Две лъжи


Резултат с изображение за lies

от Радостин Марчев

Наскоро двама християни ме излъгаха за едно и също нещо – без да им мигне окото както казват у нас. Когато личният интерес влезе през вратата деветата заповед, да не споменавам любовта към ближния, бързо се изнася през прозореца…

Казвайки това аз по никакъв начин не искам да намекна, че християнството е измама, а християните са фалшиви и лицемерни хора, от които трябва да бягаме и да се пазим. Самият аз съм християнин и случката не е разклатила вярата ми по никакъв начин. Тя обаче ме накара да се замисля за няколко неща.

Първо, тя за пореден път ми показа колко безсмислено е да противопоставяме „добрата“ църква и „лошия“ свят – мантра, която доста редовно съм чувал да се проповядва и от амвона. Реалността – без значение дали ни харесва или не – е доста по-различна. Дори и след грехопадението света си остава „твърде добро“ Божие творение, в което Божията благодат и милост са ясно видими. В много отношения той е изкривен, счупен и обърнал гръб на Бога, но в никакъв случай не е въплъщение на цялостното зло – нито отвъд надежда за изкупление. Както красиво се изразява католическият поет Джералд М. Хопкинс:

Светът е наситен с Божието величие.

Той ще пламне с блясъка на разлюляна шпага,

Капка след капка се събира мирото

Пречистено от Божията мощ.

Защо тогава хората не се покланят пред Неговия жезъл?

Поколения са крачели, крачели, крачели

И всичко е повехнало от сделки,

Размътено и окадено от мъчителния труд.

И носи човешки дим и човешка миризма.

Почвата е голя и кракът не я усеща,

Защото е обут.

Но въпреки всичко това, природата не е изхабена.

Дълбоко в нещата живее най-нежната свежест.

И макар последните светлини

Да гаснат в черния запад,

Бликва утро над кафявия бряг на изток,

Защото Светия Дух витае

Над приведения свят с топла гръд и светли криле.

Нито, разбира се, от обратната страна, всичко в църквата е ОК. Църквата е съставена от несъвършени хора, които все още са в процес на освещение и ежедневно се борят със сатана. Поради това греха в нея често е не само явно, но дори отчайващо видим. Приложен към това реформаторският принцип Sola fide може да бъде видян в нова светлина. Ние сме приети от Бога не заради нашите добри дела, чрез които сме угодили на Бога, а единствено заради Христос и Неговото дело. И ние се нуждаем от тази милост не само преди, а и всеки един ден след като сме повярвали. Ето защо християните няма нужда да отхвърлят всяко обвинение срещу църквата или срещу тях самите – просто понеже в някои случаи тези обвинения може са съвсем верни. Те също така не трябва да проповядват споменатата черно-бяла противоположност понеже това създава твърде нереалистични очаквания, които обикновено рефлектират върху самите нас и хората, които са ги приели.

Второ, истинското служение на Бога (и църквата) може да започне едва когато човек се справи  с подобни нереалистични очаквания. Докато гледа на църквата и християните с розови очила човек винаги ще бъде изненадан от негативните неща, с които се среща в нея. А с такива той неминуемо ще се среща. Не съм в състояние да преброя хората, които са изгубили своята вяра поради тази причина. Отново, това не означава, че църквата и християните са отвратителни – означава, че те са просто несъвършени хора, в които Бог продължава да работи, за да ги избави от корените на греха в тях. И докато аз твърдо вярвам в силата на Светия Дух да ни води към реално освещение и победа над всеки осъзнат грях аз съм твърде скептичен към всяко учение за пълно освещение от тази страна на небето.

Християните са хора, които грешат – понякога много сериозно и грозно.  И докато не  приемем това и отваряме широко очи потресени и ужасени от всяко тяхно несъвършенство, слабост и морален недостатък ние никога няма да бъдем в състояние се освободим от объркването и огорчението, които убиват почти всяка възможност да бъдем полезни за Божието дело. Това е един вид неизбежен реализъм, без който никой християни не може да има правилен фокус и посвещение. Той няма нищо общо с песимизъм, пасивност или цинизъм. Той е просто осъзнаване на реалността, в която Бог върши своето дело, което ни освобождава да обичаме своите братя и сестри такива каквито те действително са (а не такива каквито бихме искали да бъдат и по този начин да проявяваме по-голяма мъдрост в отношенията си с тях) и да фокусираме погледа и доверието си на правилното място – т.е. върху Бога, Който никога няма да ни подведе. Нерядко като страничен ефект от това отрезвяване идва и осъзнаването на нашето собствено несъвършенство. Ние започваме да виждаме в себе и слабости и пороци, които преди това дори не сме подозирали, че съществуват, а това на свой ред ни помага както да търсим повече Божията помощ така и да бъдем по-снизходителни и милостиви към слабостите на другите християни. Истината е, че християните падат в различни области. Някои от тях са по-видими от други, но това не ги прави задължително по-големи. Човекът, който никога не би излъгал, но редовно се поддава на изкушението, да кажем, тайно да гледа порно, няма причина да гледа лъжеца с някакво чувство на морално превъзходство.

Трето, нищо от това, което казвам не означава, че християните могат да си позволят едно повече или по-малко пренебрежително отношение към греха и злото в църквата и християните. Реализмът относно нашата греховност няма нищо общо със снизходителност по отношение на греха и нуждата от освещение. И докато християнството никога не трябва да се свежда до морализаторство то съдържа в себе си изключително силен етичен заряд изразяващ се в Божието откровение как трябва да живеем като нови хора според Божията воля, която сега ни е била открита. Християнската мисъл и проповед в най-добрите си форми винаги е съумявала да държи заедно тези две страни без да прави компромис с нито една от тях.

И така, какво остава от моите две лъжи? Мога ли да кажа, че вече не ми правят впечатление? Всъщност не – едва ли ще достигна до момент, в който подобни неща да не ме нараняват. Изненадаха ли ме? Донякъде, макар че не чак толкова. Приемам ли ги като нещо нормално? – Да не бъде! – както казва Павел – макар че може да не е никак лесно да намеря начинът и времето, по които да реагирам достатъчно мъдро. Ще ме препънат ли те? – Всъщност не. Отдавна съм разбрал, че нито моите братя и сестри нито аз сме съвършени (Всъщност често изобщо не сме цвете за мирисане). Но аз не искам да се превърна нито в наивник нито в огорчен циник. Ние все още сме едно семейство, което трябва да се приема с всичките си слабости. Защото Христос ни е приел.

1 thought on “Две лъжи

  1. Ако отнесеш написаното към 2 Коринтяни 5 и 6 гл. /считам категорично, за разлика от много християни ,че написаното в тези глави е послание към ЦЪРКВАТА в Коринт ,макар да се използват често за евангелизиране на невярващи/, става една много хубава проповед!Поздрави!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.