Рождество като предизвикателство за проповедника


img-church-stained-glass.tmb-16x9large

от Радостин Марчев

Рождество Христово идва всяка година. Това означава, че пастирите трябва да проповядват за него всяка година – обикновено цяла серия проповеди (четири адвента плюс празника) и то на едни и същи хора. А това на свой ред превръща подготовката в истинско изпитание. Какво ново може да се каже след като през последните 3 години си проповядвал вече 15 проповеди за Рождество? Трябва да си напълно лишен от въображение или никога да не си опитвал, за да смяташ, че това е лесно.

От другата страна са слушателите. Те идват с желание да чуят вдъхновяваща вест, но често си отиват с усещането, че вече няколко пъти са слушали същото послание. По този начин един от най-прекрасните християнски празници се превръща в повече или по-малко клиширана баналност. И макар несъмнено да работят още няколко важни фактора аз не изключвам това да е една от причините през последните години църковното посещение на големи празници в някои църкви да не нараства.

Самият аз лично съм преживявал и двете тенденции. Блъскал съм си главата какво интересно мога да кажа на празник, върху който вече е проповядвано безброй пъти и с примирение съм отивал на църква на Рождество с убеждението, че най-вероятно ще чуя една скучна проповед.

Въпреки това аз вярвам, че това в никакъв случай не е задължителна динамика. Да се проповядва увлекателно година след година на големи празници не е лесно, но в никакъв случай не е невъзможно. Всъщност има поне две други тенденции, които работят в полза на проповедника.

– Тъй като големите празници не идват изненадващо подготовката за тях може да започне по-рано давайки на проповедника възможност да обмисли и намери свежо послание.

– Второ, необходимостта да се връща отново и отново към едни и същи рождествени теми дава възможност за тяхното задълбочено изследване, което обикновено съвсем естествено води до свежи прозрения. Огромното количество литература по въпроса прави това напълно възможно.[1] Достатъчно е пастирът да планира всяка година да прочита по една-две добри книги пряко или косвено свързани с рождествената тематика. Личният ми опит показва, че проповядването върху добре познати на слушателите текстове може да бъде едно от най-полезните и възнаграждаващи опитности както за проповедника така и за слушателите. Последните в повечето случаи са много по-дълбоки и многопластови отколкото предполага обикновения вярващ и това, съчетано с неговата убеденост, че щом добре познава текста той го и разбира добре (неправилно приемане) може да подсили многократно елемента на изненада ако последният му бъде представен в неочаквана нова светлина или от ъгъл, от който не му е идвало на ум да го погледне.

И, разбира се, това изисква дисциплина и подготовка. Горното е безсмислено ако проповедникът сяда да напише рождествената си проповед два-три дена преди празника…

Съществува и поне още един начин, който успешно може да бъде използван за рождествено проповядване. Това е проповядване върху неочаквани за слушателите текстове.

Ние всички познаваме пасажите, върху които обичайно се говори на Рождество – това са историите от Матей и Лука. Малко по-рядко, но достатъчно често се проповядва и върху пролога от ев. Според Йоан. Заедно  с тях се нареждат и няколко старозаветни пророчества – най-вече в Исая 7, 9 и Михей 5. Има обаче още цял ред други текстове, които могат удачно да се използват в рождественото проповядване. Ето няколко идеи:

1. Родословието на Христос. Редовите християни обикновено прескачат този дълъг ред от имена понеже просто не знаят какво да правят с тях. Но с малко повече работа и изследване родословията могат да се превърнат в чудесен материал за проповядване. Зад всяко име стои история, която може да бъде оживена. И тъй като всяко едно от тях е част от направляваната от Бога история довела до въплъщението на Христос те могат лесно да се свържат с Рождество.

За един опит това да бъде направено с петте жени необичайно появяващи се в родословието на Матей виж моята проповед Божието CV.

2. 1 Йоан 1:1-5.

Това, което беше отначало, което чухме, което видяхме с очите си, което изгледахме и ръцете ни попипаха, за Словото на Живота, – (защото животът се яви, и ние видяхме, и свидетелствуваме, и ви възвестяваме вечния живот, който беше у Отца и се яви нам), – това, което сме видели и чули, него възвестяваме и на вас, за да имате и вие общение с нас; а пък нашето общение е с Отца и с Неговия Син Исус Христос. И това ви пишем, за да бъде пълна вашата радост. И известието, което чухме от Него и възвестяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина.

Макар че малко хора правят връзката това е много подходящ рождествен текст. Освен всяка друга свързана с въплъщението тема той ни дава и допълнителна възможност да говорим за сигурността на нашата вяра – вяра, засвидетелствана от хора, които са я видели, чули и пипнали и които сега споделят своя опит.

3. Евреи 1:1-2 (и сл.)

Бог Който при разни частични съобщения, и по много начини, е говорил в старо време на бащите ни чрез пророците, в края на тия дни говори нам чрез Сина

Христос е върховното Божие откровение, което се открива на Рождество. По този начин празникът се явява един въпрос от страна на Бога към всеки – Готов ли си да чуеш какво искам да ти кажа?

