Богословие на социалните медии


Резултат с изображение за social media

от Радостин Марчев

Моето отношение към социалните медии винаги е били „биполярно“ (ако мога да се изразя така) – характеризиращо се едновременно с любов и омраза. От една страна възможността да се намирам в постоянна връзка с хора, от които съм физически разделен е прекрасна. От друга изглежда в повечето случаи социалните медии не просто не допринасят за цивилизованост и любов в отношенията, а съвсем буквално стимулират вербалната агресия и грубост.

Въпреки това социалните медии са с нас и няма вероятност да си отидат. И дори да вземем лично решение да стоим далеч от тях можем с доста голяма доза сигурност да кажем, че огромната част от хората с достъп до интернет няма да го последват. Практически през последните няколко години социалните медии съвсем реално са променили света, в който живеем – при това в повече отношения отколкото обичайно си даваме сметка.

Една от тези области – връзката между богословието и социалните медии – е изключително интересна за мен, макар че не е никак лесно ясно да изразя това, което се върти в умът ми. Казано най-просто, моето лично убеждение е, че социалните медии съвсем реално са променили както начина, по който се „прави“ богословие, така и начина, по който то се възприема от обикновените хора. Най-общо, преди тяхната поява богословието до голяма степен представлява силно специализирана (и по този начин ограничена) област състояща се основно от профилирани издания чийто публикации се четат от доста малък кръг хора. Разбира се, винаги са съществували „популярни“ богослови, които са издавали книги (или изнасяли лекции) за по-широк кръг читатели – някои от тях с доста широко влияние сред неспециалистите. Въпреки това хората, до които те са били способни да достигнат е несравнимо по-малък отколкото този достъпен чрез социалните медии. Това е свързано с няколко взаимно допълващи се фактора.

  1. Социалните медии дават възможност за реклама – при това лесна и безплатна. Фейсбук, туитър и т.н. без проблем могат да достигнат до хиляди – особено чрез възможността поста да бъде препубликуван от всеки забелязал го само с едно натискане на мишката. Практически мнозина учени, автори и богослови споделят, че причината да се включат по-активно в социалните мрежи е възможността, която те им дават да рекламират своите книги, статии, конференции и т.н.
  2. Социалните медии дават възможност информацията да се публикува на много по-малки части отколкото в хартиените издания. Това съвсем естествено се явява стимул за повече хора да престрашат да я прочетат. Блоговете например (както и платформи като „Академия“ и др.) позволяват споделянето на единични статии, ревюта на отделни книги и обобщения в сравнително малък обем, които оставени сами на себе си никога не биха били публикувани самостоятелно.
  3. Нещо повече, съвсем приемливо е богословската информация споделяна в социалните медии като цяло да не е толкова рафинирана колкото тази, която се изисква за специализирани списание или книга. Това не означава задължително, че богословските идеи тук са на по-ниско ниво. Те просто са на едно предшестващо публикуването им ниво. Някои от най-хубавите статии, лекции, дори книги на богослови през последните години са се родили първоначално като постове в техните богове. И техният брой постоянно расте.
  4. Понеже социалните медии дават възможност за лесна обратна връзка те съвсем естествено стават място където богословите тестват своите идеи и събират информация как те са приемани както и оценки, критика и насочване към допълнителни, до този момент неизвестни за тях източници. Това взаимодействие може да бъде повече или по-малко професионално (макар че често то е доста професионално – хората със специализирано образование или интереси обичайно следват онлайн свои съмишленици), но често е много полезно за рафиниране и развитие на поставената идея. То също така дава възможност на човек да достигне до общност много по-широка от тази, която би могъл да срещне на живо – практически тя се простира по целия свят. Понякога подобно първоначално тестване на идея се оказва напълно възможно дори на платформа като фейсбук позволяващи кратки коментари и препращане към допълнителни източници.
  5. Може би най-важното, социалните медии все повече превръщат академичните богослови в популярни. Необходимостта да ги използват често поставя пред тях необходимостта да се научат да комуникират своите идеи по един по-достъпен начин. Това е развитие, което аз намирам за изключително положително. Разбира се, социалните мрежи дават възможност за широкото разпространение и на всякакво псевдо-богословие, но това никога не е можело да бъде избягнато – дори преди епохата на интернет. Новото в случая е, че сега редица академични богослови влизат в публичното пространство споделяйки своите идеи по един по-достъпен начин. Когато разполагат с медията способна да им осигури тази възможност те доста широко се възползват от нея.

