Мъжете и жените при кръста – 6


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLПреди години един журналист известен с множеството си бракове, разводи и нови бракове обяви, че най-накрая се отказва от венчавките. Той заяви, че повече няма да търси нова жена, а е решил да си спести времето и проблемите свързани с това. „Просто ще намеря жена, която ме мрази и ще й купя къща,” пошегува се той. Коментарът предизвика очаквания смях независимо от очевидната трагедия в личния му живот понеже думите докоснаха една култура белязана от конфликти между мъжете и жените.

Привидната универсалност на тези напрежения се забелязва в своята най-невинна форма в шегите, срещащи се в почти всяка култура за жените, които закъсняват с всичко, за мъжете, които не могат да почистят след себе си или какъвто е моментният стереотип. Но тези напрежения навлизат в една много, много по-мрачна територия, която често е просто прикривана зад хумора. Културата на разводите е само един от очевадните примери за мъжете и жените в конфликт, с разпадащи се семейства и борба за настойничеството на децата водена в съдилищата практически във всеки град или село на планетата. Но дори отвъд това много от тресавищата на сексуалната революция – която имаше за цел да ни освободи – са единствено зле прикрити механизми за себезащита за мъжете и жеите, които, най-малкото, не са в състояние повече да вярват един на друг или, в най-лошия случай, искат да използват човека до себе си. Вместо да се слеят в някаква унисекс утопия мъжете и жените често откриват, че не са способни да се предадат напълно един на друг и докато ни се казва, че сексуалните разлики са без значение те се превръщат в знаци на нашата идентичност. Дори още по-лошо е насилието и опустошението съществуващи практически във всяка култура, които карат мнозина да се чудят дали всъщност съществува нещо свойствено опасно в „смразяващата кръвта мъжественост.”

За учудване ли е, че в древния Ефес или в с съвременното Ел Пасо нашите фантазии може понякога дълго да преследват някоя идеализирана митична женска фигура? Странно ли е, че понякога ние мечтаем за някой герой, който да представя най-добрите идеали на мъжествеността и женствеността, сам, без често досадната общност? В подобен сценарий жената не би била уязвима пред мъжете и мъжът не би бил натоварен с отговорност отиваща отвъд самия него. Това обаче не е отговорът. Нашите животи като мъже и жени трябва да ни напомнят, че ние се нуждаем един от друг. Нашите животи като мъже и жени трябва да ни напомнят, че Христос и Неговата църква не се състезават помежду си, не се крият един от друг, защитавайки се един от друг. Животите ни като мъже и жени трябва да ни напомнят, че цялата история се движи към църквата слизаща от небето „като невяста украсена за мъжа си” (Откровение 21:2). Вселената не върви към една обща заседателна зала или към увеселителен парк, а към Сватбеното тържество

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.