Имаме ли теокрация в църквата?


Свързано изображение

от Радостин Марчев

Освен чудесната игра на актьори като Робърт де Ниро и Джереми Айрънс едно от нещата, с които ще запомня филмът „Мисията“ (1986) е класическата фраза „В Църквата няма демокрация, а теокрация.“ Тя звучи чудесно и през годините съм чувал да се използва многократно – къде удачно къде не чак толкова. Една дискусия, на която присъствах през последната седмица обаче отново ме върна към нея.

Моят личен проблем с израза е, че аз никога не съм успявал напълно да разбера какво точно означава той. В чисто християнско измерение, разбира се, идеята, че Бог е върховният господар на Своята църква и тя трябва да слуша и следва на първо място Него е достатъчно ясна. Когато обаче се опитам да си обясня как това става на практика в ежедневните решения, които местната църковна общност взема яснота се изпарява.

От една страна църквата има свои човешки водачи, които са поели отговорност именно да водят. Понеже Новия завет ясно говори за такава водаческа структура в църквата (което, както ще видим по-нататък, е различно от йерархична структура) можем да очакваме, че Божието теократично водителство по някакъв начин и в някаква степен ще се осъществява посредством тези хора. Това допълнително се подкрепя от учението за различните духовни дарби (в които влизат и дарби на управление – виж напр. Римл. 12:8). Ако някой притежава духовна дарба управление най-духовния начин той да я използва изглежда е именно като управлява. Именно за това Бог му е дал тази дарба и това очаква Той от него. Новият Завет обаче също така предупреждава, че водачите са способни да грешат и не винаги чуват или следват Божието водителство. По този начин църковното ръководство в никакъв случай не може да бъде сведено до идеята за непогрешимият месия, когото всички останали трябва да слушат и всеки, който не е съгласен с него или му потърси сметка за това какво прави „вдига ръка срещу Господния помазаник.“ Този модел на еднолично, авторитарно лидерство не рядко се представя по този краен начин, но практически в по-ясна или по-замъглена форма той е доминиращ в голяма част от българските християнски общности – независимо от типа църковно управление, което те са приели на теория. Това е и причината в голяма част от тях водачите да са практически несменяеми.

На второ място Писанието никъде не ограничава водителството, което Бог дава единствено до църковните водачи. Потенциално, а и практически, всеки християнин може да бъде воден от Духа към разбиране на Божията воля не само за неговия собствен живот, а и за църквата. Това означава, че отделните членове на общността могат и дори трябва да участват по някакъв начин в разпознаването и упражняването на Божията теокрация в църквата. Подобно разбиране стои в основата на моделът на църковно управление, при който църковното събрание, състоящо се от всички членове на общността, има най-голям авторитет и власт при вземане на решения. Интересното наблюдение в този случай е, че теокрацията започва да прилича много на демокрация – или поне създава теоретична рамка, в която двете понятия няма нужда да бъдат поставяни едно срещу друго. Разбира се, теорията много често не се покрива с практиката и подобно общности нерядко са управлявани практически авторитарно. Вероятно дори още по-често срещани са случаите, при които църковните водачи не окуражават останалите християни да бъдат активни при търсенето на Божията воля и упражняване на своя глас в църковното ръководство (нещо различно от насърчение да се включват в „служения“). Това е странно понеже теорията на тези църкви е, че Бог работи в и чрез общност и именно това е обичайния начин, по който Той осъществява Своето водителство (равно на теокрация). Когато подобен феномен е налице съвсем естествено възниква въпросът вярват ли въобще тези християни в моделът, който заявяват, че застъпват. Аз съм бил в църква достатъчно дълго, за да зная, че активното включване на всички църковни членове във вземането на решения понякога може да доведе до доста неприятни сцени и последствия – но това със сигурност е било известно и на хората, които са преценили, че въпреки всичко това е начинът, по който църквата следва да се управлява.[1]

Третото и последно нещо, на което искам да обърна внимание е характерът на „воденето“ в Новия Завет. То е описвано по много начини, което вероятно показва неговата многоаспектност, но поне някои от тях са свързани със слугуване, а не със заемане на позиция над. Точно това стои зад образи като пастир, който пасе и защитава стадото, баща и майка, които се грижат за малките си деца и т.н. Това ефективно подкопава възможността да гледаме на църковното водачество като на йерархическа структура, в която отгоре надолу се спускат заповеди. (Повече за естеството на водачеството виж ТУК).

Преплитането на човешката слабост, несъвършенство и дори грях с необходимостта да разпознаваме и прилагаме на практика Божието водителство винаги са били и ще си останат предизвикателство пред земната църква. Да ги споменем обаче съвсем не означава, че сме отговорили на въпроса за теокрацията – или поне аз в личен план.

