Проповядване на различни нива

от Радостин Марчев

Малцина проповедници мислят за нивата, на които въздейства (или поне би могла да въздейства) една проповед. Вероятно отчасти поради тази причина експозитарното проповядване доста лесно се превръща просто в обяснение на Библията. Идеята е, че ако хората разберат ясно какво Писанието казва това знание ще промени начинът им на мислене, а това на свой ред ще рефлектира върху живота им. От обратната страна стоят онези проповедници, които се обръщат към емоциите и чувстватта на слушателите си. Сърцето, а не главата, диктува действията, смятат те, и когато човек е докоснат и развълнуват това ще промени живота му.

И в двете виждания има нещо вярно, но в същото време и двете са сериозно непълни.

Исус казва:„Да възлюбиш Господа твоя Бог с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичката си сила, и с всичкия си ум.” (Лука 10:27)

Освен очевидната идея, че ние трябва да обичаме Бога цялостно и пълно на едно второ място този стих ни учи, че всяка част от многостранната човешка природа трябва да бъде насочена към Него. Ако храним само човешкият интелект или единствено емоциите резултата би бил едностранен и незадоволителен.

По този начин вземайки предвид сложната библейска антропология проповедникът трябва да се насочва едновременно към главата, сърцето, въображението и волята адресирайки реалните проблеми, които вълнуват хората, на които той говори. Разбира се, не винаги е възможно един проповедник да направи това цялостно и дори когато говори на различни нива в различните му проповеди често едно от тях ще бъде по-ясно подчертано или водещо от останалите. Но това е нещо, което може (и трябва) да бъде компенсирано в някои от следващите недели.

Разбира се, също, различните проповедници имат различен стил на проповядване и някои от тях естествено гравитират към определено ниво на въздействие. Но това не трябва да се превръща в оправдание за една в крайна сметка духовно нездравословна за слушателите му диета. Проповедникът трябва да познава своите слаби области така както и силните си и съзнателно да работи, за да ги компресираме.

Казано с други това означава, че проповедниците трябва да се научат да обичат своите слушатели повече от своят естествен стил на проповядване и относителното удобство, което идва от неговото използване и да се стремят да развият стил, който е максимално полезен на хората, на които служат. Това означава също, че те трябва да обичат хората повече отколкото предмета, върху който проповядват. Те трябва да се откажат от това за какво ТЕ предпочитат да говорят и да започнат да мислят какво хората ТРЯБВА (не задължително искат) да чуят.

Да слагат слушателите си на първо място може да изисква развиване на нов начин на мислене и усвояване на нови умения. Те трябва да се научат да използват езикът, който хората говорят вместо да изискват от тях (особено от тези, които отскоро са в църква) да научат техния (църковен) език. Но за да бъдат успешни говорители на ТЕЗИ хора седмица след седмица те трябва да се посветят на това.

Исус съвсем не случайно завършва изречението Си в стихът, който цитирахме с думите „и да възлюбиш ближния като себе си.” По един много специфичен начин това се отнася за проповедниците.