Социалните услуги и личната инициатива


от Радостин Марчев

Имало едно време…една държава, в която нямало НПО-та, които да предлагат социални услуги. Всъщност и социални услуги нямало. Нямало пенсии, социални осигуровки или осигуряване за болест. На никой не му хрумвало дори да зададе въпрос за правата на децата – такива не съществували. Законът позволявал на бащата ако пожелае да изхвърли на улицата или дори да убие новороденото си дете ако то е деформирано или просто ако реши, че не желае да се грижи за него. Страната се наричала Рим, а историческия период бил 1 век сл. Хр.

Християнството се появило в подобна ситуация и за няколко века буквално преобразило обществото. Освен, че не извършвали аборти християните никога не изхвърляли своите деца. Но те не спрели дотук – те обикаляли улиците, събирали изоставените деца и ги отглеждали като свои. Местните църкви поели грижата за болните и старите правейки възможно тяхното съществуване. Скоро тяхната социална дейност станала по-координирана и добре организирана. През 4 век към доста църковни области функционирали болници поддържани от християните. На по-късен етап се организирали цели монашески ордени посветени на служение на страдащите. За да извършва милосърдната дейност, която възприемала като част от своята мисия църквата, или отделни нейни членове-ентусиасти, създала безброй сдружения, които днес спокойно можем да наречем НПО-та. И намирала начини да ги финансира.

До голяма степен именно християнския мироглед, който оказал огромно влияние върху формирането на съвременните общества бил причината държавата да започне активно да се занимава със социална дейност – вкл. на законодателно ниво. И макар че живеем в един паднал свят където греха често оставя отпечатък дори на най-добрите намерения това е нещо, което християните няма причина да не приветстват и да са благодарни – и, разбира се, да работят за справяне със слабостите, пресичане на  злоупотребите и подобряване на резултатите.

На този исторически фон за мен е доста странна обществената реакция насочена срещу т. нар. доставчици на социални услуги. Четейки някои мнения човек може да остане с впечатлението, че държавата трябва да поеме цялостна социална грижа забранявайки намесата на всякакви външни организации. Странна, защото както току що казах, исторически движението е било точно обратното – именно частната, индивидуална инициатива е завъртяла колелото на социалното обгрижване в повечето области. Държавата се е намесила на доста по-късен етап когато тези хора добре са утъпкали пътя и са успели да променят до голяма степен манталитета и светогледа на голяма част от обществото. И дори когато се е намесила държавата далеч не винаги се е справяла по-добре от частната инициатива. Ужасяващите условия в социалистическите домове за сираци в България (където рецитирахме, че човек за човека е брат)  са нагледен пример за това. И отново, откривайки тази жестока реалност, след промените вярващите у нас са били едни от пионерите в оказване на помощ или в търсене на алтернативи.

Така че, да кажа направо – за мен е удивително как вярващи хора протестират против участието на НПО-та в социалното обгрижване на деца – нещо, което църквата винаги е приемала като своя приоритетна задача и нещо, в което често е била ефективна. Аз съм изцяло отворен за необходимостта да се пресичат възможността за злоупотреби – вкл. на законодателно ниво. Обсъждането на Закона за социалните услуги, стратегията за детето или всеки друг документ е нещо необходимо и важно. Опита да се отстранят частните, индивидуални инициативи (вкл. чуждестранни) от социалната сфера като всичко се прехвърли в ръцете на държавата е нещо съвсем друго.

Интересно е, че в някои случаи махалото залита към другата крайност – ако дадено сътрудничество между държавата и личното милосърдие е по някакъв начин финансирано то задължително е лошо. Типичен пример е заплащането на приемните семейства. Лично аз не съм в състояние да си представя по-добро място за настаняване на деца, биологичните семейства на които не желаят или не са в състояние да се грижат от друго семейство отворило домът си за тях. Всъщност приемното родителство (заедно с осиновяването) ми се струва един от най-практичните и необходими начини за прилагане на християнската вяра. Това, че държавата е готова да помага би трябвало да е причина за благодарност, а не за протест. Възможно ли е подобна система да доведе до злоупотреби? Разбира се, и ние не трябва да сме слепи за това и да работим за подобряване на превенцията. Но сама по себе си идеята е чудесна и би било грях да не се възползваме от тази възможност да покажем милост и любов на „един от тия най-малките.” А очернянето на приемното родителство, на което ставаме свидетели в последно време, е едно от най-грозните показатели за твърде нездравословно залитане.

