Ранни християнски прочити на Битие 1


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за early Christian Readings of Genesis One: Patristic Exegesis and Literal InterpretationПреди няколко години прочетох първата книга на Крейг Алърт A High View of Scripture? The Authority of the Bible and the Formation of the New Testament Canon (Evangelical Ressourcement: Ancient Sources for the Church’s Future). Baker Academic, 2007 като впечатленията ми от нея са отлични. Втората книга от съшия автор, която завършвам – Early Christian Readings of Genesis One: Patristic Exegesis and Literal Interpretation. IVP Academic, 2018 също е много интересна. Заглавието говори достатъчно ясно за съдържанието, но подходът към темата е нетрадицинен. Обикновено въпросът се разглежда чрез изреждане и групиране на цитати от църковни отци, които подкрепят едно или друго виждане. Алърт предпочита да се съсредоточи върху няколко, малко на брой автори, които да анализира в дълбочина. Причината за това е, че според него възраждането на интереса към патристиката в наше време носи със себе си и някои негативни следствия. Едно от тях е склонността древни текстове на църковни отци често да се използват изцяло извадени от техния контекст – и по този начин неправилно. След като казва това той показва нагледно как то се случва на практика.

Мисля, че забележката Алърт е повече от вярна – и при това съвсем навременна. Самият аз съм бил свидетел как в хода на дадена тема някой от разискващите я хора гордо представя кратък цитат от повече или по-малко значима историческа християнска фигура, след което изглежда смята, че въпросът е приключил. Дали цитатът е представен вярно спрямо неговият непосредствен и по-широк контекст, отговаря ли той на цялостните виждания на автора и дали самият автор е в хармония по този въпрос с цялостната християнска древност или изказва лично мнение рядко е вземано под внимание. Дали сме патристичен цитат и въпросът е приключил. Е, Алърт показва, че това не само не е така, но на практика е едновременно и лошо богословстване и лошо научно изследване. В това отношение неговият анализ на предполагаемият буквален прочит на Битие от страна на Василий Велики (Хексамерон) и свързаната с него дискусия за Александрийската и Антиохисйата екзегетика е много интересна и показателна (И не, Антиохийския подход не е историко-граматически както понякога се твърди).

Трябва да призная, че на моменти детайлността на анализа ми дойде в повече и някъде след средата на книгата авторът малко по малко ме изгуби. Въпреки това дори само заради въведението свързано със значимостта на патристиката за съвременното богословие, основната теза за това как правилно трябва да се чете патристичната литература и практическите примери във връзка със споровете за креационизма и тълкуването на началните глави на Битие направиха книгата напълно заслужаваща си прочита.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.