Мъжете и жените при кръста – 5


от Ръсел Муур

A1sIsE0zrzLВ настоящата неяснота мъжественмостта често е дефинирана като „победа” – без значение дали с термините на сексуални завоевания, физическо превъзходство или икономиески напредък. Това не е нещо ново – то се връща обратно до предисторическата песен на Лемах, който се хвали с многото си жени и със своето отмъщение над враговете си. Едно наранено и несигурно усещане за мъжественост често се превръща в нападателна мъжественост, при която човек защитава своето „мъжество” срещу всички предизвикателства стремейки се да „победи” на всяка цена. И все пак според една подобна дефиниция Исус не побеждава. Той губи. Въпреки това Той губи несъзнателно. „Никой не взема живота Ми, но Аз го давам доброволно,” казва Той (Йоан 10:18). За разлика от крехката мъжественост на хората, които компенсират своята несигурност с театрална грубост Исус имаше пълна увереност в Своята идентичност и бъдеще, достатъчни за да може да спечели като загуби, като даде Себе Си заради Своята църква. Един мъж който спазва обетите, които е дал на съпругата си, играе с децата си, посещава самотните, приютява бездомните и служи в своята църква е много по-мъжествен от някой, който може да надпие всеки в бара или е изгубил броят на жените, с които е преспал.

Щеше да е достатъчно лошо ако експлоатацията на жените от мъжете се случваше единствено „там навън,” в света. Но подобна експлоатация често се случва и в самата църква. Апостол Павел предупреждава за подобни на мъже-вълци, които се промъкват в църквата използвайки жените и техните плътски страсти (2 Тим. 3:1-9; 2 Петър 2:21-22). Сексуалното използване на жените и децата от мъже в църквата е един от най-ужасяващите скандали в християнската история. Тези, които ги прикриват или премълчават пред лицето на подобен ужас не просто са съучастници с несправедливостта, но на практика са прегърнали едно благовестие различно от благовестието на Исус Христос. Един мъж, който би казал, че една жена трябва да се „покорява” на насилие и експлоатация, без значение дали в брака или не, прилича на правителство, което се възвеличава като божество наранявайки своя народ (Откровение 13) и също като такъв режим трябва да получи отпор. Църквата трябва да учи момичетата още от съвсем ранна възраст, че подобни случаи трябва да завършат, ако е възможно, като се отдалечат от ситуацията и докладват за неприемливото поведение както на църквата така и на светските власти. Исус не наранява и не експлоатира Своята църква. Всяко твърдение, че това е някакъв аспект от „водачеството” е от дявола, а не от благовестието.

Именно затова Писанията говорят по този начин за взаимоотношенията между мъжете и жените подчертавайки заветната страна на брака. Във всяка култура, навсякъде в този паднал свят, относителната физическа сила на мъжете и биологичните изисквания за раждане и отглеждане на деца са означавали, че когато мъжът не се жертва съзнателно жените и децата понасят най-тежкия удар. Това има предвид апостол Павел когато пише до мъжете: „Също и вие мъже, живейте благоразумно с жените си, като с по-слаб съсъд”(1 Петър 3:7). Това не означава по-ниско положение нито пък утвърждава стереотипи за жените като по-слаби емоционално или умствено. Уязвимостта не е по-ниско положение, а сочи към сърцето на най-силната реалност във вселената: разпънатия Христос, Който триумфира чрез уязвимост и ни учи как да намерим сила в своята слабост (2 Кор. 12:9-10; 13:3-4). Това, което Петър казва тук не означава и че всяка жена е физически по-слаба от всеки мъж (което очевидно не е вярно). Той има предвид това, което ние посочихме, че жените може да са особено уязвими на физическо, сексуално, социално или икономическо насилие.

Това не се отнася и до някаква форма на шовинистично благородно задължение от страна на мъжете. Колко често чуваме в църквата мъжете да бъдат хвалени като „задомили се” или фрази като „Слава Богу, че бебето им прилича на неговата майка” по начин, който никога не бихме чули казани за обратната страна? В много случаи това се оказва не почит към конкретната жена, а покровителство и снизхождение. Библията обаче казва, че мъж, който показва почит към съпругата си прави това „тъй като тя е наследник на благодатта на вечния живот” (1 Петър 3:7). Още веднъж идеята се връща до общата мисия, която мъжете и жените споделят в Божия образ и за която сме определени в идния век. Така ние се отнасяме един към друг по начин, който нито ласкае разликите ни нито ги преувеличава. Ние сме създадени за сътрудничество и взимано допълване. Ние не правим това чрез желанието си да владеем, а чрез пътят на кръста.

Тайната на Христос се вижда в брака в това, че мъжът и жената са „една плът,” съединени така както главата е съединена с тялото. Христос и Неговата църква на кръста не са една контракултурна трансакция, а заветен съюз. Когато Христос се явява на Савел от Тарс на пътя към Дамаск Неговият въпрос не е „Савле, Савле, защо преследваш една организация, която държи Моите учения и принципи?” или „Савле, Савле защо преследваш една коалиция, която изповядва Моите ценности?” Въпросът Му е „Савле, Савле, защо ме гониш?” (Деяния 2:7). Саможертвената любов на съпруга към неговата съпруга не е особено героична понеже „който обича жена си себе си обича” тъй като „никой никога не е намразил собственото си тяло, но го храни и облича както Христос църквата, понеже ние сме членове на Неговото тяло” (Ефесяни 5:28-30). Никой няма да бъде похвален заради това, че е толкова чувствителен към куркането на стомаха си, че му дава храна. „Вижте как този човек се грижи за стомаха си! Подобно на квачка той взима хапка твърд хляб, разкъсва го с устата си, сдъвква го и го подава през хранопровода, за да може да достигне до кръвта!” Никой не ръкопляска на човека, който си взема душ. „Забележете колко нежно се грижи той за кожата си, очиствайки я със сапун от всяка мръсотия!” Не. Бил е гладен и затова е ял. Бил е мръсен и се е изкъпал. Да направи нещо различно би било омраза и вреда на самия себе си. Точно това е идеята. Да кажем, че съпругът и съпругата са като главата и тялото не означава да кажем „глава” както обичайно мислим за „държавен глава,” а по-буквално, като за глава с тяло. По този начин бракът не е Дарвиновата борба за власт с мъжа, който сочи пътя, а жената върви до него или обратното. Отново, това не е някакъв бизнес модел, корпоративна схема или политическа система, а едно органично цяло – „една плът.” Колкото по-посветени са съпругът и съпругата чрез Словото толкова повече те, подобно на нервната система, крайниците и органите на едно човешко тяло, ще се движат и действат в хармония, без усилие, холистично. Правейки това бракът ще сочи извън самия себе си към отпечатъка, според който той е бил създаден, евангелското единство на Христос с Неговата църква.

Това е една от причините бракът да е важен за всеки в църквата, не само за тези, които са или ще бъдат женени. Няма да откажем да прочетем надпис с библейски стих на вратата на църквата си понеже той не ни споменава по име. Бракът е една картина на цялата църква за това какво означава да виждаме Исус и Неговият народ съединени чрез кръста. Не всеки ще бъде баща и майка, но всеки ще бъде призован да бъде модел за бащинството или майчинство в царската общност. Не всеки ще бъде призован към брак, но всеки е призован към благовестието. Така бракът се отнася за всеки понеже бракът не е единствено за брака. Бракът е за кръста.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.