Мъжът и жената при кръста – 1


A1sIsE0zrzL

от Ръсел Муур

Докато растях аз намерих изход от копнежът да постигам неща, да се представям добре и да вярвам на комикси. Оприличавах се на супергероите най-вече понеже копнеех за уединена крепост или за скривалище в подемна пещера, за тайна идентичност където никой нямаше да може да изисква вниманието ми със сигнал в небето. Можех да се идентифицирам с Кал-Ел от Криптон или с Брус Уейн от Готам. За жената чудо обаче исках да се оженя.

Поглеждайки назад увлечението ми по принцесата амазонка изглеждаше съвсем разбираемо: тя беше красива. Тя е достатъчно съблечена, за да предизвика тръпка от забраненото в един растящ баптист, но не чак толкова, че той да се чувства виновен заради това. Чудя се обаче дали нямаше и още нещо. За разлика от много жени тя нямаше да изкисва нищо от мен – нито добри оценки нито запаметени библейски стихове нито да кося тревата. Тя не се нуждаеше от мен, за да й помагам или да я защитавам. Всъщност тя изобщо не се нуждаеше от мен. Беше достатъчно силна, за да се грижи за себе си. При това положение аз бях точно момчето, за което беше създадена жената чудо.

Жената чудо е измислена от известният психолог Уилям Молтън Марстън прогресивен, ранен пионер на феминизма притежаващ значителни знания по гръцка и римска митология. Той смятал, че комиксите са морално разрушителни за децата поради тяхната „смразяваща кръвта мъжкост.” Мъжествеността била доминантна и насилническа, твърдял той, но на децата би могла да бъде дадена и друга възможност. „Дайте им една изкусителна жена по-силна от тях самите, на която да се покорят,” написал той, „и те ще са горди да бъдат нейни покорни слуги.” Резултатът бил Дайана, една принцеса идваща от митовете на гръцките и римските божества, жена, която живеела на остров обитаван от силни жени без мъже и по този начин без кръвопролитие и война. Тя била изпратена в мъжкия свят, за да спре насилието носено от тази смразяваща кръвта мъжественост със сила, мъдрост и едно златно ласо, което, подобно на другото изобретение на Марстън, полиграфът, можело да принуди лъжците да казват истината. За разлика от другите героини в комиксите тя не била съпруга, приятелка или отдавна изгубена братовчедка на някой от героите мъже. Тя не се нуждаела от защита и всъщност била тук за да защити мъжете от заплахата на собствената им мъжественост.

Аз надраснах своята запаленост по жената чудо, макар че все още й се възхищавам. Момчетата и момичетата (както и мъжете и жените) имат нужда от модели на силни, динамични, уверени в себе си жени. За това Марстън и по-късните феминисти бил прав. Въпреки това жената чудо изпраща някои разнопосочни сигнали. Трудно е да си представим жената чудо с наднормено тегло или непривлекателна по стандартите на Медисън авеню. В този смисъл тя изглежда единствено утвърждава културното послание, че стойността на една жена е, поне отчасти, в това дали тя е физически привлекателна за мъжете, че супермоделите ще наследят земята. Освен това жената чудо почти не би могла да съществува ако не съществуваше борбата между половете. Наистина много мъже биха били готови да станат нейни роби ако не по друга причина то поради способността й да ги освободи от наложеното им от културата бреме да носят отговорността да се грижат и да защитават жените. И жените биха могли да видят една картина на жена, която не се свива пред хищническо поведение на мъжете, което, дори след толкова години все още продължава да се среща на работните места и дори в собствените ни домове. Дори в 21 век ние все още не можем да намерим една войнствена принцеса, която да се бие за нас или остров, на който да избягаме от напреженията и разделенията, които често се проявяват между мъжете и жените особено когато тези мъже и жени са женени един за друг.

Апостол Павел знаел за жената чудо. Или по-скоро, знаел за митологичните богини, върху които бил изграден нейният образ, включително за едно гръцко божество наречено Артемида (Диана). Ефес, в Мала Азия бил известен с храма на това божество. Тя притежавала както това, което е известно като „силни” мъжки качества на ловуване и война така и „меките” женствени качества на плодовитост и раждане на деца. Тя била също така много полезна на мъжката силова структура в пристанищния град. Евангелието разбунило Ефес поради пазарната заплаха за индустрията на майсторите на сребро правещи фигури на богинята Артемида (предполагам, че можем да ги наречем фигури в действие на жената чудо), които човек можел да си купи търсейки нейната благословия. Мъжете начело на този бизнес знаели, че царуването на Исус би било заплаха за култа на плодовитостта и по този начин заплаха за тяхната маркетингова стратегия. Страхувайки се от западане на известността на града, която почивала на присъствието на храма в него и на поклонението на Артемида, майсторите на сребро подтикнали тълпата да вика срещу Павел, който проповядвал благовестието: „Велика е ефеската Диана” докато целия град се смутил (Деяния 19:28-29). В една подобна култура вероятно само на няколко пресечки от известния храм може да са чели думите от писмото на Павел към ефесяните – което той написал в затвора малко след сблъсъка си с майсторите на сребро – вероятно на светлината на свещ от малка група хора събираща се в стая под наем.

