В търсене на рибата глътнала Йона


Резултат с изображение за Jonah swallowed by a fish

от Радостин Марчев

Книгата Йона винаги е била една от любимите ми части от Библията. През годините също така често съм се срещал с настоятелни опити да се докаже нейната историческа достоверност. Най-често това става чрез позоваване на документирани съвременни свидетелства за хора погълнати от кит, но оцелели в стомаха му в продължение на няколко дни.

Срещал съм се с тази история толкова пъти, че вече съм им изгубил броя. Детайлите варират – напр. понякога се говори за кит, друг път за кашалот, а трети път за тигрова  или китова акула. За първи път вниманието ми беше привлечено към нея от историкът Марк Нол в неговата книга The scandal of the evangelical mind (виж стр. 186-7) преди повече от 12 години. Но наистина интересно стана когато се опитах да открия малко повече информация за тези инциденти. Не беше особено трудно да си набавя статията на преподавателя от колежа Месия Edward B. Davis. A whale of a tale: fundamentalist fish stories публикувана в Perspectives on science and Christian faith: journal of the American Scientific Affiliation 43(4):224-237 · December 1991 – в момента тя е налична онлайн. Трябва да призная, че тя е доста депресиращо четиво. Авторът мъчително, почти агонизиращо се опитва да проследи историята до нейните първоизточници. Накратко (статията е цели 14 страници и аз пропускам доста детайли) той достига до следното:

Историята може да се намери в множество публикация – както по-стари така и съвременни  – като напр. статията на Арлбертус Пиетр от Western Theological Seminary, публикувана в Moody Bible Institute Montley през 1930. Тя разказва за моряк от китоловния кораб Източна звезда на име Джеймс Бартли, който през Февруари 1891 е паднал от лодка и е бил глътнат от кашалот близо до Фолкландксите острови. Скоро след това кашалотът бил уловен и за удивление на моряците погълнатият им другар бил намерен жив в стомаха му. Бартли се възстановил от инцидента, но от стомашните киселини на животното кожата му станала бяла и останала такава през целия му останал живот.

Същата история може да се открие и в New York Times от 22 Ноември 1896. Там като източник е посочен друг вестник, South Yarmouth mercury, за който се оказва, че никога не е съществувал. За сметка на това е имало вестник Yarmouth mercury където историята наистина е отразена.

В опита си да намери повече факти Дейвис се опитва да стъпи на други детайли споменати в историите. Първият е, че спасеният моряк, след завръщането си в родината, е бил третиран в лондонска болница от проблеми на кожата. Такъв уникален случай едва ли би могъл да остане неотбелязан, но опитите да се открият записи за него остават неуспешни.

Дейвис не се предава и продължава да преследва своята история основаваки се на двата други източника, за които се твърди, че потвърждават историите. Първият е Амброуз Джон Уилсън  публикувана в Princeton Theological Review от 1927. Той обаче се оказва базиран изцяло на втория източник – сър Франсис Фокс в своята книга Sixty-Three Years in Engineering публикувана през 1924. Този източник на свой ред препраща към Анри де Парвил редактор на Journal des Debats, Париж. Това обаче също не е краят – оказва се, че Парвил черпи от публикация на Пиер Корбер в списание Cosmos. Последната е базирана на статии от английски вестници, които никой не си е направил труда да провери.

С това кръгът с затваря – опита да се намерят източниците, от които вестниците черпят своята информация водят обратно до същите тези вестници.

В края на краищата Едуард Дейвис успява да идентифицира кораба Източна звезда, на който се твърди, че се е развило действието – 733 тонна баржа, собственост на сър Родрик Камерън, регистрирана в Лондон – и да потърси информация за неговият екипаж. Името Джеймс Бартли не фигурира в списъка.  Оказва се също, че корабът по това време се е намирал на друго място.

Всичко това породи в мен някои позабравнеи спомени. Много, много отдавна карах курс по апологетика в Библейска академия „Логос,“ учебника, от който все още пазя някъде в библиотеката си. Снощи реших да направя проверка и… ето го резултата.IMG_20190912_205242

Разбира се, аз по никакъв начин не желая да омаловажавам значението, което „Логос“ изигра за създаване на някои от първите богословски сравнително по-подготвени християни в България след (а даже и преди) падането на комунизма. Това е заслуга, която никой не може да им отнеме. Нито пък искам да кажа, че въпросният учебник изобщо не струва – макар че днес не бих го препоръчал с чиста съвест и то далеч не само заради този пример. Накрая аз не поставям под съмнение боговдъхновеността на книгата Йона. Как може да се подходи към нея от чисто апологетична гледна точка може да се види например в Craig Bloomberg. Can We Still Believe the Bible?: An Evangelical Engagement With Contemporary Questions. Brazos, 2014 (получила Award of merit в категорията Апологетика на списанието Christianity Tоday за 2015).

Това, което искам да кажа е, че желанието на християните да докажат верността на своята вяра понякога може да стане нездравословно. Това се отнася особено за случаите, когато подобно доказване неусетно се превърне в самоцел и прегази сериозната и отговорна научна проверка на фактите. Когато това се случи (а у нас то се случва доста често) резултатът е нещо, което може и да се нарича с името апологетика, но на практика е нещо друго – нещо, което не помага, а вреди на Христовото дело.

За допълнително четене (на английски):

ВИЖ ОЩЕ

Как (не) се прави апологетика 1

Как (не) се прави апологетика 2

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.