Как да четем Битие след Дарвин?


Резултат с изображение за Reading Genesis after Darwinот Радостин Марчев

Стивън Бъртън и Дейвиф Уилкинсон са написали интересна книга Reading Geneses after Darwin. Oxford University Press, 2009. Тя разглежда различни аспекти, в които появата на Дарвиновата теория е оказала влияние върху християнското богословие и по-конкретно върху прочита на началните глави на Битие. Главите на книгата първоначално са изнесени като лекции спонсорирани от Institute of Advanced Studies of Durham University. Повечето от тях са много добре и компетентно написани от хора, които наистина познават материята.

Като цяло книгата не ми даде почти нищо ново  изключение на някои детайли и подробности, които не променят общата картина. Самият аз съм писал за някои от тях (виж напр. моята статия в „Християнство и култура“ Християнски реакции на Дарвиновата теория  бр. 133, стр. 91-99). Заслужава си обаче да обърна внимание, че реалността е донякъде по-различна от тази, която обикновено си представя средностатистическия християнин в България.

– При своята поява Дарвиновата теория не е била виждана като най-големия проблем, който стои пред християнското богословие и вяра. Последната е дошла не от биологията, а от геологията твърдяща, че земята е много по-древна отколкото преди това се е предполагало. Въпреки това през втората половина на 19 и началото на 20 век богословският консенсус не е виждал света като създаден за 1 буквална седмица състояща се от 6, 24 часови дни нито на възраст между 6-10 000 години. Вероятно господстващото разбиране за дните на Битие е било, че те представляват дълги епохи като заедно с него е имало още доста хипотези, а буквалния прочит е бил само една от тях. Не само, че той не е бил приеман като тест за ортодоксалност, но и неговото приемане или отхвърляне съвсем не се е движело по оста консерватизъм-либерализъм. Малко известно е например, че Уилям Брайън от злополучният „Маймунски процес“ от 1925 г., който настоявал за присъда поради преподаване на еволюция в училище се е придържал към виждането за „дни-епохи,“ а не към бързо и скорошно сътворение.

– Най-големите проблеми на християните с Дарвин са лежали на друго място. Те са били свързани с въпроса за значимостта на човека в една вселена появила се чрез еволюция. Ако човек не е качествено различен от животните и е произлязъл от тях как е възможно да се приеме библейското твърдение, че единствено той е създаден по божия образ? Вторият проблем се е коренял във въпроса за злото в светлината на естествения отбор и еволюцията. Как е възможно един добър Бог да създава чрез болка, страдание и смърт, които стоят в основата на естествения подбор? Разбира се, проблемът с теодицеята никога не е бил окончателно и напълно убедително разрешен от християнската апологетика, но еволюционната теория го извежда още веднъж на преден план. И двата въпроса са сериозни и в наше време и книгата им отделя полагащото им се внимание – без да твърдя, че им отговаря правилно.

– При и след своята поява Дарвиновата теория далеч не е била единодушно отхвърлена от християните. Мненията са били много по-разделени отколкото средностатистическия християнин днес предполага. И отново, линията на разделение не е минавала по оста либерализъм-консерватизъм.

– Дори когато са виждали дарвинизма и еволюцията като проблем християните от по никакъв начин не са прибягвали задължително, още по-малко пък единодушно към т. нар. младоземен (или научен) креационизъм. Последният се установява като силно течение в консервативното християнство едва след средата на 20 век. На практика антиевлюционизма има множество различни прояви, които по никакъв начин не се свеждат единствено или най-вече до популярната днес форма. Това още веднъж показва, че ние трябва да сме внимателни да го представяме като традиционна християнска реакция на Дарвин, още по-малко пък като тест за ортодоксалност за какъвто той понякога е склонен да претендира.