4. Откровение 12:1-11. Рождество е времето, когато Бог тръгва на война със силите на злото, смъртта и сатана държащи нашия свят в плен. Но Бог не води Своята война по начина, по който хората водят войните си – Той, Който има цялата сила побеждава като поема върху Себе Си страданието, болката и смъртността на света и по този начин го изкупва и примирява със Себе Си. Това е необичайно, но много силно рождествено послание.

За подробно развитие на темата виж моята проповед Когато Бог тръгне на война.

Има много и различни начини да е проповядва интересно и вдъхновяващо на Рождество – и това са само някои от тях. Хората имат нужда да чуват посланието на този християнски празник отново и отново понеже то стои в сърцевината на нашата вяра. В същото време християнските проповедници трябва да положат всяко усилие да представят това непроменимо послание („Чудната стара повест“) по нов и интересен за своите слушатели начин. Разбира се, нашите човешки  усилия не са достатъчно – Светия Дух трябва да свърши Своето дело. Но ние също сме призовани да свършим нашето. Нямаме право да се задоволяваме с клишета. Нямаме право да превръщаме Рождество в отегчителен празник.

По думите на Матю Симпсън

Амвонът е неговият трон. Той е седнал на Христовия престол. Посланието му е Божието слово. Около него са безсмъртните души. Спасителят, маклар и невидим, стои точно до него. Святия Дух се носи над събранието. Ангелите се взират в сцената, а небето и адът очакват резултата. Каква огромна отговорност!”

[1] Класическа книга в това отношение е Brown, Raymond. The Birth of the Messiah. Anchor Bible; Updated edition, 1993. Скорошната книга на Тимъти Келър Hidden Christmas: The Surprising Truth Behind the Birth of Christ. Penguin Books; Reprint edition, 2016 пък показва как това може да се пренесе на ниво на проповед. От по-богословска страна е прекрасното разглеждане на въплъщението от Clark, John and Marcus Peter Johnson. The Incarnation of God: The Mystery of the Gospel as the Foundation of Evangelical Theology. Crossway Books, 2015. Това са само три предложения сред многото други, които са на разположение.

5 thoughts on “Рождество като предизвикателство за проповедника

  1. Само проповедник може да оцени размишленията ти. Благодаря!
    Благодатни празници!

  2. Аз, разбира се, гледам на нещата от другата страна на амвона – не съм проповедник. Но ми се струва, че част от проблема, който засягаш, Радо, е че много често се случва така, че действително всяка година проповедта се адресира към „едни и същи хора“, както ти отбелязваш в началото (без да твърдя, че си имал точно това предвид). Но трябва ли да бъде така? Бива ли човек да изслуша 15 рождествени проповеди в продължение на три години и да си остане същия? Имам предвид, същите проблеми, същите търсения и въпроси в ходенето си с Бога както преди три години. А църковната общност като цяло?

    Чудя се, а вие, които практикувате проповядване и поучение в църква ми кажете, не си ли слагат проповедниците на раменете по-голяма тежест отколкото е нормално да носят – всеки път да представят нещо ново и свежо като „духовна храна“ за „слушателите“? Това единствено тяхна отговорност ли е? Мисля си, че в случаите, когато „слушателите“ на словото за и „изпълнители“ на словото, както пише Яков, работата на проповедниците на словото се улеснява. (Макар същият Яков да предупреждава, че никога не бива да мислим за нея като за нещо тривиално и просто.) Когато една църковна общност търси Бога, слуша какво Той ѝ казва и се опитва да прави някакви стъпки на послушание, тогава тя се натъква на реална духовна съпротива или най-малкото, откриват се реални нейни духовни недъзи, които преди са били скрити и е изглеждало, като че ли всичко е наред. И ако всичко това е на лице, то е естествена отправна точка за посланието от амвона и може би последното нещо, за което проповедникът би се загрижил е дали проповедтта не се повтаря.

    Така си представям нещата. Не знам дали пропускам нещо, защото, както казах, не съм проповедник. А изграждането на такава общност само по себе си не е проста работа. Вероятно се иска повече пастируване, не толкова проповядване. В моите представи проповядването има подчинена роля. То трябва да обслужва реални духовни нужди. Не можем да тръгнем оттам да градим. Иначе рискуваме нещата да се завъртят на ниво представление и да си останат там.

    Извинявам се, ако ми се е изплъзнал въпросът и съм започнал да говоря за друго!

