Екологичната криза и християнското богословие


Резултат с изображение за „ecological problem“"

от Радостин Марчев

За екологични проблеми се говори отдавна, но последната година въпросът видимо ескалира в спора за климатичните промени и мерките, които трябва да се вземат (или да не се вземат) във връзка с тях. Мои приятели християни често заемат напълно противоположни позиции. Самият аз не съм нито специалист нито дори образован любител и не мога да кажа нищо свързано с чисто научната фактология. Струва ми се обаче, че чисто богословската насока на мислене би трябвало да е достатъчно ясна.

Писанието ни казва, че Бог е създателят на цялото творение. Ние не знаем всичко за начините, по които Той е творил, но света, в който живеем не е продукт нито на сляпа случайност нито на безлични сили. Това е едно от най-важните послания на началните глави на книгата Битие.

По-нататък Библията ни казва, че човек е поставен като владетел над това „твърде добро“ творение.

И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята. И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.  И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.“

Простичкият, дори привидно наивен разказ всъщност носи дълбоко съдържание. Човекът – както мъжа така и жената – е създаден по Божия образ. Християните никога не са успявали докрай да проумеят или обяснят какво точно включва това и са предлагали множество различни тълкувания. Но според древните практики владетелите често за издигали свои статуи, образи, на различни места в своята империя, на които не са в състояние да присъстват. Тези образи са напомняли на хората за тях и тяхното повреждане или оскверняване по какъвто и да е начин се е считало за обида към този, когото те изобразяват. Ожесточените спорове за отношението към паметниците на отминалия комунистически или съветски режим у нас, а и в източна Европа предлагат аналогия, така че тази практика би трябвало да е поне донякъде разбираема за нас дори и днес. Но според библейския текст Бог постъпва по подобен начин – Той поставя Своя образ в Своето творение – образ, в който е вдъхнал Своето дихания и който е станал „жива душа.“ Така човекът е бил натоварен със задачата да бъде Божий представител, да действа от името на Бога. Но това също така означава, че той трябва да действа и по начина, по който Бог би действал. По този начин неговата позиция на владетел на творението не може и не трябва да се разбира като даване на carte blanche да го експлоатира и разрушава по всеки начин, който му се вижда угодно. Той не е собственик, а единствено настойник на творението. Той е поставен, както ни казва Битие 2, в една градина, която трябва „да обработва и пази“ т.е. да се грижи за нея.

Погледнат от тази гледна точка разказът в Битие е ясен – злоупотребата с творението е грях, провал на човека в изпълнение на поставената му от Бога задача.

Когато известният природозащитник и писател Джералд Даръл пише: „Ние приличаме на група малоумни деца, които са въоръжени с отрова, триони, сърпове, пистолети и пушки и са оставени на свобода в прекрасна, нямаща равна на себе си градина, която превръщат бавно, но сигурно в гола и безплодна пустиня“[1] това е твърдение, което в определена степен носи богословска натовареност.

 Има определена, изцяло практическа причина богословската оценка за екологията да става по-явна (в разговори, литература и т.н.) точно сега. Тя би трябвало да е очевидна – човечеството е изправено пред постоянни и сериозни екологични проблеми сравнително отскоро. Тяхната поява и задълбочаване е принудило богословите да обръщат повече внимание на тази тема, която не е липсвала, но е оставала в сянка и на заден план. И те са го направили.[2]

„Екологичното богословие“ (ако мога да се изразя така) не е проява на либерализъм или загърбване на благовестието – всъщност то е свързано с едно здраво разбиране и на Писанието. И понеже живеем в свят, в който екологичните проблеми са реалност акцентът върху него трябва да расте. Християните може да спорят доколко е сериозен даден проблем и дали мерките, които се предлагат за неговото решаване са най-адекватните (макар че колкото по-скоро се научат да слушат научния консенсус по тези въпроси толкова по-добре). Но те трябва да разберат, че ние сме натоварени от Бога с отговорността да се грижим по най-добрият начин за повереното ни творение и отказът да направим това представлява грях. Може дори да се окаже, че дребни битовизми като разделното изхвърляне да отпадъци всъщност са чисто християнски духовни упражнения.

[1] Джералд Даръл. Хванете ми колобус.

[2] Виж напр. краткото, но добро разглеждане на въпроса от David P. Gushee. Future of Faith in American Politics, The: The Public Witness of the Evangelical Center и по-конкретно въведението и гл. 7 – Creation Care and the Climate Change Debate заедно с допълнителната посочена литература. Към днешна дата списъкът е много по-дълъг.

1 thought on “Екологичната криза и християнското богословие

  1. По този въпрос , мнението ми напълно се различава от това не един от любимите ми проповедници Джон Макартър.Според него , екологичен проблем няма , всичко е пей сърце и спокойно с пълни шепи греби от благата на цивилизацият, сеене и жънене ще има докато свят светува. Е да ,ама дали така мислят хората от Етиопия и ррегиона . Ето линк ако на някой му е интересно :.. https://agri.bg/novini/bedstvie-ogromni-yata-skakaltsi-napadat-rasteniyata-v-iztochna-afrika
    А дали след пожарите в Сибир и Австралия , някои австралиици са променили тълкуването си на Откровение!!:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.