– Изправени пред проблемите с геологията и биологията християните са били изключително гъвкави в своята способност да хармонизират науката и Библията. По това те не се отличават от своите съвременници, които често четат Писанието като научен алманах. Това, което често е забравяно или въобще недооценявано е как именно това хармонизиране (т.нар. конкордистки подход) често им е изигравало лоша шега. Когато те са завършвали своята хармонизация и са показвали как Библията е напълно съвместима с и дори говори за последните научни открития нерядко се е оказвало, че тези последни научни открития вече не са последни. Науката е направила крачка напред и е достигнала до нещо ново, което нерядко противоречи и променя досегашните представи за света. В тези случаи хармонизациите на Библията с науката са се оказвали не слаби, а всъщност прекалено добри и точно поради тази причина са се срутвали неспособни да издържат собствената си тежест. Това може да бъде много добър урок за нас. Макар да вярвам, че между Библията и науката няма противоречие тяхната непротиворечивост е много по-различна (и сложна между другото) от обичайните конкордистки подходи.

7 thoughts on “Как да четем Битие след Дарвин?

  1. Аз съм дълбоко убеден ,че Бог би могъл да създаде творението не за шест дни , а за един миг ,стига да го пожелае.В края на всички научни изследвания ще се окаже , че всичко е чиста енергия , която всъщност чрез Могъщото му Слово , с Което държи всичко в ръката си , Му се подчинява безпрекословно.Не би било проблем за него да моделира тази енергия в творение във вида и състоянието , което пожелае. Желанието МУ да ни се открие , да ни даде възможност да Го познаваме , съзерцаваме и наслаждаваме в един живот на съвършенно покорство , а също така да ни направи причастни на Неговото естество и участници в творческия процес е единствената причина да ни има.Това желание е продиктувано от любовта му към нас и е причина за благодатта.
    Учения като Дарвиновото са бесовски и единствената им цел е да отхвърлят съществуването на Бога като Творец , Създател и Съдя пред Когото да отговаряме и Комуто да служим , да се покоряваме и да се покланяме. Така човеците служат и се покланят всеки на своя си идол , който е в сърцето им , стоейки по собствено желание в своята си заблуда : Римляни 1 гл…..” 20. Понеже от създанието на света 1 това, което е невидимо у Него, сиреч вечната Му сила и божественост, се вижда ясно, разбираемо чрез творенията; така щото, човеците остават без извинение.
    21. Защото, Като познаха Бога, не Го прославиха Като Бог, нито Му благодариха; но извратиха се чрез своите мъдрувания, и несмисленото им сърце се помрачи.
    22. Като се представяха за мъдри, те глупееха,
    23. и славата на нетленния Бог размениха срещу подобие на образ на смъртен човек, на птици, на четвероноги и на гадини.
    24. Затова, според страстите на сърцата им, Бог и ги предаде на нечистота, щото да се обезчестят телата им между сами тях, –
    25. те които замениха истинския Бог с лъжлив, и предпочетоха да се покланят и да служат на тварта, а не на Твореца, Който е благословен до века. Амин.”

  2. Във връзка с последния параграф от текеста – за хармонизирането с науката – ще цитирам част от лекцията на химика Хенри Шефър, „Учените и техните богове“, от Списание ХАРТА (http://spisanie.harta.bg/statia/97). Разказвайки за Големия теоретичен физик от 19 в., Джеймс Кларк Максуел, човекът, който предсказва съществуването на електромагнитни вълни, Шефър пише следното:

    „Максуел и Чарлз Дарвин са били съвременници. Мнозина се чудят какво е мислел един посветен християнин като Максуел за идеите на Дарвин. Всъщност, веднъж Максуел е трябвало да присъства на една среща на Ривиерата в Италия през февруари, където щели да се обсъждат новите развития в науката и Библията. Ако сте оставали за по-дълго в Кеймбридж, Англия, знаете, че през зимата времето е доста мрачно. Ако аз бях професор в Кеймбридж, щях да използвам всяка възможност да отида до Ривиерата по това време на годината. Максуел обаче отхвърлил поканата, обяснявайки в своята писмена декларация:

    „Естествено е научните хипотези да се променят много по-бързо, отколкото тълкуването на Библията. Така че, ако едно тълкуване е основано на такава хипотеза, то може да спомогне тя да се задържи много време, след като е трябвало да бъде погребана и забравена.“

