За кого говори Павел


Римл. 2:11-16 като кратко екзегетично упражнение

от Радостин Марчев

Първите 3 глави от посланието на апостол Павел към римляните отдавна са виждани от много тълкуватели като текст постановяващ всеобщата греховност на човечеството пред Бога.[1] В гл. 1 апостолът заявява, че езичниците нямат извинение поради общото двойно откровение на природата и съвестта, което им е било дадено. В гл. 2 той допълва, че същото се отнася и за евреите въпреки претенциите им, че са избран народ. Макар че са получили откровение и чрез тях Бог да желае да донесе спасение на света те също се оказват част от всеобщия проблем. Накрая, в гл. 3, апостолът обобщава своята идея за всеобщата греховност добавяйки една дълга катена от старозаветни цитати като доказателство за това.

В цялото това логическо движение на мисълта обаче Римл. 2:12-16 стои сякаш не на място.

Защото тия, които са съгрешили без да имат закон, без закон ще и да погинат; и които са съгрешили под закон, под закона ще бъдат съдени. Защото не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани, (понеже, когато езичниците, които нямат закон, по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им, на което свидетелствува и съвестта им, а помислите им или ги осъждат помежду си, или ги оправдават), в деня, когато Бог чрез Исуса Христа ще съди тайните дела на човеците според моето благовестие.

Кои са тези езичници, които „нямат закон, но по природа вършат това, което се изисква от закона, то, и без да имат закон, те сами са закон за себе си, по това, че те показват действието на закона написано на сърцата им?“ През историята на тълкуването са предлагани основно два отговора.

(1) За да покаже на евреите, че само притежаването на закона не носи спасение Павел разкрива съществуването на езичници, които макар да нямат закон реално го изпълняват водени от общото откровение. По този начин те ще бъдат спасение чрез своето покорство, а евреите, макар да имат писмен закон ще бъдат осъдени понеже го нарушават. Това обаче директно се противопоставя на цялата логика на Римляни 1-3, която цели да обвини всички – както евреи така и езичници, че са виновни пред Бога. Той не вижда изключения, а подчертава всеобщата греховност, недостатъчност, провал и по този начин нужда от помощ на цялата човешка раса. Като отговор на този проблем след това той представя Исус Христос. Той не вижда някакво малцинство, което все пак се е справило с изискванията, живяло е праведно и в крайна сметка е заслужило чрез дела своето спасение.

(2) Павел говори единствено хипотетично. Той казва на евреите, които се гордеят с факта, че са получили закона като Божие откровение и път за живот, че „не законослушателите са праведни пред Бога; но законоизпълнителите ще бъдат оправдани.“ Така ако има езичници, които не са получили подобно откровение, но „по природа“ пазят закона те ще бъдат спасени, а евреите, които го нарушават ще бъдат осъдени. Такава група, разбира се, не съществува на практика, но е полезна за конкретната цел на Павел да покаже на евреите тяхната собствена греховност и проблема, който тя носи със себе си.

Нито един от тези два прочита не изглежда особено убедителен. През последните няколко десетилетия обаче все повече учени се обръщат към една трета възможност. Според нея Римл. 2:12-16 не казва, че има хора, които могат да се спасят чрез собствените си усилия изпълнявайки закона, но в същото време не говори и хипотетично. В този кратък пасаж той хвърля един поглед към бъдещето, в което езичниците ще се присъединят към евреите в изпълнението на Божия закон чрез вяра – при това изпълнявайки го по-добре от евреите, които имат писмен закон, който обаче не прилагат на практика. С други думи Павел говори за бъдещото повярването на езичниците.

Подобен начин на изразяване е напълно съгласен с езикът, който апостолът използва на други места.

Гал. 5:1 Защото целият закон се изпълнява в една дума, сиреч, в тая „Да обичаш ближния си както себе си“.

Гал. 5:22-23 А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание; против такива неща няма закон.

Римл. 8:3-4 Понеже това, което бе невъзможно за закона, поради туй, че бе ослабнал чрез плътта, Бог го извърши като изпрати Сина Си в плът подобна на греховната плът и в жертва за грях, и осъди греха в плътта за да се изпълнят изискванията на закона в нас, които ходим, не по плът, но по Дух.

Римл. 13:8-10 Не оставайте никому длъжни в нищо, освен един друг да се обичате, защото, който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите: „Не прелюбодействувай“; „Не убивай“; „Не кради“; „Не пожелавай“; и коя да било друга заповед се заключават в тия думи: „Да обичаш ближния си както себе си“ Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.

