Исус не се интересува от американския двупартиен разлом


 (iStock)

от Майкъл Бърд

Наскоро бях в хотелска стая в Америка и докато превключвах каналите на американския политически цирк попаднах на две програми представящи религиозни водачи ревностно говорещи за президента Тръмп и Америка.

Като австралийски свещеник аз естествено се интересувам от перспективите на религиозните ми съратници. Особено бях впечатлен от начина, по който двамата говорители в паралелните програми използваха силно религиозен език, призоваваха Бога, цитираха Библията и споменаха цял пантеон от религиозни теми. Но техните политически убеждения не може да бъдат по-противоположни. Преживяването беше сюреалистично: подобно на това да живея едновременно в две алтернативни реалности и да виждам как християнството бива превърнато в оръжие както от дясната така и от лявата американска политика.

Като новозаветен учен и изповядващ християнин аз просто не разпознавах плетората от американски „исусовци” наплодени от политическото ляво и дясно. Това, което виждах не беше нито Исус от Назарет, Когото познавах от историята нито Христос на вярата, Когото знаех от моята църква.

Като начало аз не намирам за дори слабо убедителен Исус на консервативната американска култура. Един Исус, Който звучи като обожествена версия на Роналд Рейгън. Един Исус, Който вярва, че Бог помага на тези, които сами си помагат. Един Исус, Който отхвърля биологичната еволюция, но привидно вярва в оцеляването на най-пригодените в икономическото състезание.

Що се отнася до прогресивните техният Исус често е описван по начин, който вероятно най-добре пасва на отдавна изгубеното дете на Ленин и лейди Гага, което след това е пораснало и е станало активист от Антифа. Индустрията на прогресивната политика продава един светски Исус очистен от всичко, което изглежда прекалено религиозно.

Разбирам, че всеки иска Исус да е на неговата страна в политиката. Всъщност намирам за окуражаващо, че Исус все още е търсен като съюзник от всеки! Но има огромна цена, която трябва да платим когато политиците и специалистите започната да твърдят, че Исус е на тяхна страна. Основният проблем, разбира се, е абсурдният анахронизъм. Да твърдим, че Исус подкрепя личното притежание на оръжия или таксите за въглерод е подобно на това да кажем, че Томас Джеферсън е изобретил интернета. Разбира се, има добри аргументи за и против контрола върху оръжията както и за това как да балансираме икономическото развитие и опазването на околната среда и религиозните текстове и етика могат да допринесат в тези дискусии. Но да твърдим, че Исус подкрепя едното или другото виждане е налудничаво и безотговорно.

Аз съм по подобен начин объркан от това как е възможно някой да твърди, че Исус е бил бял, че е вярвал в твърда имиграционна политика, че е подкрепял медицинска грижа заплащана от пациентите или, че ако е имал огнестрелно оръжие Исус би го използвал, за да се зашити от римляните. Силно съм учуден да чуя също, че Исус е бил говорещ арамейски евреин от 1 век с кафява кожа, който е подкрепял еднополовите бракове и декриминализирането на канабиса. Освен това продължава да звучи и непреставащия мотив за марксиста Исус сякаш европейските политика и икономика от 18 век са удачното място, където можем да открием Исус.

Това, което виждаме е, че образът на Исус постоянно е изопачаван и изкривяван по един непоносим начин. За съжаление мнозина желаят Исус да бъде личният свещеник на някой републикански император или пък да призовава за якобинска чистка на всеки попаднал под подозрението, че не е достатъчно прогресивен за общественото пространство. Исус бива пресъздаван или по образа на цезаря или на Че Гевара.

Не мога да се отърва от усещането, че апостол Павел отправя думи на изобличение към Америка и нейният опит да призовава спомена за Исус в подкрепа на своята собствена политика: „Защото, ако дойде някой и ви проповядва друг Исус, когото ние не сме проповядвали, или ако получите друг дух, когото не сте получили, или друго благовестие, което не сте приели, вие лесно го търпите” (2 Коринтяни 11:4).