    Това е един далновиден съвет. Точно такъв пример е теорията за стационарната Вселена, популяризирана от Фред Хойл и много други. В продължение на десетилетия тя е една от двете съревноваващи се теории за произхода на Вселената. В най-общи линии, стационарната хипотеза твърди, че това, което виждате е онова, което винаги си е било. Нейното отстояване става по-трудно, след като през 1965 г. Арно Пензиас и Робърт Уилсън наблюдаваха микровълновото фоново излъчване. Не останаха много космолози, които да вярват в стационарната хипотеза. Забавно е да се върнем назад във времето около 1960 г., да намерим коментари на книгата Битие и да видим начина, по който едно злочесто малцинство обяснява как хипотезата за стационарната Вселена може да бъде помирена с първата глава на Битие. Всеки разумен човек може да види, че разказът в Битие описва сътворение от нищото (ex nihilo), така че нужно е живо въображение, за да се помири началото в пространството, времето и историята с вече дискредитираната хипотеза за стационарната Вселена. През втората половина на двадесет и първото столетие, ако планетата Земя все още съществува, стационарната хипотеза ще е бъде мъртва и почти забравена. Тези коментари вероятно все още ще бъдат в наличност в библиотеките, но много малко хора ще са способни да ги разберат. Това е отличен пример за важната забележка, направена от Джеймс Кларк Максуел близо век по-рано.“

  3. Естествено ,че да спориш с физик за вселената е чиста глупост , все едно да обясняваш на рибата колко е мокра водата / макар , че има един интересен виц за рибите и водата/. И все пак теорията за големия взрив не е нито нова нито съвременна а е взаимствана от древните египетски знания , има я и в Кабала и в индуизма , а в по-ново време розенкройцери ,теосовски общества – общо взето езотерика ,все бесовски учения. Теория според БТР означава хипотеза доказана с човешко знание и експерименти за която мъдрост /глупост в очите на Бога / по-горе цитирах.Освен това …’’ от нищото” , за древния човек и за съвременния учен вероятно са различни неща. Доста може да се мисли върху думите на ап. Павел …” 3. С вяра разбираме, че световете са били създадени с Божието слово, тъй щото видимото не стана от видими неща.”Можем ли да кажем , че като не е станало от видими неща е станало от невидими НЕЩА! Говоря като профан ,разбира се / сиреч не ми се спори/!

  4. Ето още стихове за размисъл:….” 19. Защото създанието с усърдно очакване ожида откриването ни като Божии синове.
    20. Понеже създанието беше подчинено на немощ 1, не своеволно, но чрез Този, Който го подчини,
    21. с надежда, че и самото създание ще се освободи от робството на тлението, и ще премине в славната свобода на Божиите чада.”
    Създанието мигновено ли беше подчинено в тление ,заради грехът на Адам или постепенно. А обновлението му съизмеримо ли е със сътворението /или може би по-важно/ и дали ще бъде в миг на око /сиреч мигновенно/, както ще стане с Божиите синове или постепенно за да се отговори на усърдното му очакване!.
    Науката , която не е насочена да разкрива Божията слава ,а напротив се опитва да обясни творението без неговия Творец ,не е никаква наука а човешки измишления!

  5. Наистина не можем да спорим, защото не даваш аргументи, които биха могли да бъдат оспорени. На моменти дори сам себе си опровергаваш, като твърдиш, че теорията за Големия взрив е взаимствана от древните египетски знания, Кабала и индуизма и веднага след това даваш определение за теория като „хипотеза, доказана с човешко знание и експерименти“. Кои по-точно са експериментите, извършени от древните египтяни или хиндуистите в подкрепа на теорията за Големия взрив?

    Просто искам да разсея представата, че когато един физик-теоретик предлага теория, обясняваща определени наблюдения или експерименти, той/тя най-напред прави справка с древната езически или окултна литература.