До голяма степен в тази публичност на богословието аз самият виждам своето собствено участие в социалните медии. Разбира се, аз никога не съм бил академичен богослов, но притежавам съответната академична подготовка и това е начинът, по който намирам възможност да я използвам. Връщайки се назад могат да кажа, че голяма част от моите публикации (на хартия) първоначално са били тествани онлайн и едва след това рафинирани и разширени. Темата на дипломната ми теза по богословие (свързана с мястото на дева Мария в православното и протестантското богословие) започна като онлайн разговор в затворен форум между богословски грамотни представители от няколко християнски деноминации. Той не само, че ми даде насоки да изчистя и формулира собствените си мисли по въпроса, но и ми предостави голям брой изключително полезни коментари. Няколко пъти причината да бъда поканен на по-сериозни богословски форуми и конференции е била именно моята публична онлайн активност.

Най-конкретната част от нея е свързана с блогът, който (както wordpress  ми напомни наскоро) поддържам вече повече от 10 години. Една част от него е свързана с превод на чуждоезични материали (вкл. цели книги) на български език. Друга голяма част са мои лични мисли по определени богословски и/или публични въпроси. И в двата случая обаче аз си поставям за цел да насоча вниманието към повече или по-малко щекотливи за българското християнство теми (особено в неговата евангелска разновидност). Истината е, че много такива не само, че не са предизвикали у нас необходимия дебат, но дори не са започнали да бъдат повдигани. Разбира се, специализираните среди са наясно с тях, но не и по-широката църковна общност. А именно последната би могла в много отношения да получи полза от тяхното повдигане. Именно тази възможност да превърна богословието в публично е едно от най-големите предимства на социалните мрежи – особени в съчетание със сравнително слабата християнска издателска дейност у нас.

Генерирането на необходимия обем публикации се оказа изключително трудна задача – особено при натоварения ми с други задачи график. Освен това често повдигането на дадена тема или разглеждането й от определена гледна точка не се харесва на някои читатели. Само по себе си в това няма нищо лошо. По-сложно става когато то се изразява в агресия или обвинения. През годините няколко пъти съм бил обявяван за лъжеучител или еретик. Преди 2 години, в разгара на спора с генериращия лъжливи новини портал www.hristiqni.com (вече нефункциониращ) ми се наложи да пренастроя коментарите за ръчно одобрение  на всеки един поотделно. Това е част от тъмната страна на социалните медии свързана с немалко грубост и бруталност. Всеки, който желае да се включи активно в тях, особено ако е готов да заема твърди позиции по дадени въпроси, би трябвало да е подготвен за това. Тихото присъствие или съзнателно изцяло позитивна активност (лайкване, поздрави, препубликуване на безопасни материали или цитати) би могло да избегне това, но не и публичното богословие, за което говорим в момента. То няма как да се харесва на всички и човек трябва да е подготвен, че някои ще реагират по неприятен начин.

Дори и това обаче дава възможност човек да преосмисли лично за себе си начина, по който той би трябвало да общува в общественото пространство. Развиването на навик да си напомням, че срещу мен стоят човешки същества, към които трябва да бъде показвано смирение и уважение е чудесно упражнение дори когато смятам, че сериозно грешат, което може да бъде полезно и в реалния живот и общуване лице в лице. Умението да не прибързваш да отговаряш на раздразнилия те коментар, а да си дадеш време да се успокоиш, да проясниш ума си и да намериш подходящите думи (и тон) не е 1:1, но аналогия определено може да се направи. Същото се отнася и за способността да приемам критика и сериозна да помисля над нея и чуждите аргументи.

Мога ли след 10 години активност да кажа, че си струва? Като цяло, да. Често съм бил изненадван колко хора следят и четат това, което съм публикувал. Повечето от тях не дават никакви признаци за това, но когато случайно се срещаме на живо в някоя църква, на конференция или по друг повод изведнъж изплюват камъчето. Това показва, че в българските църкви има много повече хора, които живо се вълнуват от публично богословие и са любопитни да слушат, учат и споделят. Нерядко получавам писма от читатели, които задават въпроси или просто искат да благодарят за даден материал, който им е бил полезен. Няколко пъти това е довеждало до продължителна кореспонденция  дори до начало на лични приятелства, които се развиват и на живо и продължават във времето. В това отношение често срещания коментар, че социалните мрежи убиват както личните отношения така и по-задълбоченото общуване според мен просто не е верен – или най-малкото далеч не винаги. Накрая, много пъти дадена публикация е довеждала до дискусии, които са били изключително полезни за мен – без значение дали гледаната точка на събеседника ми е съвпадала или напълно се е различавала от моята. И, разбира се, тези дискусии остават във времето и могат да бъдат следени и от други хора (особено в блога където не се губят така лесно както във фейсбук).

Казано простичко, аз съвсем не споделям някои апокалиптични анализи за отрицателното влияние на социалните медии. Без съмнение такова има – грубостта, агресията и лавината фалшиви новини, които могат да доведат до масова истерия и оглупяване на големи групи хора са само върхът на айсберга. Но социалните мрежи откриват пред нас и някои (и вероятно не по-малко) изключително ценни нови възможности. От нас зависи какво ще направим с тях.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.