История на църквата 7 – 20

от Евсевий Кесарийски

Глава 30

Посланието на епископите срещу Павел

1. Пастирите, които се събрали по този въпрос написали с общо съгласие едно послание адресирано до Дионисий, епископ на Рим и Максим, на Александрия, и го изпратили до всички провинции. В него те заявили на всички своята ревност, извратената грешка на Павел и споровете и дискусиите, които провели с него и показали целия живот и поведение на човека. За момента е добре да споменем следните пасажи от тяхната книга:
2. „До Дионисий и Максим и до всички наши съслужители по целия свят, епископи, презвитери и дякони, и до цялата католчиеска църква под небето, Елен, Именей, Теофил, Теотекън, Максим, Прокъл, Никомас, Елиан, Павел, Болан, Протоген, Йеракс, Евтих, Теодор, Малхион и Луций, заедно с всички, които са с нас в съседните градове и народи, епископи, презвитери и дякони и Божиите църкви, поздрав до възлюбените в Господа.”
3. Малко по-нататък те продължават по следния начин: „Ние изпратихме до всички и призовахме мнозина от епископите отдалеч, за да ни освободаят от гибелното учение като Дионисий от Александрия и Фирмилиан от Кападокия, тези блажени мъже. Първият от тях, понеже не сметна авторът на заблудатат за достоен да бъде адресиран, изпрати писмо до Антиохия написано не от него, а от цялата епархия, на което по-долу ние прилагаме копие.
4. Но Фирмилиан дойде два пъти и прокле нововъведенията му както ние присъстващите знаем и свидетелстваме заедно с мнозина други, които разбраха това. Но тъй като той обеща да промени мнението си той му повярва и се надяваше, че без всякакъв укор от Словото необходимото ще бъде сторено. Така той отложи въпроса бивайки подлъган от този, който измами дори собственият си Бог и Господ и не държеше вярата, която преди това беше държал.
5. Фирмилиан беше готов отново да дойде до Антиохия и дори стигна до Тарс понеже беше научил от опит за неговото отричащо Бога нечестие. Но докато ние, събралите се заедно, които го повикаме, очаквахме идването му, той почина.”
6. След другите неща те описват по следния начин живота, който той водел.
7. „Понеже той се отклони от правилото на вярата и отиде след низки и лъжливи учения, необхоимо е – тъй като той не е между нас – да произнесем присъда за неговите практики: като например, че преди това безпаричен и беден, неполучил наследство от баща си нито пък натрупал такова чрез търговия или бизнес, сега той притежаваше изобилни богатства натрупани чрез своите беззаконни и богохулни действия и чрез нещата, които той изтръгва от братята лишавайки наранените от правата им и обещавайки им да им помогне, за да получат наградата си, но въпреки това мамейки ги и ограбнвайки тези, които в своите бедствия са готови да дадат, за да могат да се примирят с потисниците си смятайки, че печелят нечестие.
8. Той е надменен, надува се и търси светско достойнство предпочитйхки да бъде наричан дукенарий вместо епископ. Той ходи важно по пазара четейки писма и рецитирайки ги докато върви на публични места придружаван от множетсво телохранители вървящи преди и след него, така че поради неговата гордот и надменноста на сърцето му хората на завиждат вярата или направо я ненавиждат.
9. Той е склонен да извърта на църковните събрания съумявайки да прослави себе си и да излъже с външността си. Той изумява умовете на простите приготвяйки за себе си трибунал и издигнат престол – не като последовател на Христос – и притежавайки лично съдилище – подобно на светските управници – което и нарича така. Той се пляска по рамото си с ръце и тропа по трибунала с крака. Освен това той мъмри и обижда хората, които не го аплодират, не размахват кърпи сякаш са в театъра и не викат и не скачат наоколо като мъжете и жените събрани около него, които го слушат по този непристоен начин, но слушат почтително и с ред както подобава в Божия дом. Освен това той силно и яростно публично нападна хората, които разясняваха Словото и заради това се бяха простили с живота си и се възвеличаваше не като епископ, а като софист и жонгльор,
10. Той прекрати псалмите на нашаия Господ Исус Христос сякаш са писани днес от наши съвременници и обучаваше жени да му пеят в църквата на великия ден на пасхата, което всеки би се разтреперил ако чуе и убеди епископите и презвитерите от околните области и градове, които идваха при него да посъветват народа за същите неща когато им говорят.
11. Защото, да преминем към това, за което ние сега ще говорим, той не желае да признае, че Божият Син е слязъл от небето. И това не е просто твърдение, а е изобилно доказано от записките, които ние ви изпращаме и не на последно място, когато той казва: „Исус Христос е отдолу.” Но тези, които му пеят и го превъзнасят сред хората казват, че техният нечестив учител е слязъл долу като ангел от небето. И той не забранява това, а арогантният човек дори присъства когато те говорят така.
12. Има жени, които принадлежат на него и на презвитерите и дянконите с него. Макар той да знае това и да е обвинил тези хора все пак той си затваря очите за другите им неизличими грехове, за да може да ги обвърже и така, поради страх, те да не смеят да го обвинят за нечестивите му думи и действия. Но той също така ги е направил и богати, поради което е обичан и почитан от тези, които вършат подобни неща.
13. Ние знаем, възлюбени, че епископа и всички свещеници трябва да бъдат пример на народа във всяко добро дело. И ние сме нясно, че мнозина са паднали или са възбудили подозрения поради жените, които са допуснали при себе си. Така че дори да приемем, че той не е извършил греховно действие все пак ние трябва да избягваме подозрението, което се появява от подобно нещо, за да не би да възмутим някого или да накараме друг да му подражава.
14. Понеже как би могъл той да укори или увещае някой друг да не е твърде фамилиарен с жените – за да не падне както е писано – ако самият той вече е отпратил една и сега при него има други две, разцъфнали и красиви които води където и да отиде и в същото време живее в лукс и преяждане?
15. Поради тези неща всички тъжали и скърбели в себе си, но толкова се страхували от тиранията и силата му, че не се осмелявали да го обвинят.
16. Но, както казахме, макар човекът да можел да бъде призован да отогваря за постъпките си, ако държал католическото учение и се числял към нас, понеже той бил презрял тайната и опората в извратеното учение на Артем (понеже защо да не споменем баща му?), ние смятаме за ненужно да изискваме от него отчет за тези неща.”
17. След това, към краят на посланието, те добавят следните думи:

„Затова ние се принудихме да го отлъчим тъй като той се обърна срещу Бога и отказа да се покори и да поставим на мястото му друг епископ на католическата църква. Вярваме по Божие водителство ние избрахме Домн, който е надарен с всички качества необходими за един епископ и който е син на блажения Деметриан, който преди това предстояваше по един забележителен начин над същата епархия. Ние ви уведомяваме за това, за да можете да му пишете и да получите писма на общение от него. Но нека този човек да пише до Артем и нека тези, които мислят подобно на Артем да общуват с него.”

18. Тъй като Павел паднал от епископството както и от православната вяра Домн, както казахме, станал епископ на Антиохийската църква.
19. Но тъй като Павел отказал да предаде църковната сграда император Аврелиан бил уведомен и той решил спорът най-справедливо заповядавайки сградата да бъде дадена на тези, на които епископите от Италия и Рим я предадат. По този значин човекът бил изгонен от църквата с най-голям позор от светските власти.
20. Така се отнесъл Аврелиан към нас по това време, но в хода на царуването си той се променил и бил убеден от някои свои съветници да започне да ни преследва. От всички страни се заговорило за това.
21. Но когато той се готвел да направи това и бил готов да подпише декрета срещу нас Божия съд го застигнал и го възпрял в самият момент на действието му показвайки по начин, който всички били в състояние ясно да видят, че управниците на този свят никога няма да могат да победят Христовата църква освен ако ръката, която я защитава не позволи това като небесен и Божий съд за нейна дисциплина и поправление когато това му се види угодно.
22. След като управлявал шест години Аврелиан бил наследен от Проб. Той управлявал същия брой години и Кар заедно със синовете си Карин и Нумериан, го наследили. След като царували по-малко от 3 години управлението отишло в Диоклециан и хората около него. При тях се случило гонението от наше време и свързаното с него разорение на църквите.
23. Малко след това Дионисий, епископ на Рим, след като служел в продължение на девет години, починал и бил наследен от Феликс.