Божието CV

БОЖИЕТО CV[1]

от Радостин Марчев

проповед за втори адвент в Баптистка църква, Аксаково

Спомняте ли си кога за последен път си търсихте нова работа? Едно от нещата, които трябва да направим преди да се явим на интервю е да подготвим добра автобиография (или CV, както му казват). В нея описваме кои сме, какво образование имаме и какъв опит в дадената област можем да предложим.

Едно време нямало автобиографии. Но имало друг начин, по който да отсяват хората и да разберат кой какъв е. Това било тяхното родословие. Родословието функционирало донякъде подбно на нашите CV-та. Ако идваш от добро и почтено семейство и от уважаван род може да ти се има доверие и това се смята за добра препоръка. Обратно, ако в родът ти има хора с лоша репутация е много вероятно да бъдеш гледан с подозрение.

Когато на Рождество Бог става човек и се ражда Той идва при нас както всички хора с едно родословие, с една автобиография, чрез която можем да разберем що за човек е Той. Тя е записана от евагелистите Матей и Лука… и обикновено никой не чете тези текстове. Те се състоят от цели глави с имена, които ние не позанваме и с които не знаем какво да правим. Затова обикновено когато стигнем до тях в нашите Библии ние просто ги прескачаме и продължавам да четем от другата им страна.

Но ако родословията наистина действат като Божията автобиография те са много важни. И днес аз искам да прочетем някои части от CV-то на Исус и да видим как Той ни се представя.

1. Всеки човек от времето на Исус може да ни каже, че родословието, което ни дава евангелист Матей е много необикновено понеже съдържа женски имена. Родословията се записвали по мъжка линия. В тях не се очаквало да има жени. Но в родослоивието на Исус има – и то не една, а цели 5 – Раав, Тамар, Рут, Витсавее и Мария.

Когато подготвяме своите автобиографии за работа ние много внимателно преценяваме какво да включим в тях и какво да пропуснем. Коя информация ще ни бъде от полза и какво може да ни навреди? Древните хора също са правили това със своите родословия. И когато евангелист Матей включва тези 5 жени в родословието на Исус можем да сме сигурни, че това не е случайно – той иска да ни каже нещо.

2. Първите 4 от тези жени са езичнички – Раав и Тамар са ханаанки, Рут е мовка, а Витсавее много вероятно да е хетейка (защото нейният съпруг Урия е хет). И това не е препоръка. Евреите смятали себе си за специален, избран от Бога народ, а останалите народи за нечисти. Да имаш неевреи в рода си не е никак добре. Но родословието на Исус е пълно с езичници.
3. Но това не е всичко – някои от тях са свързани с някои от най-грозните случки в цялата Библия.

Тамар ражда синове чрез кръвосмешение със своя тъст когото съблзнява.

Раав е проститутка по професия.

Витсавее не е спомената по име. В ст. 6 тя е наречена Увриевата жена и отново, това не е случайно. Матей иска да напомни на читателите си за още една от най-грозните случки в СЗ. Повечето от нас знаят историята за това как цар Давид има афера с жената на един от своите войници и когато тя забременява той урежда убийствотио на нейният съпруг, за да може да се ожени за нея. Но обикновено ние пропускаме някои подробности. Преди да стане цар Давид за извено време е обявен извън закона и преследван от предишния цар Саул. Той се крие като около него се събира една военна дружина от хора, които след това стават ядрото на армията му и неговите най-доверени служители. Един от тези хора е Урия. Урия не е просто един неизвестен войник от армията на Давид, който се е случило да има красива жена. Урия е човек, когото Давид познава много добре, човек, който му е  бил приятел и който е бил до него когато Давид е бил все още никой. Урия е бил един от водачите на личната охрана на Давид – човек на когото царят е поверявал живота си. Престъпление е да убиеш невинен човек, но много по-голямо престъпление е да убиеш близък приятел на когото знаеш, че можеш да повериш живота си. Когато споменава Уриевата жена евангелист Матей желае да припомни на читателите точно това и един вид да каже – това е родословието на Исус, от такъв род идва Той. Бихте ли наели на работа човек, който ви представи такава автобиография?

