Какво е практическо богословие


от Радостин Марчев

Резултат с изображение за Practical Theology and Qualitative ResearchОбичайно (и донякъде условно) богословието се разделя на (1) Библейско/систематично (2) Историческо и (3) Практическо. Цялото ми богословско обучение е било свързано с практическото богословие. Въпреки това преди да се запозная с книгите на John Swinton and Harriet Mowat. Practical Theology and qualitative research и Christian Scharen and Aana Vigen. Ethnography as Christian theology and ethics не се бях замислял достатъчно сериозно за неговите теоретични основи.

Последното изглежда достатъчно ясно – практическото богословие е свързано с приложението на богословските принципи в реалния живот. Това обаче не е съвсем точно определение и в определен смисъл дори е донякъде подвеждащо. Разбира се, практическото богословие е свързано с начина, по който богословски принципи се прилагат на практика. Има обаче няколко неща, които се нуждаят от уточнение.

  1. Християнството никога не може да бъде сведено единствено до набор от определени вярвания. То се състои най-вече от практики отразяващи в реалния живот вярванията на даден човек. В този смисъл богословието може да бъде единствено практическо.
  2. Въпреки своето име практическото богословие съвсем не е единствено практическо. То е неизменно свързано с търсенето на истината, която трябва да бъде приложена по конкретен начин и на конкретно място. Следователно то критически разсъждава за различните християнски (и нехристиянски) практики, които определят живота на вяра в дадена, конкретна ситуация. Така интересно, практическото богословие съчетава в себе си както практически така и теоретичен елемент.
  3. Това търсене на истината може да приеме много форми и методи. Една част са свързани с методологията на социалните науки – етнография, антропология, социология и т.н. Друга част задължително трябва да се занимава със систематичното и историческото богословие. Но освен това практическото богословие трябва да се потопи в ситуацията, която желае да адресира. То не може да функционира като страничен наблюдател, който си води бележки, а влиза в „живота“ на проблема, който изучава. Истинското богословие винаги се прилага в определена ситуация и е свързано с определен опит, който трябва да бъде оценен и осмислен. По този начин практическото богословие може да бъде истински практическо единствено ако е „въплътено“ богословие. То може да съществува единствено в определен контекст. Това от своя страна подтиква практическото богословие да търси не толкова общовалидни общи принципи, а конкретното приложение в определена (и често ограничена) ситуация. Това не означава, че то не може да прави обобщения или една ситуация не може да говори на друга – напротив. Но изходната точка на практическото богословие клони по-скоро към конкретна „въплътеност“ отколкото към генерално обобщение.
  4. Връзката между богословието и практиката не е просто на „наливане“ на богословски принципи в дадена ситуация. Ситуацията и богословието трябва да бъдат оставени да взаимодействат една с друга като всеки един от компонентите изпитва влияние от страна на другия. Това, разбира се, не означава, че различните ситуации водят до промяна на основни богословски вярвания. Нито едно богословие обаче не трябва да се развива на „голо“ т.е. изцяло теоретично. То се прилага в много конкретна, определена ситуация, която много често е доста комплекса. Именно схващането на пълната комплексност на тази среда и ситуация, в която трябва да се приложи богословието определя влиянието, което тя ще окаже на нашите теоретични принципи извлечени от традицията и откровението. Разбира се, откровението е водещият партньор в този диалог, но то не е единственият партньор, нито пък е в позиция, от която няма какво да научи от другия.
  5. Поради горните причини практическото богословие често се оказва опериращо с принципите на критическия реализъм и перспективизъм. Това означава, че то е готово да чуе гласове, които поради своята уникалност виждат проблема и ситуацията от различни ъгли и перспективи. Чувайки техните (повече или по-малко) различни интерпретации то е състояние поне в някои случаи да достигне до нови прозрения и богословски разбирания.
  6. Практическото богословие никога не може и не трябва да бъде откъсвано то своите теоретично корени. Ако това се случи то престава да бъде богословие и се превръща в техника (напр. за по-добро проповядване, евангелизиране и т.н.). Целта на техниката е да постигне определен резултат чрез усъвършенстване на дадена практика. Но това не може да бъде целта на практическото богословие. Неговата цел е да бъде вярно на Божието откровение в дадена конкретна ситуация. Практиките, чрез които то прави това, разбира се, водят до определен резултат. Но ефективността на самите практики не може и не трябва да се превръща в самоцел на практическото богословие. Това означава, че практическото богословие е призовано да анализира съществуващите практики, за да види целите, които се крият зад тях и да прецени този telos в светлината на откровението. Това включва преценка не само на тяхната ефективност, но не по-малко и на богословското им съдържание. Всъщност напълно възможно е дадена много ефективна практика да се окаже богословски неиздържана и по този начин да се наложи да бъде отхвърлена. Моето впечатление е, че именно този вид критичност често липсва в редица наши църковни общности. Когато това стане практическото богословие е деградирало в обикновен прагматизъм.

Чрез практическото богословие ние се стремим да действаме така както действа самият  Бог, да Му подражаваме в дадената ситуация, в която Той ни е поставил и по този начин да бъдем верни на благовестието, което ни е било открито. Разбира се, никой човек (или дори общност) не може да направи това достатъчно добре. Поради тази причина практическото богословие представлява един непрекъсващ диалог, един процес на потапяне в нашите (или нечии чужди)  практики, анализирането им в светлината на откровението и конкретната ситуация и ревизирането им там където е необходимо.

1 thought on “Какво е практическо богословие

  1. Много хубаво и полезно !В подкрепа няколко стиха:
    …” 4. Направи ме, Господи, да позная пътищата Ти, Научи ме на пътеките Си.
    5. Води ме в истината Си и учи ме; Защото Ти си Бог на Спасението ми; Тебе чакам цял ден.”
    ….” 2. И много народи ще отидат и ще рекат: Дойдете да възлезем на хълма Господен, В дома на Якововия Бог; Той ще ни научи на пътищата Си, И ние ще ходим в пътеките Му; Защото от Сион ще излезе поуката, И словото Господно от Ерусалим.”
    Богословието ни учи ,Какъв е нашият Бог и Спасител , Господ Исус Христос , разкрива ни неговата слава , а в частност практическото такова ,ни показва как да Го познаваме ,ходейки в Неговите пътища към освещението ,без което няма да Го видим. Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.