Непорочното зачатие става католическа доктрина


от Радостин Марчев

текстът е публикуван във в. „Зорница“ м. 12, 2019

imagesНа 8 декември 1854 с документа Ineffabilis Deus папа Пий IX публично обявява непорочното зачатие на дева Мария за доктрина. Това означава, че отсега нататък то трябва да бъде „здраво и неизменно…вярвано от всички верни.” Подобно едностранно заявление от страна на папата става легитимно след Първия Ватикански събор (1869-1870), който постановява, че когато говори ex cathedra, т.е. официално, той е непогрешим в своите твърдения за вярата и морала поради апостолския си авторитет и водителството на Светия Дух. Това е първият от двата единствени случая в историята на Католическата църква, когато някой папа е постъпвал така (Интересно, вторият случай отново е свързан с дева Мария – през 1950 папа Пий XII постановява нейното възнесение с документа Munificentissimus Deus.).   

До този момент, макар и широко разпространено в Католическата църква, това учение не е било задължително. Католическите богослови са търсели и привеждали различни аргументи в негова подкрепа. Те са изтъквали, че Църквата е дошла до разбирането на някои тайни на вярата едва след дълго размишление върху тях. Мария е била сравнявана с втора Ева, безгрешна преди своето грехопадение. Поставян е бил въпросът възможно ли е Христос да се роди от плът, която в някой момент от времето е била под владението на Сатаната? Посочвано е било и че така, както Йоан Кръстител е бил отделен, докато се е намирал още в утробата на майка си, това се е случило дори в още по-голяма степен и с дева Мария като майка на Спасителя.

Всички християни са съгласни, че Мария има значимо място в божия план за спасение като майка на Христос. Те също така вярват в непорочното зачатие на Христос – от Светия Дух и дева Мария, но без участието на земен баща. Накрая те могат да виждат в Мария пример за вяра в Бога и посветен християнски живот. Далеч не всички обаче са съгласни с непорочното зачатие на Мария.

Всяка доктринална формулировка би трябвало да може да бъде подкрепена с Писанието. В този случай обаче това не е така. Всъщност непорочното зачатие на Мария не може да бъде сериозно подкрепено дори и от църковната традиция преди 1100 г. Важни за Католическата църква мислители като Бернар от Клерво се изказват много остро срещу тази идея. Дори Тома Аквински недвусмислено й се противопоставя: „Ако душата на блажената дева никога не е била опетнявана с мръсотията на първородния грях, това би намалило достойнството на Христос като спасител на всички човеци.” Нещо повече, той посочва, че ако Мария би била безгрешна, това би противоречало на самата Библия, която твърди, че „всички съгрешиха и не заслужават да се прославят от Бога. Няма праведен ни един” (Римл. 3:23, 10). През 13 век философът Дънс Скот се опитва да премахне това възражение като казва, че Мария е била освободена от греха по привилегия дадена й заради бъдещите заслуги на Христос – аргумент, повтарян от някои съвременни католически богослови. Мнението на Тома Аквински, обаче, в никакъв случай не може да се смята за изолиран случай – текстове, отричащи безгрешността на дева Мария, могат да се намерят в съчиненията на църковни отци като Кирил Александрийски, Ориген, Тертулиан, Ириней, Йоан Златоуст и Иларий от Поатие.

Същността на учението за непорочното зачатие на дева Мария не е просто, че през живота си тя не е извършила грях. Както показва и името му, то се фокусира върху нейното зачатие, твърдейки, че при него природата й не е била опетнена от т. нар. първороден грях. Това се оказва и главната причина Православната църква също да се дистанцира от новата католическа доктрина. При нея първородният грях се разбира до голяма степен като смъртност, а не като вина, и въпросът за безсмъртието на дева Мария никога не е бил поставян.

По този начин, отхвърлена от православни и протестанти, новата доктрина за непорочното зачатие на дева Мария се оказва още една разделителна линия в и без това фрагметираното християнство. И докато по много други въпроси междухристиянският диалог се оказва продуктивен, тук несъгласията продължават да са твърди.

1 thought on “Непорочното зачатие става католическа доктрина

  1. Интересно , как тълкуват Йоана 2 гл….” 4. А Исус й казва: Какво има между Мене и тебе жено? часът Ми още не е дошъл.”
    И Римляни 5 гл….” 12. Затова, както чрез един човек грехът влезе в света, и чрез греха смъртта, и по тоя начин смъртта мина във всичките човеци, понеже всички съгрешиха, -„

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.