Какво мислите?

[1] Между тези две крайни системи на управление има цял ред междинни и смесени форми, които няма да описвам. Моите наблюдения са, че макар някои със сигурност да са по-добри от други нито една не е съвършена и всички тях може да се злоупотреби и на практика понякога се злоупотребява.

7 thoughts on “Имаме ли теокрация в църквата?

  1. Никога не съм бил по-съгласен !Някои пастири изгарят от нечестиво желание / похот/ да подчинят безпрекословно всички под властта си , като сврзват покорството с пълно съгласие , с това което те изповядват и проповядват.Всяко несъгласие ,свързват с лична атака срещу тях , нарушаваща душевния им комфорт и латергията, в която са изпаднали , изразена в ленност и нежелание да се учат , не признавайки никакви авторитети сред техните колеги , които ги превъзхождат в слово и дело в пъти.Оправдават себе си с криворазбрана твърдост във вярата за която ап. Павл пише в Римляни 10 гл. ….” 2. Защото свидетелствувам за тях, че те имат ревност за Бога, само че не е според пълното знание.
    3. Понеже, ако не знаят правдата, която е от Бога и искат да поставят своята, те не се покориха на правдата от Бога.
    4. Понеже Христос изпълнява целта на закона, да се оправдае всеки, който вярва.”… та чак до края.Не е лошо да охлаждат страстите си от време на време с един студен душ под формата на Еремия 23 гл.Не може да обявяваш с лека ръка всеки ,който не е съгласен с методите и ученията ти , за бесен.Нека да помислят добре върху това , че дарбата не е тъждествена с плода на Духа.Може да си много надарен , и пак да си нищо/да не кажа нещо по-страшно/ – ако нямаш Христовата любов в сърцето си , Която няма как сам да произведеш.Да не говорим , че на някои им се иска да съберат Библиите , защото според тях това простолюдие дето не знае закона според начина по който те го знаят , е проклето!Също така ,най-добронамерено с горещо желание им препоръчвам „Реформираният пастир” на Ричард Бакстър/нищо по-добро не съм чел , което да кореспондира с темата ,има я и в интернет/ и особено в частта за пастирската гордост. Силно се надявам някой Диотреф Моисеев да разпознае себе си и да се покае.Поздрави!
    П.П Радо , направо се разтъжихме за теб.Липсваше ни!

  2. Благодаря, но и моята писателска гордост трябва от време на време да бъде смирявана с периоди на здравословно учене :)))).

  3. :)Има работи, дето само с учене не стават.Съвсем хипотетично , ако за някой си се превърнал във фикс идея , и неговото разбиране за съкрушаване и смирение , се ограничава в това да те използва за боксова круша много години наред/та чак се притеснявам , че губим времето на църквата/, и като му се видиш почти умрял ти лисне кофа с вода във формата на блага проповед с очакването , че мигом ще се хвърлиш да му лижеш подметките , а ти от това че ти е много зле вземеш та се изповръщаш върху му. Следва стъписване една две седмици ,и после…..– ахааа тоя е още жив и несмирен / в смисъла на това което пиша по-горе/, и пак с бухалката.А в КНИГАТА и в книгите пише други , сладки работи за любов, благочестие уважение и др. такива.И като си включиш тоците, се оказваш зареден по дефолт с недоверие и подозрителност/не към КНИГАТА – към „братята”/.Слава Богу , гневът постепенно изчезва.Разбира се някой патоанатом веднага може да ми направи дисекция и да каже , че съм умрял. Знам ли! Другаде трябва да е някъде разковничето , не в многото учене!!!