Колкото повече се вглеждаме в родословието на Исус толкова повече започваме да си задаваме въспроса: „Защо Матей ни дава такова родословие?” Той можеше просто да пропусне неудобните. Всъщност ако сравним с други списъци от други части на Библията ще видим, че Матей наистина пропуска някои други хора в родословието си. Но точно тези жени, които нарушават общоприетите правила за писане на родословие и които носят ужасна репутация той включва. Защо го прави?

Отговорите са точно тези, които правят Рождеството Рождество. Аз ще ви дам 3 от тях. Това не са всички отговори, но те ще ни покажат достатъчно ясно посоката, в която трябва да гледаме.

1. Първият отговор е, че в Исус тези, които са изключени – изключени поради своят произход, изключени заради пола си, изключени поарди социално положение, изключение заради неморалния си характер, изключени дори от закона на Бога – сега в Исус могат да станат част от Божието семейство. Може да си всеки – от проститутка като Раав до убиец като Давид – но ако вярваш в Исус ти можеш да бъдеш част от Неговто семейство. Това е добрата вест на Рождество. Рождество не е вест, че добрите хора са приети, а лошите са отхвърлени. Не, Рождество е вест, че и добрите и лошите са поканени да дойдат при Бога с надежда и радост. Добрите не могат да разчитата на своята доброта и лошите няма да отхвърлени поради злото, което са извършили – стига да дойдат с покаяние и с вяра в детето-Бог, Което се ражда. В Исус Христос всички – мъже и жени, царе и проститутки, езичници и евреи, морални и неморални, българи, турци и роми, всички са събрани и приети заедно. Това е Божията любов, която се открива на Рождество.
2. Вторият отговор е познатата българска поговорка „Бог забавя, но не забравя.” В края на краищата това, което Бог е обещал ще се сбъдне. Божието време може да върви различно от нашето, може да изглежда, че Бог се бави, че бърка ужасно понеже не се намесва в нашето положение, но в края на краищата Той се оказва прав и винаги навреме. Вижте колко дълго е родословието. То започва преди хиляди години с Авраам и обещанието към него – ще те направя народ, който няма да може да се изброи. И след това идва плена в Египет, дългия път през пустинята, провалите в земята, Вавилонското и Асирийското робство, разрушаванерто на храма и Римския плен и всички отделни лични провали на всеки един от тези записани там хора. Но накрая Месията идва, Рождество идва, спасението идва – и ние сме поканени да пристъпим към него.

От нашата гледна точка може да ни се струва, че Бог се бави и закъснява, но в края на краищата се оказва, че не е така. Въпросът е имаме ли търпение и вяра да Го дочакаме.

3. Третият отговор е, че родословието ни напомня за последната почивка, която Рождество носи. В края на дългия списък от имена Матей прави едно обобщаващо преброяване (което ние обикновено отново не разбираме):

Ст. 17 И така, всичките родове от Авраама до Давида са четиринадесет; от Давида до преселението във Вавилон, четиринадесет рода; и от преселението във Вавилон до Христа, четиринадесет рода.     

Това са 6 пъти х 7 рода като Исус Христос поставя началото на седмата седмица. В Библията тази седмица има особено символично значение. Бог е създал света за 6 дни и Си почива на седмия. А когато евреите влизат в земята те трабва да работят 7 седмици години и след това последната 49 година да бъде обявена за юбилей. В тази година робите се освобождават, а закупената недвижима собственст като къщи и земя се връща при своя първоначален собственик или на неговия наследник. Това осигурява възможност еврейското общество никога да не става прекалено неравнопоставено и социално разслоено.

Исус  поставя началото на една по-особена седмица. Той поставя началото на тази почивка, през която Бог ще обнови земята и ще преобърне световния ред. Ние всички имаме нужда от подобна почивка – почивка от злото и трудностите, почивка от непрестанното бързане и притеснения, почивка от нашите собствени амбиции, които никога не ни оставят на мира, понякога почивка дори от собствения си характер, слабостите на който съзнаваме, но с който е толкова трудно да се преборим. Исус идва да създаде един съвсем нов свят, в който нещата ще се случват по различен начин. Той го нарича с името Божието царство. То все още не е дошло в пълнота, но в Рождество началото му е поставено.