Християните правилно разбират, че петата глава от посланието към ефесяните е ключова за разбирането на брака дори когато са на различни мнения за значението на текста за съпруга и съпругата. Това, което не схващаме толкова лесно е, че тази глава се отнася за нещо много повече от брака и всъщност е много по-голяма от просто мъжете и жените.

Ефесяни пасва на една по-широка рамка, в която майсторите на сребро от Ефес с право виждали преобръщащо вселената послание. Част от нашето объркване произлиза от факта, че ние сме свикнали да четем Библията на глави и стихове. Това е полезна структура даваща ми възможност бързо да намеря даден стих. Но посланието към Ефесяните не е било писано, за да се чете на глави и стихове. Може несъзнателно да мислим, че началните глави на посланието са „дълбоката” част занимаваща се с въпроси за предопределението и Божия суверенитет над курса на историята и планът за спасение докато втората част е „практическа” свързана с всекидневни неща като брака и родителството. Това не е вярно. Ефесяни не е набор от самостоятелни „епизоди” на поучение („…и с това завършва нашето изучаване за единството на евреи/езичници. Бъдете отново с нас следващата седмица когато ще отворим следващата глава и ще говорим за духовните дарби.”). Вместо това цялото послание е един разгръщащ се аргумент свързан с това, което апостолът нарича „Христовата тайна” както ключ за смисъла на света. В това послание Бог разкрива нещо огромно, нещо което Павел казва, че е било скрито от предишните поколения и сега бива разкрито. Тайната е, че Божията цел е виждана в Христос „като един план преди началото на света да събере всичко в него, това, което е небесно и земно” (Ефесяни 1:9-10). Тази тайна по-нататък е обяснена в описанието и мисията на църквата „че езичниците са сънаследници, членове на същото тяло и участници в обещанията в Христос Исус чрез благовестието” (3:6).

В тази тайна ние виждаме, че евангелието не е една допълнително измислена спасителна операция, а идеята на цялата сътворена реалност от самото начало. Исус не е „план Б,” чрез който вселената да бъде върната в правия път, а моделът и крайната цел. И разделението между вярващите евреи и езичници не е просто неудачен начин да живеят заедно: тези разделения проповядват едно алтернативно благовестие. Примирението на евреите и езичниците открива тайната на Божия план да спаси и обедини Своя народ в Христос. Павел казва на общността какво означава това за брака и следователно, нещо за начина, по който мъжете и жените трябва да се отнасят едни към други.

Горното изречение може да ви накара погрешно да решите, че текста предполага, че бракът е задължителен. Не е така. На друго място апостолът ни казва, че бракът е едно позволение за тази епоха и че целибата е нормата за хората служещи в църквата. Можем също да решим, че дискусиите за мъжете и жените в светлината на брака ще означават, че мъжествеността и женствеността са дефинирани единствено в светлината на брака. Отново, това не е вярно. Мъжете, които никога не са се женили са мъже и жените, които никога не са се омъжвали са жени във всеки един смисъл на тези думи. Когато за първи път виждаме едно ново тяло чрез ултразвукова технология или с очите си ние казваме „Момче е!” или „Момиче.” Ние не казваме „Един ден ще стане жена ако си намери съпруг” или обратното.

Бракът ни казва нещо за значението на мъжете и жените не понеже е за всички, а понеже това единство е мястото където преди всичко останало ние виждаме най-пълно връзката между мъжа и жената. Например в един тест, който е неясен за много съвременни християни, апостол Павел говори за „покривалото на главата” за жените в църквата (1 Кор. 11;1016). Както хората изучаващи тази епоха са казвали, това покриване в онова време обозначавало брака, т.е. че една жена не е свободна за други мъже. Пренебрегването на този символ е забранено от апостола.

Това едва ли изглежда адекватно за нашата епоха тъй като покриването на главата не носи подобен смисъл (макар че други символи правят това). Но на пръв поглед това би изглеждало неадекватно дори за хората в оригиналния контекст, които не са семейни или за тези, за които символът не се отнася по някаква друга причина. И все пак дори тук това учение е свързано с нещо много по-широко приложимо и контра-културно: взаимната зависимост на мъжа и жената един от друг. Ние не сме независими един от друг „понеже както жената е от мъжа така и мъжът е чрез жената” (1 Кор. 11:12). Старият лозунг, че „жената се нуждае от мъж толкова колкото и рибата от колело” просто не е верен.

Упоритият мит за мъжкото превъзходство е премахнат от факта, че дори най-предубеденият женомразец е намерил живота си в репродуктивната система на някоя жена и първоначално е обитавал нейната утроба. Ние се нуждаем един от друг. Това не е вярно единствено за семейните, но бракът показва това на всеки понеже ние всички, без значение дали сме семейни, сме се появили в следствие на брак или от някакво подобие на брачен съюз. Когато Павел ни напомня, че „от началото на създанието Бог ги е направил мъжко и женско” Той прави това в контекста на един спор за брака (Марк 10:1-12) позовавайки се на това първо библейско споменаване на мъжа и жената, което е в контекста на един брачен съюз.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.