  4. Отново хубава тема. Ето и моите мисли. Мисля всички ще се съгласим че основна задача на ръководителя на месната църква е да спомага за растежа на хората поставени под негова грижа. Растежа както знаем идва от Господа, но торенете, поливането, подрязването е от пастиря, най-добрия пример е личният, но е толкова труден. Нека вземем пример от природата. Всяко растение е различно и изисква различна грижа, мушкатото обича корена да изсъхне малко преди поредното поливане, кактуса иска по-дълги периоди на сухота, ала повечето цветя искат постоянна влага за да функционират нормално, някои са сенколюбиви други изискват слънце, така сме и хората и когато се разбере това от пастиря и гледа така на хората и полага необходимата грижа растежа става естествен, с едно услове: мушкатото трябва да знае че е мушкато, кактуса-кактус и т.н. когато всеки разбере за себе си- кой е и с какво може да е полезен за другите, нещата вървят добре. Затова мисля свети ап. Павел дава примера с тялото. Ако главата трябва непрекъснато да казва на другите части какво са и какво трябва да правят, то това е едно болно тяло. Ако някой друга част реши, че тя трябва да задава тона, то това е едно болно тяло, ако ръката реши че е крак и действа като крак, то това е едно болно тяло, и така с всяка част, Затова мисля основна задача в едно църковно (ала и не само църковно) общество е всеки да намери себе си. Това става чрез изчистването на пластовете грехове и страсти (мераци от всякакъв вид) или с други думи към освещаването. Ролята на пастиря е да води към това освещаване, ненатрапчиво, но търпеливо и с постоянство. Ако това се случи поне до някаква степен то въпроси като, демокрация или теокрация или пък автокрация е най-добро загубват смисъл просто всеки ще е това което е. Мисля това бе и целта на Христос, когато умря за нас, да можем да бъдем това което сме, без развалата на греха и така да живеем в мир с Бога, хората и себе си.

  5. Стояне , за Главата не си съвсем прав , защото главата е Христос и от Него и в Него е всичко и едни от нещата , които прави е да казва на частите кои са и какво трябва да правят.В Ефесяни 4 гл. е много добре описано всичко.Това , че човеците са глава на църквата , са си го измислили самите те, в Словото никъде го няма. Главата е една , а всичко останало е Тяло , за което някой са поставени да се грижат в различни служения ,според дадената им благодат да усъвършенстват Тялото!

  6. Така е Зайко, не казвам друго за главата. Тя е Христос, но ако Той трябва постоянно да ни напомня (а Той от любов го прави) кои сме и какво да правим, трябва да помислим да не сме станали забравливи слушатели, наместо послушни изпълнители. мисълта ми е и друга, пастиря е натоварен с ръководни функции от Бога над местната църковна община, като цяло, а другите в това в което са призвани, но не над пастиря или духовника (епископа). Бог е Бог на реда. В този смисъл ръководителят се явява глава. Можеш ли да отидеш в неделя на църква да застанеш на амвона и да кажеш, че си решил, че ти трябва да проповядваш – не можеш, а пастиря може да извика теб или някой друг и да ви помоли това. Без да влизам в други полемики ще цитирам .Ефесяни 5:23 „защото мъжът е глава на жената, както и Христос е глава на църквата“ само за да кажа че думата „глава“ се употребява и в по широк смисъл. А иначе съм съгласен с теб, Христос е глава и като такъв той може да делегира права или да ги отнема. Мойсей бе поставен от Бога за водач на Израел, и когато сестра му и брат му поставиха това под въпрос, си навлякоха беля. Така той им бе поставен за глава. Като такъв Моисей постави началници над Израел да му помагат, (избра хора и им каза какво да правят) когато имаше битови спорове между израелтяните. Примери в Библията има много. Забелязъл ли си, че Бог не иска да върши всичко Сам, иска ние да Му бъдем съработници, Той прави каквото ние не можем, другото оставя на нас, като един мъдър баща, без обаче да ни оставя без съвет и подкрепа.

  7. Ах бре Стояне ,лехата с пипера кой ще прекопай!/шегувам се , имаше една такава песен по бай Тошово време/.Виж в отметката какви прекрасни неща пише Радо по същата тема , които с малки изключения напълно приемам и изповядвам.Ето и един малък цитат : „Когато една общност вижда от своя служител един живот на смирено посвещение на Бога и неегоистично посвещение на хората, тогава тя ще бъде готова да отговори с уважение и едно отношение на покорство.”Бих добавил ,че когато овцете виждат в пастиря изобразен АрхиПастиря , сами тичат при него и дори да се наложи да удари някоя , тя вместо да бяга се навира още повече в краката му.
    После си отвори 1 Коринтяни 14 гл. , което вероятно ,отдавна не си чел и виж каква е била Еклесията и нейната кайнония по апостолско време и дали има нещо общо с това което ти / и не само ти/ си представяш , че е. Тия работи за Моисей , Мириам и Аарон , за Корей , Датан и Авирон , за Мардохей и Аман и чат пат за Сасмсон и Соломон съм ги слушал през последните години най- малко 200 пъти. Всъщност в църквата , на която все още съм член , се говори почти само за това , по причини които не е трудно да се сетиш в контекста на насоящата статия и коментари.Е да има ги в Библията , но Тя е доста голяма Книга , с много думи , и там пише и много други неща.Виж в едно изречение каква красота е събрана…” Има, може да се каже, толкова вида гласове на света; и ни един от тях не е без значение.”Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.