Вацлав Хавел – първият политик, който застава начело на Чехия след промените казва, че е благодарен за падането на комунизма с неговите злини, но в същото време е скпетичен и към капитализма, в който страната му навлиза. През последните 30 години ние се убедихме, че нито една система не е съвршена и нито една човешка политика, колкото и добра да е няма да се справи със злото по света. Ние се нуждаем от нещо напълно различно. Това е Божието царство, за което говори Исус.

Ако Рождество е всичко това, което казахме то трябва изцяло да промени начина, по който гледаме на света – стига да вярваме в него.

Ако Рождество наистина е тази блага вест, която ни дава увереност, че сме приети в Божието семейство, че сме намерили милост, че множем да имаме надежда за бъдещето каквото и да се случва сега с нас – живеем ли наистина с радостта, която тази вяра носи? Или сме забили нос в земята смазани от ежедневните си притеснения и проблеми? Ако е така ние сме забравили какво е Рождество и трябва да си го припомним.

Но родословието на Исус има още какво да ни каже. Аз разгледах 4 жени, които се срещат в него. Но ако се вгледаме по-внимателно ще видим, че жените всъщност са 5.

Последната от тях е много добре позната – това е Дева Мария и тя, разбира се, е най-засегнатата от онова първо Рождество защото точно от нея се ражда Христос. Ние днес по рефлекс мислим за Рождество като за един радостен празник, но за Мария нещата са стояли по съвсем различен начин.[2]

Евангелист Лука ни казва, че Мария е живеела в един град наречен Назарет. Когато чуем думата град ние обикновено си мислим за сравнително по-голямо населено място. Но разкопките на Назарет са показали, че по онова време той е бил селище с население по-малко от 1000 души – нещо, което днес ще ни е трудно да наречем даже село.

Мария е сгодена за човек на име Йосиф. Нямам представа какво знаете за браковете в древността. В момента средната възраст за сключване на брак в западна Европа и скандинавските страни е малко над 30 г. В САЩ е около 26 г. В България е близка 26-27 г. за жените. Най-ниска е в Авганистан – под 20 г за жените. В Израел по времето на Христос средната възраст за годеж и след това за брак на момичетата е била 15-17 години – още дете по нашите представи.

И сега това момиче получава вест, че ще роди дете по свръхестествен начин. За нея това е всичко друго, но не и хубава новина. По-скоро това е новина, че живота й ще бъде напълно съсипан още преди да е започнал истински.

Хората в древността са можели да смятат достатъчно добре. Мария е сгодена, но не е женена. Дори да има сватба когато се появи бебето те много бързо са щели да съобразят, че сметките не излизат и че тя или не е била верна на Йосиф или двамата са имали сексуални отношения още преди брака. И двете неща не са били приемливи за консервативното общество, в което Мария е живеела. А ако Йосиф е откажел да се ожени за нея и с това е заявил, че детето не е от него е имало опасност Мария дори да бъде убита – както е заповядвал еврейския закон.

Но дори по някакъв начин да успее да се измъкне срамът ще я превследва през целия й живот. Витлеем е малко място където всеки знае всичко за всеки. Целият й род ще се почувства опозорен и най-вероятно ще се отрече от нея. Тя и детето й ще бъдат наричани с обидни епитети.

За Мария вестта за Рождество е всичко друго, но не и добра. И все пак тя отговаря по един забележителен начин: Ето Господната слугиня; нека ми бъде според както си казал.

Единственият начин някой да отговори по този начин е чрез вяра – вяра като доверие, че Бог ме обича и знае какво прави дори аз да не го разбирам и да ми изглежда безумно.

Ние доста рядко говорим за дева Мария, но тя е един от най-големите герои на вярата в цялата Библия. И аз мисля, че тук тя ни предава един от най-важните уроци на Рождество.

Рождество е преди всичко друго призив към вяра – и по точно към лична вяра. Христос влиза в нашия свят по един погледнато по човешки абсурден начин, с ужасно потекло, ражда се от малолетно по нашите стандарти, бедно момиче, което дори няма съпруг, и живее живот на незаконно дете. Разказът на Рождество е абсурден и евангелистите не крият колко странно е това послание. И на всяко Рождество ние не трябва да се задоволяваме с красивата сантименталност на елхите и джуджетата, светлините и подаръците, а трябва отново и отново да се връщаме към тази странност и към това предизвикателство. Вярваш ли, че Бог се е родил за теб и за твоето спасение? Готов ли си да Му довериш живота си и да му кажеш като Мария: Ето Господната слугиня/слуга; нека ми бъде според както си казал. Готов ли си да Го следваш когато това не е нито лесно нито изгодно?