Така че ако ще водим обществен дебат нека той да е насочен към истински важните неща. Пласирането на безумни и крайни идеи и заливането с фалшиви новини по темата не носят полза на никого – най-малко на християните.

5 thoughts on “Социалните услуги и личната инициатива

  1. Не знам дали е ясно , но ЗСУ , в този си вид е заплаха за всяко дете и родител. Независимо колко по-добро би могло да е приемното родителство , то то е в един кюп с НПО-та чакащи да се възползват от държавната хранилка. Това , че шепа християни биха могли да отгледат чуждо дете , няма да промени финансовите в болшинство си мотиви на платените родители. Всеки нормален човек би излязъл на улицата ,когато посегнат на децата му. Струва ми се ненормално да величаем новите „възможности“ като ги сръвняваме с древния Рим , а да сме слепи за заплахата от вече приетото законодателство.

  2. Приемното родителство действа у нас много преди новия СЗУ. И противно на идеята, че то е някаква златна мина у нас всъщност има недостиг на приемни родители. В църквата, която посещавам няколко пъти идват социални служители, кпоито приканват християните да се включат по-активно точно поради тази причина. А твърдението, че огромната част от приемните родители стават такива основно по финансови причини без да ги е грижа за децата, които приемат, е грозно обвинение, което просто няма как да бъде доказано.

  3. Съвсем наскоро аз и съпругата ми осиновихме 5-месечено момченце. Родено е около месец преждевременно и от раждането си до осиновяването му е прекарало в приемно семейство. Благодарение на тази грижа ние осиновихме едно физически и емоционално здраво дете. Изключително сме благодарни за факта, че то е прекарало тези първи свои месеци именно в приемно семейство, а не в някой от детските домове, които съществуваха доскоро. Разликата в грижите би била огромна. И по-конкретно сме безкрайно благодарни на тези негови приемни родители, които са се грижили за нашия осиновен син през тези много важни за него и твърде предизвикателни за тях месеци. Това включва неблагодарните грижи за едно преждевременно родено дете и периода на коликите – без особена реципрочност от негова страна към тях, докато на нас се падна да пожънем онова, което не сме сяли – щастливо и комуникативно бебе, раздаващо щедри усмивки.

    Не прекарвам време с социалните мрежи и вероятно затова не съм се сблъсквал с риториката, за която пише Радо, насочена против приемните родители. Но за мен, трябва да е станало ясно, тя е напълно необоснована. Просто не мога да разбера какво се твърди. Защо въобще някой трябва да се поставя в позицията да съди с какви мотиви някой друг си върши работата? Някой пита ли ви на работните ви места с какви мотиви си вършите работата? Не, онова, което подлежи на оценка е как човек си върши работата – добре или зле, – а не с какви мотиви я върши. Иначе ставаме герои в роман на Оруел, където действа „полицията на мисълта“.

    Доколкото знам, за отглеждането на едно дете едно приемно семейство получава нещо от порядъка на 800 лв. – според мен доста скромно заплащане предвид денонощните грижи, които се полагат и емоционалния дискомфорт при раздялата с него след това.

  4. Наистина съм трогнат! Господ да ви благослови и да излива изобилно благодат върху вас и вашия син ! Поздравления!

  5. След влизане в сила на ЗСУ внимавайте да не помагате, давате съвети, обучение или подкрепа на някой, за да не се окаже, че сте предоставили социална услуга, защото:
    Чл. 166. На лице, което предоставя социални услуги без лиценз, се налага глоба от 3000 до 5000 лв. или имуществена санкция от 5000 до 7000 лв. – при първо нарушение, и глоба от 5000 до 7000 лв. или имуществена санкция от 7000 до 10 000 лв. – при повторно нарушение.
    Чл. 3. (1) Социалните услуги са дейности за подкрепа на лицата за:
    1. превенция и/или преодоляване на социалното изключване;
    2. реализиране на права;
    3. подобряване качеството на живот.

    Толкова за историческата свобода в милосърдието и социалните дейности.
    Критиките са към прескачане на границата. Държавата със ЗСУ пак контролира всичко и с тези лобита като НМД никакви християнски принципи не можем да се надяваме да се прокарат. Там са здраво у лево и в прогресисткия мейстрийм. ЗСУ си е пак лява централизация аутсорсната към НПО.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.