Бракът и Христовата тайна – 1


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLМеденият ни месец беше катастрофа. Трябваше да предвидя идващите неприятности когато на сватбения ден се събудих с жесток ларингит. Чувствах се слаб и разочарован. Продължавах да се упражнявам да кажа  думите: „Аз Ръсел Муур, вземам теб, Мария Ханна…,” но напразно. Грачех със стържещите хрипове на болен от емфизема. В друг случай Мария щеше да ме подкрепи, но аз държах на традициите. Бях казал, че няма да видя булката преди сватбата. Заех се с таблетките за смучене и безкрайните чаши с билков чай и точно на церемонията гласът ми се върна. Сякаш сега всичко беше наред, но меденият месец все още беше пред нас.

Ако социалните медии съществуваха преди 20 години сигурен съм, че от снимките, които публикуваме повечето от приятелите ни щяха да си представят, че ние прекарваме идилично време. Всъщност се чувствахме окаяно. Първо, и двамата бяхме изтощени. Обичайното напрежение от сватбата си беше достатъчно уморително, но точно ден преди церемонията на репетицията един от гостите се почувства засегнат и заплаши да „се разболее” като по този начин бойкотира сватбата. Освен това и двамата започвахме нова работа в понеделник след медения месец. Същата седмица трябваше да се преместим в нова къща под наем. Но най-вече бяхме изтощени понеже медения месец изискваше прекалено много и от двама ни. И двамата бяхме неопитни сексуално и твърде влюбени един в друга, така че, е просто казвам, че това за нас не беше просто пътуване. Новата ми съпруга очакваше това да е нещо като последната сцена от романтична комедия. Аз пък  очаквах то да прилича на последната сцена от документален филм за размножаване на зайци. Но всъщност и двамата се разболяхме – не „болни” в театралния смисъл, а истински болни.

Аз бях хванал някакъв вирус докато Мария страдаше от алергична реакция (не към мен), която след време се оказа достатъчно сериозна, за да я отведе в спешното отделение на местната болница. Докато се редях на опашката пред аптеката и за двамата започнах да негодувам. Похарчихме много пари за това пътуване, които всъщност не можехме да си позволим. Но най-вече настроението ми беше помрачено понеже виждах това както провалено начало на съвместният ни живот. Да, ние консумирахме брака си, но честно казано не до степента, в която се надявахме. Взаимността ни беше толкова колкото човек можеше да се надява когато единият от нас е в болницата. Продължавах да си повтарям как това ще провали всички спомени, които искахме да натрупаме. Нямаше ли да искаме да си спомняме на сребърната или златната ни сватба разходки на лунна светлина или в гондола место да гледаме как всеки от нас повръща? „Ако това е меденият месец,” казах аз, „какъв ли ще бъде бракът?”

Духът ми се привдигна донякъде когато бяхме прекъснати от неромантичните си беди и аз трябваше да се погрижа за някои основни нужди. Тя беше много по-болна от мен, така че се опитах да се грижа за  нея донасяйки й консерва с пилешка супа, която след това трябваше да отворя по някакъв начин без отварачка и да я храня без лъжица. До края на пътуването ние се смеехме на това как сме се провали в най-лесната част от брака. Оттук нататък всичко щеше да върви добре, шегувахме се ние. Всъщност се случи точно това.

В последвалите години ние, разбира се, се изправихме пред много по-тежки кризи от излагането на медения месец. Издържахме на бурята на безплодието. Пътувахме заедно до руско сиропиталище, за да осиновим двама сина без да знаем какво можем да очакваме там или след това. Отгледахме петима синове. Слушахме как някои хора ме наричат „десен екстремист” докато други ме обвиняват, че съм „скрит либерал.” Тъжахме над гробовете на хора, които обичахме. И се изправихме пред неща, които дори не искам да напиша тук понеже са твърде болезнени емоционално. Но никога не преминахме през някое от тези неща сами, без другия човек до себе си.

По някакъв начин ние достигахме до едно неписано правило, че няма да полудяваме по едно и също време. Когато Мария ме виждаше да потъвам в депресия или да огъвам под тревогите тя запазваше едно свръхестествено спокойствие и аз правех същото за нея. По някакъв начин бяхме в състояние да си разменим местата за секунди. Смятам, че причината се корени в онзи проклет меден месец. Първите дни от брака ни послужиха, въпреки най-добрите ни намерения, не като бягство от живота, а като една прелюдия към един свързан живот както женена двойка. Очаквах меденият месец да осъществи ставането една плът, но подсъзнателно свързвах това най-вече с някаква сексуална акробатика докато всъщност се оказа, чрез Божието провидение, че това е една малка стъпка към едно по-цялостно свързване на душите и чувствата, а не просто на телата. Меденият ни месец беше провален и може би точно това спаси бракът ни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.