Така в Римл. 2:12-16 Павел предвкусва обновяването на завета, за което говори още пророк Еремия и което евреите от неговото време с нетърпение очаквали. (Препратката към Еремия 31:33 в Римл. 2:15  е съвсем ясно – особено в LXX). Но това обновяване, казва той, ще се случи по много по-различен начин. Когато това стане то ще включи в числото на Божиите хора не само евреи, но и езичници правейки ги един народ. Това е нещо непонятно за евреите (макар идеята за обръщане на езичници към Яхве да не е била непозната за тях), но е важна тема – може би дори централна – за посланието към Римяните и в по-широк план за целия живот и служение на апостол Павел.

Но Павел прави и нещо повече от това – той на практика предефинира понятието „евреин.“ В края на същата глава, Римл. 2:25-29, той изненадващо заявява:

Понеже обрязването наистина ползува, ако изпълняваш закона; но ако си престъпник на закона, тогава твоето обрязване става необрязване. И тъй, ако необрязаният пази наредбите на закона, не ще ли неговото необрязване да му се вмени за обрязване? и оня, който остане в природното си състояние необрязан, но пак изпълнява закона, не ще ли осъди тебе, който имаш писан закон и обрязване, но си престъпник на закона? Защото не е юдеин оня, външно такъв, нито е обрязване онова, което е вънкашно в плътта; но юдеин е тоя, който е такъв вътрешно; а обрязване е това, което е на сърцето, в дух, а не в буквата; чиято похвала не е от човеците, а от Бога.

Качеството „евреин,“ казва той,  никога не е било етническо или наследствено – то се придобива чрез вяра. Павел не отрича смисъла и значимостта на обрязването, за което пасажът говори, но казва, че неговата същност се калкулира по различен начин от този, който евреите са смятали. Той развива своята идея по-подробно по-нататък в Римяни 9 където показва, че в самата израелска история дори деца родени от едни и същи родители не могат автоматично да бъдат определени като евреи или неевреи.

Римл. 9:8 Значи, не чадата, родени по плът, са Божии чада; но чадата, родени според обещанието се считат за потомство.

Гал. 3:7 Тогава познайте, че тия, които упражняват вяра, те са Авраамови чада; (Сравни близката връзка между Гал. 3 и Римл. 4).

Подобен вид аргументи, разбира се, имат много по-мащабни следствия за новозаветното богословие, вкл. за вътрешнохристиянския спор за бъдещето на етническия Израел, но с това преминаваме към друга тема, която е за друго време.

[1] Този дълъг текст, разбира се, е и  много повече от това, но повечето коментатори са съгласни, че той е И това.

2 thoughts on “За кого говори Павел

  1. Конкретно , за обновяването на завета , макар ап. Павел да не го цитира , Езекиил в 36 гл. го разкрива по-образно / според мен/ , давайки ни божествената технология на обновлението и разкривайки ни , чия заслуга е нашата способност да изпълняваме закона :… „25. Тогава ще поръся върху вас чиста вода, и ще се очистите; от всичките ви нечистотии и от всичките ви идоли ще ви очистя.
    26. Ще ви дам и ново сърце, и нов дух ще вложа вътре във вас, и, като отнема каменното сърце от плътта ви, ще ви дам меко сърце.
    27. и ще вложа Духа Си вътре във вас, и ще ви направя да ходите в повеленията Ми, да пазите съдбите Ми, и да ги извършвате.”Иначе , хубава статия! Поздрави!

  2. В подкрепа на тези мисли, ще споделя и тезата на Fr. Stephen De Young, който търси контекста на времето и причините довели до написването на посланието до римляните. Някъде към края на управлението на император Клавдий, той издава заповед всички евреи да напуснат столицата Рим, (затова говори и Лука в Деяния на Апостолите) така църквата там остава само със своите не еврейски членове, при връщането на евреите няколко години по-късно, някъде около смъртта на Клавдий през 54 година, се е създала обстановка на недоверие между двете общости (увеличените на брой християни неевреи и новодошлите християни от еврейски произход), имало опастност църквата там да остане разделена на етнически принцип, това кара апостол Павел да напише своето послание с цел единството в Рим да бъде въстановено, и да покаже че вярата е тази която ги прави чада на Бога и като такива те са братя и един народ независимо от етноса.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.