Много по-вероятно е Исус, историческият човек и прославеният Господ, да не пасва добре на нито една от страните в политическия спектър. Евреинът от Назарет не може да бъде ограничен от традиционните политически линии. Нито една партия не Го притежава – сякаш господарят на космоса може да бъде притежаван. Исус не отговаря пред висшите политическо комисии и не може да бъде накаран да подкрепи някой политически кандидат по наше желание.

Исус не може да бъде наложен на, още по-малко пък притежаван от, американския политически разлом.

За хората, които са сериозни в следването на Исус и в практикуването на своята вяра в Него въпросът не е дали Исус вярва в нашите политики. Въпросът по-скоро е дали ние вярваме в Исус и в Неговото царство като едно предизвикателство за нашите политики. С други думи за християните въпросът не трябва да бъде дали Исус е по-благоразположен за Републиканската или Демократическата партия, а дали ние сме готови да скъсаме с поляризацията на нашите политики и пристъпим към една по-автентична форма на ученичество.

Да следваме Исус неизбежно ще изисква от нас да отстъпим от дългата си политическа лоялност, да преподредим живота си около ново съзвездие от ценности формирани от учението на Исус, Неговият пример, Неговата смърт и възкресение и Неговото господство над всичко. Следването на Исус не означава да бъдем аполитични, да престанем да се интересуваме от проблемите на управлението – точно обратното всъщност е вярно. Да бъдеш последовател на Исус означава да се опитваме да формираме нашите политически ценности основани върху историята и символите на Самият Исус, според Неговото царство, Неговото учение и според вярата веднъж завинаги предадена на светиите. Пътят на Исус е пътят на любовта към бедните и пророкуване на истината срещу тираните.

Ако това е така християните не трябва да черпят своите политически убеждения от харизматични идеолози, които или разпалват в тях омраза или ги плашат с предразсъдъци. Вместо това християните трябва да се молят и сериозно да размислят за това какво означава да следват Исус в тяхното собствено обкръжение. След това, заедно с църковното си семейство, да търсят това, което е истинно, честно, праведно, любезно и благодатно (Филипяни 4:8) и да се смирим молейки Бога да ни даде мъдрост и смелост да ги търсим (Яков 1:5).

Като богослов мога да ви кажа, че в Христос няма нито републиканец, нито демократ, либертарианец или зелен, но всички сме едно в Христос Исус. Всеки от нас, червен или син, слон или магаре, трябва да реши в собствената си съвест какво трябва да прави един последовател на Исус за здравеопазването, оръжията, наркотичната епидемия, външната политика и имиграцията. Не да твърдим, че Исус е от нашата партия, а вярно да открием как да Го следваме в един контекст много по-различен от Неговия.

Политика повлияна от религията е средство на общностно благо, но политиката, при която Исус е произволно прикрепян не води до добра религия. Вместо това ние виждаме Исус да призовава Своята църква да бъде „светлина на света” и „град поставен на хълм” (Матей 5:14) давайки едно видение за човешкото признание и стойност, които прославят Бога, Който ни е направил и ни е изкупил в Христос.

Д-р Майкъл Бърд е академичен декан на колежа „Ридли” в Мелбърн, Австралия  

ВИЖ ОЩЕ: Как християнството пасва на нашата партийна система? То не пасва. от Тимъти Келър

 

 

 

 

 

2 thoughts on “Исус не се интересува от американския двупартиен разлом

  1. За съжаление , посланията на автора ,поне засега , са само добри пожелания.Имал съм възможност донякъде, да наблюдавам политическия живот на местно ниво и трябва да призная ,че картината е потресаваща и поне за мен абсолютно безнадеждна.На никой и през ум не му минава ,че е избран за да работи за заплатата си в полза на обществото.Единствения мотив , който задвижва всяка дейност /в каквато и да е посока/ е само грабеж.Подкрепа в това се намира ,както на национално , така и на европейско ниво.В такава среда християните могат да бъдат благоухание за познаването на Христос , но това благоухание ще е по скоро за смърт ,уви! Кой знае , може Господ да покаже милост и да даде покаяние!Трябва да се пробва!

  2. Та в този ред на мисли се чудех , какво ли биха ни казали / или по-скоро направили / , ако им издавим прасетата в езерото или им разбутаме сергиите в Храма !!!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.