  3. Мисля, че разбирам поне част от това, което казваш, Иво и донякъде съм съгласен с него. Наистина, в повечето случаи проповядването не може и не трябва да бъде разделно от пастируването – иначе никога не може да бъде истински ефективно. В този смисъл нуждите, проблемите и насоката на една вярваща общност наистина участват много активно в задаване на проповядването. Разбира се, това също не е толкова „чисто“ – проповедника съвсем не винаги е наясно какво трябва да каже за даден проблем или дори как трябва да го каже. Обикновено нещата са доста по-ясни в ретроспекция отколкото когато са ни на главата. Но да, общността влияе и трябва да влияе на проповядването.
    Това, което казвам е, че самият факт, че сме избрали да празнуваме Рождество (обикновено с 4-те адвента) вече задава една допълнителна насока на проповядването за поне 5 седмици всяка година. През това време то трябва да е свързано по някакъв начин с Рождество. И дори в случая, който ти описваш тази насока след време се оказва не толкова лесна за следване. Може да искаш да проповядваш за нуждите и насоките на църквата, но все пак трябва да свържеш това с Рождество. Не е лесно особено когато се повтаря всяка година. (Разбира се, можеш да игнорираш Рождество, но тогава се появяват други проблеми).
    Към това се добавя и още нещо. Проповедника безспорно трябва да е чувствителен за това, което ти казваш. Но негова задача е също така той постоянно да припомня фундамента на християнската вяра – разбира се прилагайки я към настоящите нужди. Това припомняне е много важно понеже ние лесно забравяме дори най-важни християнски истини. Мисля, че една от целите християните да установят традициите на големите празници е точно осъзнатата необходимост от подобно напомняне. С други думи проповедникът трябва да проповядва рождественото послание именно, за да е верен на своята задача като проповедник – не само на Рождество, но очевидно и тогава. А това повтаряне означава връщане към теми и текстове, които се повтарят. Те трябва да се поднасят ясно и непроменимо като съдържание и в същото време трябва да се намери свеж начин да бъдат изразени и приложени. И това не е лесно.
    Дано да съм успял да обясня поне донякъде разбираемо какво мисля.

  4. Можем да видим какво заръчва ап. Павел към Тимотей във второто послание 4 гл. :
    ….” 2. проповядвай словото, настоявай на време и без време, изобличавай, порицавай, увещавай, с голямо търпение и непрестанно поучаване.
    3. Защото ще дойде време, когато няма да търпят здравото учение; но, понеже ги сърбят ушите, ще си натрупат учители по своите страсти,
    4. и, като отвърнат ушите си от истината, ще се обърнат към басните.
    5. Но ти бъди разбран във всичко, понеси страдание, извърши делото на благовестител, изпълнявай службата си.”
    Защо е толкова важно проповядването – защото ….” вярването е от слушане, а слушането – от Христовото слово.”, Което трябва да се вселява в нас богато ,именно чрез Христоцентрично проповядване , което ни разкрива Неговата Слава , а промяната идва , когато се взираме в тази Слава , макар и през огледалото на проповядването и четене на Словото и като следствие биваме преобразявани в Неговия образ.Оформянето на живите камъни , които Божия Дух вгражда в духовния дом , който е Божие обиталище се случва точно по този начин. А защо е важна вярата , която идва , чрез слушането – …” Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас; това е дар от Бога;”
    Що се отнася до пастируването – най-важната задача на пастира е да нахрани стадото с качествена храна сиреч с добре обмислена , балансирана и доктринално вярна проповет , което съм съгласен , че хич не е лесно! Не можеш обаче да ядеш твърда храна т.е да живееш Словото ако преди това не са те хранили достатъчно обилно с мляко!Поздрави!

  5. Това което прави нашия свещеник е при всяка своя проповед да набляга на някаква чисто практична част, която можем до осъществим в ежедневието си, нещо не много сложно и винаги различно. Например на това Рождество след четенията и някои по общи но пак дълбоки размишления каза нещо от сорта: „сега след като сме помогнали на нужди и хора далеч от нас е време да обърнеме внимание на близките си. на тези до нас които понякога вземаме за даденост и често пренебрегвате, да покажем реална грижа и истинска любов“, така съчетава дълбоко слово с чисто практично такова и е винаги на място. Проповедта е между 20-30 минути, така че не се чувства нужда да се говори много, за да се запълни времето, което улеснява нещата. Колко такива практични съвета могат да се дадът на тема Рождество, според мен много, може да се наблегне на овчарите и кои са те, простата и чиста вяра която имаха, “ нека отидем и видим“, така и ние наместо да „умуваме“ да отидем, да свършим нещо (особено това което ни е заповядано), на мъдреците дошли от далеч, нашият живот е пътуване към яслите с Христос, пътуване в което можем да се отдалечим от крайна цел, или да отидем на неправилното място, при неправилните хора, ако е така да се върнем на правия път днес и сега, другото е смърт. Спомням си веднъж сравни хората с Ирод и каза че и ние като него понякога търсим Христос да го „убием“ „накараме да млъкне“ с непокяността си, и закаровяването си в някой грехове, звучи може би скандално но има истина…..и много други ако влезем в темата на въплъщението и какво значи всъшност за човечеството това, проповедите са безкрайни, но дори и някои пример да се повторят през годините, не виждам също голям проблем, ако това което се проповядва не се дава просто като информация която звучи издържано, а е за взаимен растеж – ще трябват повторения за да се случи, и често са задължителни за да се мине напред, както е с всичко в живота. Така не сме задръстени само от информация, която понякога се чудим какво да правим, а намираме практичност за настоящия момент. В този ред на мисли съм много съгласен с това, което Ивайло каза по-горе.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.