  6. Откакто света съществува , съществуват и идеите за неговото устройство , начало живот и край. От къде са се взели тези идеи е спорен въпрос. Облечени в човешко знание /според времето и мястото наблюдения , експерименти – най –често математика/ те се превръщатат в теории чиято съвокупност е науката. Тези теории се появяват , изчезват , после пак се появяват , според събраните доказателства в подкрепа или отхвърляне. Тази мъдрост човешка е глупост в очите на Бога и е за да надуваме плътския си ум.Та ние почти нищо не знаем за себе си ,та какво да кажем за всемира.
    Единствената константа за която можем твърдо да се хванем е Божието слово.Да се отхвърля или приема като приказка Битие 1-3 гл., за мен означава да се отхвърли Библията.
    Освен това целта на човешката мъдрост е да създаде рая на земята , рай без Бога предлагащ на човеците живот на безметежност ,комфорт и развлечения и всичко това има една единствена цел – да ни държи далече от Бога. Сам казваш , ако след 30 години ни има въобще . Това е печалния резултат от науката , още повече , тя няма никаква стойност за вечния живот. Аргументи извън Словото, във вид на формули аз не мога да дам. Уравнението на Шрьодингер съм го учил преди 35 години. Всички велики учени са търсели Божественото в книги от древноста , за съжаление повечето в окултното.Убеден съм , че това се случва и сега .Заяждания заради запетайката не приемам . Който му е ясно какво казвам , му е ясно!

  7. Няколко бележки:

    Първият ми коментар е почти изцяло цитат. Думите не се мои, а на автора, Хенри Шефър. Избрах го като илюстрация на онова, което Радо пише в края на статията.

    Не се заяждам. Единствено се опитвам да разгранича неща, които ти смесваш. Едно е как работят точните науки като методология, друго е изграждането на светогледна картина въз основа на научни познания. (Една добра поредица статии от Тодор Велчев на тази тема: http://spisanie.harta.bg/statia/825) Съвсем трето нещо е отношението, което отделни хора, учени или не, могат да имат към тези познания – дали ще се гордеят или смиряват. (Моите впечатления са, че колкото по-задълбочено се занимава човек с наука, това води по-скоро в посока към смирение отколкото към гордост, но да не обобщаваме.) Така че по никакъв начин не може да се каже, че теорията за Големия взрив присъства в египетслите вярвания или в индуизма само защото там някъде се говори за начало на света. (Специално за индуизма съм изненадан.) Още по-малко може да се твърди, че теорията за Големия взрив по някакъв начин е повлияна от тези вярвания. Това се опитах да подчертая, коментирайки върху определението от тълковния речник.

    Теорията за Големия взрив няма (не може да има) отношение към разказа за сътворението в Битие. Това е в полето на други дисциплини от групата на хуманитарните науки. Астрофизиката или космологията не може да каже на човек дали да гледа на Битие 1-3 като на приказка или не. Можем да сравняваме нещата за света, които научаваме от космологията и от Библията, но това е съвсем друго нещо. Предполагайки начало на Вселената обаче теорията за Големия взрив по-скоро подкрепя Битие 1-3, отколкото да му противоречи.

    Няма две науки, както ти може би си представяш, – една, която предполага Творец и друга, която не предполага. Тези неща са извън методите, с които борави науката. Ако искаш, можеш да групираш учените в тези две групи, но и двете групи учени се занимават с една и съща наука (грубо казано в този смисъл).

    По скромното ми мнение, по-лесно е да си обясним „всемира“, отколкото себе си.

    Не съм коментирал цитираните от теб пасажи, защото не съм си поставял за цел. Исках само да направя кратка вметка. А и всеки един от тях би ни отвел в различни посоки. Накратко: Да, Римляни 1:20-25 говори за идолопоклонство, но можем ли без да се замисляме да прехвърлим това към Дарвиновата теория? Евр. 11:3 – да, Божието слово е невидимо, но не разбирам въпроса. На въпросите, свързани с Римляни 8:19-21 краткият отговор е „Не знам.“. Обновлението на творението е обвързано с това на Божиите деца – това е един цялостен процес на изкупление, а как точно ще стане – Бог знае.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.