Никой няма да направи това без да вярва. Затова тази сутрин искам да ви попитам: Вярвате ли в Христос като в Спасител от греха и от смъртта? Вярвате ли, че Той се е родил живял и умрял за вашето спасение? Това е въпросът на Рождество.

Мария отговаря ясно с „Да, вярвам.” И тогава с нея се случва нещо необикновено. Детето, Което тя ражда след това ражда нея.

Ние пеем една хубава рождествена песен „Мария, знаеше ли ти.” И един ред от нея, на който може би не обръщаме внимание казва точно това:

Мария, знаеше ли ти, че детето,

което ти роди един ден ще роди теб

Това не е нещо ново. Древни църковни отци като Августин и Ефрем Сирин са казвали същото още в ранните векове на християнството. Съвременните евнагелски християни наричат това новорождение – приемане на нов живот от детето Спасител, Което се е родило на Рождество. Христос може да направи това – с царе и проститутки, с евреи и езичници, с убийци и праведници – даже и с обикновени хора от Аксаково от 21 век. Може, ако вярваме в Него и Му предадем живота си.

Не зная дали обърнахте внимание, но родословието на Христос представя пред нас трите кардинални християнски добродетели – вяра, надежда и любов, за които апостол Павел казва, че ще останат през цялата вечност (1 Кор. 13:13).

Рождество е въпрос – имаш ли тези вяра, тази надежда и тази любов? И ако твърдиш, че ги имаш – показва ли живота ти това?

На едно от посещенията на папата в Америка, когато самолета кацнал, на летището го очаквала специална лимузина. Шофьорът отворил вратата и го поканил: “Заповядайте, ваше високопреосвещенство.” Но папата се колебаел. Той пристъпил от крак на крак и накрая казал: “Виж какво, във Ватикана никога няма да ме оставят да шофирам сам, а на мен много ми се кара. Какво ще кажеш ти да седнеш отзад, а аз да завъртя волана?” “Но, ваше високопреосвещенство, не е редно. Аз трябва да карам. Иначе мога да си изгубя работата.” “Няма,” казал папата, “кой ще разбере?”

И понеже с папа не се спори шофьорът се наместил на задната седалка, а папата седнал на седалката на водача радостно запалил колата и за секунди вдигнал 100 км. “По-бавно ваше високопреосвещенство,” извикал шофьорът, “тук има ограничение на скоростта. Но папата само се усмихнал и натиснал педала до ламарините.

Скоро зад тях се чула полицейска сирена. Папата отбил лимузината. От полицейската кола излязъл съвсем млад, явно новпостъпил на служба полицай. Когато стъклото се мъкнало и той видял кого е спрял той си глътнал езика, измънкал притеснено “Моля, почакайте” и се върнал до автомобила си. “Спях много важна личност,” казал той по радиостанцията, “и сега не зная какво да правя.” “Да не си спрял някой предприемач,” попитали от централата. “Не, не, по-важна.” “Президента?” “Още по-важна.” Настъпило объркано мълчание, след което гласът попитал: “Е, добре де, кого все пак си спрял.” “Мисля, че спрях Исус Христос,” отговорил полицаят, “защото папата го караше.”

Когато повярваме в Христос той ни дава Своето име – затова се наричаме християни. Това е голяма отговорност. Когато видиш папата да е шофьор на някой си задаваш въпроса: „Кого ли кара?” Когато вземем името на Христос бъдете сигурни, че хората ще си задават въпроса: „Този за кого живее и как живее?”

Рождество е добро време да си напомним това.

„И тъй,” казва Павел, „внимавайте добре как се обхождате, не като глупави, но като мъдри, като изкупувате благовремието, защото дните са лоши.” (Ефесяни 5:15-16).

[1] Част от идеите са заимствани от гл. 3 на Timothy Keller. Hidden Christmas: The Surprising Truth Behind the Birth of Christ. Penguin Books, 2016.

[2] По подробно разглеждане на този епизод може да се намери в моята проповед Благовещение.