им, не е ли работа на църквата, заболяване, което се нуждае от лечение? Опит за помирение с всичките налични инструменти на любовта, с които е снабдена църквата, Неговото тяло? Или болката от симптомите на тази болест е упоена от съвременния хуманизъм: „Това е техен, интимен проблем и нямаме право да се намесваме“? Има ли място в църквата в България за обучени семейни съветници, снабдени с библейско лечение за боледуващите партньори? А не, поради прекомерна заетост и много мероприятия, същите да бъдат препращани към светски психолози и психиатри? Аз съм една от потърпевшите от такова на пръв поглед доброжелателно съветване и зная вредата, която нанася такова „лечение“. Достатъчно ли е да търсим съвети през страниците на преведени християнски писатели – психолози? Не че тези четива не са полезни. Но точно в тях се споменава „група за подкрепа и обратна връзка с боледуващия християнин“ поне 1 път седмично, или на две седмици. Практикуване на изцелителния библейски принцип от страдащия и „отчета“ до къде е стигнал в това през седмицата. С какво можем да си обясним дефицитът на духовни родители, съветници? С какво можем да заменим съжалението от такъв болестен финал на брака, с възможно изцеление и възстановяване? От друга страна двамата брачни партньори, „съединени чрез завет“ може и да агонизират в безсилието си да се справят с отчуждението, ускоряващо развода, но оставени сами в бедствието си, ще напуснат и църквата, в която са се венчали. А другият вариант е да останат, или поне единия в църквата и да понася отношението на „неблагонадежден“ от другите. Кой печели от всичко това? Отговорът като, че ли е ясен.

  3. Петра ,по нашите ширини от векове всеки се „спасява” по единично , затова такова служение като душегрижителството е слабо познато.Принципа е – „който устои докрай”, и затова църквите са пълни със светии , дето толкова са се обожили , че чак не се здрависват с по-малко свети ,да не би да закачат някой нечист дух или най-малкото да му прелеят святост, или недай си да посетят някой болен и той вземе та умре – аууу, направо всичките му нечисти духове ще отидат при тях.Да си чула някъде във връзка с устояването ,нещо подобно:…” Затова, възлюбени и многожелани мои братя, моя радост и мой венец, стойте така твърдо в Господа, възлюбени мои.”Аз не съм.
    Разбира се силно се надявам и вярвам , че не навсякъде е така. Напоследък ,по удивителен начи Господ ме ободрява и наставлява, макар и дистанционно ,с проповедите на един български евангелски пастир. Нека Господ да го благослови да продължи да СЛАВИ името Му по същия начин!Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.