от Радостин Марчев
На Рождество християните празнуват идването на Христос в плът на света. И разбира се, това става чрез един определен човек – дева Мария. Християнската традиция от дълбока древност е обръщала особено внимание на нейния образ понеже именно чрез Мария и нейното доброволно съгласие да бъде част от Божия план спасението става реалност.
Ето Господната слугиня, нека ми бъде според както си казал (Лука 1:38).
Това, което често пропускаме да забележим е как същата тази традиция подчертава и още една истина – Мария не само ражда Спасителя, но и самата тя е родена (духовно) от Него.
Ефрем Сирин прекрасно представя това в поетична форма:
What will I call you, you so different from us,
Who have become one of us? Will I call you Son,
Will I call you Brother, will I call you Spouse,
Will I call you Lord, you who have birthed your mother
With a new birth, in the midst of the waters?[1]
И отново:
The Son of the Most High came and dwelt in me,
and I became his mo ther.
As I gave birth to him— his second birth,
so too he gave birth to me a second time.
He put on his mo ther’s robe— his body; I put on his glory.[2]
Това забележително наподобява съвременната, популярна сред евангелските християни песен на Кeти Матa Mary did you know:
Mary did you know that your baby boy will one day walk on water?
Mary did you know that your baby boy will save our sons and daughters?
Did you know that your baby boy has come to make you new?
This child that you’ve delivered, will soon deliver you.
Григорий Нисийски подхожда от донякъде обратната страна и казва, че това, което се случва с Мария се случва с всеки един истински вярващ християнин. Тя ражда физически Спасителя, но Той се ражда духовно във всеки един от нас.
„Това, което се случило телесно с Мария, пълнотата на божеството да просияе чрез Христос в блажената Мария, се случва по подобен начин във всяка душа, която бива очиствана. Господ не идва в телесна форма, понеже ние не познаваме вече Христос по плът, но Той обитава в нас духовно и Отец си прави обиталище в него както ни казва евангелието…По този начин Христос се ражда от всеки един от нас.“[3]
Разбира се подобно (ново)раждане се случва единствено чрез вяра. Този живот на вяра и следване на Христос е не само предикат за физическото Му раждане от Мария[4], но всъщност се представя като дори по-важен и по-значим. Подчертавайки това Августин пише:
„Наистина, блажената Мария със сигурност е вършила волята на Отца и по този начин за нея е било по-велико да бъде Христов ученик отколкото негова майка и тя е била по-блажена в своето ученичество отколкото в майчинството си. Нейно било щастието първо да носи в утробата си Този, на Когото щяла да се покорява като на свой господар.“[5]
Това са теми централни за църквата от всяка епоха. И Рождество е времето да си ги напомним още веднъж.
[1] McGowan, Andrew. The Son and the Sun: How Christmas became a Christian Feast. Religion and ethics. http://www.abc.net.au/religion/articles/2016/12/20/4594934.htm. Accessed at 10.12.2017.
[2] Ephrem, Hymns on the Nativity 16.11. Виж още цитата от Августин на Blancy, Alain, Maurice Jourjon and the Dombes group. Mary in the plan of God and in the communion of saints. New York: Paulist press. 2002, 21
[3] St. Gregory of Nyssa, On Virginity (46:324, 838), See also his On the Song of Songs, 2.
[4] Виж Yeago, David. The presence of Mary in the mistery of the church in Braaten, Carl and Robert Jenson. Mary, Mother of God.
[5] Augustine, Sermon 72A.7. Cited in https://www.firstthings.com/article/2009/11/do-whatever-he-tells-you-the-blessed-virgin-mary-in-christian-faith-and-life. Accessed at 12.12.2017.
Rado's blog 